Решение № 72 от 19.05.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Разград , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Н.Р.Х. като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20213300500073 по описа за 2021 година

Постъпила е въззивна жалба от Й. Н. П., подадена чрез упълномощен адвокат, против решение № 404/4.12.2020г., постановено по гр.д. № 545/2020г. на РС Разград в частта, с която е отхвърлен искът за осъждане на ЗК „Лев инс“АД да й заплати обезщетение за неимуществени вреди над размера 20 000лв. до предявеният такъв от 24 000лв. като частичен иск от 50 000лв., претърпени от ищцата вследствие смъртта на нейната внучка П.А.П.., настъпила при ПТП на 29.03.2017г. на път І-2 Русе-Варна, с участието на виновния водач на товарен автомобил“Мерцедес спринтер“ с рег. № Н 9320 АХ, който е застрахован със застраховка ГО при ответното дружество, и е определен начален момент на дължимост на законната лихва върху дължимите обезщетения от 20.04.2020г. В жалбата излага твърдения за несправедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и твърдение, че началният момент на изпадането в забава, съотв. дължимост на законната лихва е 24.07.2019г., когато е изтекъл срокът за отговор на застрахователя на предявената пред него претенция. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 24 000лв., както и да го осъди да заплати законна лихва за обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди с начален момент 24.07.2019г. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат.

Въззиваемият ЗК“Лев инс“АД е подал писмен отговор на въззивната жалба чрез пълномощник, в който изразява становище за нейната неоснователност и моли съда да 1 потвърди решението в отхвърлителната част.

ЗК „Лев инс“АД е подал въззивна жалба чрез упълномощения адвокат, против горното решение в частта, с която е осъден да заплати на Й.П. обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер 500лв., ведно със законната лихва от 20.04.2020г. В жалбата излага доводи за материална незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както и неговата необоснованост. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли изцяло предявените искове. В условията на евентуалност моли обезщетението за неимуществени вреди да бъде редуцирано до 5 000лв.

Не е постъпил отговор от Й.П. по въззивната жалба на ЗК“Лев инс“АД.

Третото лице-помагач И.Г.С. не е депозирал писмени отговори на двете въззивни жалби.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: с присъда № 30/27.11.2018 г., постановена по НОХД № 33/2018 г. по описа на ОС Шумен и влязла в сила на 14.04.2020г., И.С. е признат за виновен за това, че на 29.03.2017 г. на път І-2 Русе-Варна, км.93+700, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес спринтер 210Д“ с регистрационен номер № Н 9320 АХ нарушил правилата за движение по пътищата: чл.6 т.1 във вр. с чл. 47 ал.З и чл.63, ал.2, т.2 ППЗДвП; чл.42, ал.2, т.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП, вследствие на което причинил пътнотранспортно произшествие между управлявания от него лек автомобил и лек автомобил „Пежо 307” с peгистрационен № РР1330АХ, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на З.И.И. и П.А.П.., за което му е наложено съответното наказание.

Присъдата има задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 ГПК относно факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца в причиняването на вредоносния резултат.

Предвид наличието на твърдение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, по делото е изготвена и приета комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорена от страните. Вещите лица са направили извод, че при пострадалата са установени коленни травми, които са доказателство, че по време на ПТП същата е била с поставен предпазен колан. Въпреки това, при сблъсъка е реализирана високоенергийна травма върху телата на пътуващите в л.а.“Пежо 307“, а от ротацията е последвал и втори удар с дясностраничната част в движещия се в дясната лента товарен автомобил „Ман L 2000“. Наличието на поставен предпазен колан от П.П. възпрепятства достигането на нейното тяло до елементите от вътрешността на купето, но не и интрузивното преместване на детайли от интериора на автомобила и стълкновението им с тялото на пострадалата. В конкретния случай такъв е бил 2 механизмът на получаването на травмите, довели до летален изход за П.П. – механични травми, причинени от действието на твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети от навлезли към/в купето деформирани детайли. Водеща по отношение на леталния изход е инерционната травма. В съчетание с механичната травма и последвалия травматичен и хиповолемичен шок смъртта е била неизбежна.

По делото не се оспорва фактът на налична и валидна застраховка "Гражданска отговорност" на лек автомобил „Мерцедес спринтер 210Д“ с регистрационен номер № Н 9320 АХ към момента на причиняване на ПТП на 29.03.2017г., със застраховател ЗК“Лев инс“АД. От извършена служебна справка в интернет сайта на ГФ се установява, че периодът на действие е от 25.08.2016г. до 25.08.2017г.

Й.П. е баба на починалата вследствие настъпилото ПТП П.П.. Родствените отношения се установяват от представеното по делото удостоверение за родствени връзки.

Ищцата е предявила претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на П.П., в размер 50 000лв., както и 500лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред застрахователя. По делото е представен договор за правна защита от 17.04.2019г. за заплатени от Й.П. 500лв. в полза на адв.С.Д. за изготвяне на застрахователна претенция и представителство по застрахователно производство пред „Лев инс“АД.

Върху застрахователната претенция не е поставен входящ номер, от който да се установи датата на постъпването й при застрахователя. Отбелязано е получаване на 25.04.2019г. с име и подпис на неизвестно за делото лице, поради което съдът не приема тази дата. С отговор изх.№ 5209/19.06.2019г. ответникът е потвърдил получаването на претенцията с вх.№ 6041/2.05.2019г. Поради липса на доказване от страна на ищцата на твърдяната във въззивната жалба дата 24.04.2019г., съдът приема за установена датата 2.05.2019г. за уведомяване на застрахователя от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие и за отправяне на претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С изготвения отговор застрахователят е отказал изплащане на обезщетение на ищцата, като се е мотивирал, че представените доказателства не установяват основание за определяне на застрахователно обезщетение и че твърдението за емоционална връзка не предполага доказано създаване на трайна и дълбока емоционална връзка с починалото лице и претърпени от неговата смърт продължителни болки и страдания.

Уведомил я е още, че при представяне на такива доказателства ще преразгледа становището си.

Относно твърденията за близката връзка между пострадалата и ищцата, както и за преживените от последната болки и страдания след загубата на нейната внучка, са разпитани свидетелите Р.Р. – съседка на ищцата, Р.А. – снаха на ищцата и Д. П. – внучка на ищцата. От безпротиворечивите им показания се установява, че към момента на раждането на П.П. нейният баща е бил военен, а майка й – студент по ветеринарна медицина в редовна 3 форма на обучение. Тъй като ангажиментите им и липсата на трайно установяване към онзи момент не са им позволили да осигурят в необходимия обем грижите за своето дете, Й.П. е поела отглеждането и възпитанието на П. Последната е израснала в къщата на ищцата в с.Осенец и е живяла заедно със своята баба до навършване на училищна възраст. През време на ученическите години П.П. е живеела с родителите си в гр.Разград, а през почивните дни и ваканциите отново е живеела с баба си на село. Там е предпочела да се подготви и за кандидат-студентски изпити. След като завършила висшето си образование, П.започнала работа в общинско предприятие в гр.Разград, била избрана и за общински съветник, но използвала всеки свободен ден да посещава баба си в с.Осенец, помагала й и финансово.

Й.П. била горда с постиженията и успехите на своята внучка, към която била силно привързана. След смъртта й, П.П. била погребана в гробището на с.Осенец. Баба й всеки ден ходела на гроба й и го поддържала. Затворила се в себе си, спряла да се усмихва, често плачела, когато се срещала с други хора, говорела само за своята внучка.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на застрахователя да уважи претенцията на увреденото лице в тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ.

По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увредените лица, спрямо които застрахователят е отговорен, имат право да искат обезщетение пряко от него по застраховка ГО, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените поради настъпила смърт.

За да бъде уважен предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.

Установено е и не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Мерцедес спринтер“ по застраховка ГО към момента на ПТП.

В настоящия случай е постановена и е влязла в сила присъда, с която участвалият в ПТП водач на лекия автомобил „Мерцедес спринтер“ е осъден и с която съдът е обвързан относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл.300 ГПК. Настъпването на застрахователното събитие не се оспорва от ответника.

4

Налице са всички елементи на непозволеното увреждане – противоправно деяние на водача на л.а.“Мерцедес спринтер“, неговата вина, вреда, която се намира в причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, предвид което възниква отговорността на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от деянието му имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.429 ал.1 КЗ, при наличие на валидно сключен застрахователен договор, застрахователят е длъжен да обезщети пострадалите от деянието лица за претърпените от тях неимуществени вреди, заедно с лихвите.

Възражението на застрахователя за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат е необосновано. Установява се от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП.

Първият спорен въпрос е дали ищцата попада в категорията на лицата, на които се дължи обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му. С ТР № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запазва разбирането, въведено и прилагано въз основа на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС за обхващане на лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В този кръг са децата, родителите и съпругът, включително и фактическият съжител. По изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение включват доказване по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка връзка, надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, поради която след смъртта търпи изключителни по интензитет болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия изключителност, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва да се възприеме, че в хипотезата попадат тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради загубата на значимия близък човек.