Разпореждане № 3919 от 28.08.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3919 гр. Разград, 28.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД И. ТОДОРОВА, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330101886 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Би Енд Джи Кредит“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу по чл.410 от ГПК по отношение на длъжника Г. Д. Д., ЕГН ********** настоящ адрес: с. Е., област Благоевград, гр. Е.********, общ. Разлог, обл. Благоевград, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за кредит MAX_300905665 от 11.02.2025 г.: главница в размер на 283,86 евро., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 21.08.2026г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 38,57 евро, начислена за периода от 24.02.2025 г. до 18.06.2025 г., такса в размер на 245,46 евро такса експресно обслужване, 92,07 евро разходи за просрочено вземане, законна лихва за забава в размер на 20,98 евро, начислена за периода от 20.03.2025г. до 21.08.2026 г., както и разноски по делото.

Към заявлението са прикачени Договор за кредит MAX_300905665 от 11.02.2025 г., СЕФ, Общи условия към договор за потребителски кредит.

Във връзка с извършена от съда дължима на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие на искането със закона или с добрите нрави, на заявителя са дадени указания, в изпълнение на които заявителят е представил нареждане за платена по делото държавна такса и е депозирал молба, с която е уточнил, че длъжникът е извършил плащания за погасяване на задължения си по процесния договор в общ размер 613,56 евро.

С оглед заявлението и приложенията към него съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2025 г. между Г. Д. Д. /кредитополучател/ и „Би Енд Джи Кредит“ ООД /кредитодател/ е сключен Договор за кредит № MAX_300905665, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., който е следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 20.02.2026 г. при уговорени ГЛП 46,56% и ГПР 55,08%. В чл.10 от Договора е уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва „Експресно обслужване“ по своя кредит при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия, за което му се начислява такса за в размер на 1014,60лв., дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план.

Текстът на т. 7.4. от раздел V от Общите условия, обаче, не съдържа данни за т.нар.

„Експресно обслужване“ - в същия е регламентирано, че срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума, кредитополучателят може да ползва услугата, осигуряваща възможност да бъде обслужен приоритетно, да осъществява контакт с кредитора, всички въпроси, свързани с Договора, ще започнат да се разглеждат в срок до 1 (един) час, в рамките на работното време на Кредитора, считано от момента, в който при него е постъпило запитването.

1

Общо дължимата сума по договора, посочена в чл. 10, ал. 2 от договора е в размер на 2 284.32лв., в т.ч. 1000 лв. главница, 269,72 лв. договорна лихва и 1014,60 лв. такса „Експресно обслужване“.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Законодателната цел на възстановеното с глава тридесет и седма от ГПК заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Целта на производството е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни.

Проверката на съда в заповедното производство цели установяване дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК и с оглед потенциалното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.

По повод Договор за кредит MAX_300905665 от 11.02.2025 г., съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК., като макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него не е включена т.нар. такса в размер на 1014,60 лв. за „Експресно обслужване“. Отделно, договорът предвижда заплащане на възможност за използване на услуга, без да са налице данни същата да е предоставена.

В ГПР по договор за кредит следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК ( в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС), като за недействителността на договора съдът следи и служебно.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.

В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че са извършени плащания за погасяване на 2 задължения по процесния договор в общ размер 613,56 евро, то е налице отрицателна разлика между дължимата по договора чиста стойност на предоставената в заем сума 511,29 евро и платената такава, то заявлението следва да се отхвърли в цялост.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.София. п.к. 1113. ж.к. „Изгрев”, ул.”Незабравка”№ 25, ет.5, представлявано заедно и поотделно от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов - управители, срещу Г. Д. Д., ЕГН ********** настоящ адрес: с. Е., област Благоевград, гр. Е.********, общ. Разлог, обл. Благоевград, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за кредит MAX_300905665 от 11.02.2025 г.: главница в размер на 283,86 евро., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 21.08.2026г. до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 38,57 евро, начислена за периода от 24.02.2025 г. до 18.06.2025 г., такса в размер на 245,46 евро такса експресно обслужване, 92,07 евро разходи за просрочено вземане, законна лихва за забава в размер на 20,98 евро, начислена за периода от 20.03.2025г. до 21.08.2026 г., като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е налице обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, като отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3