Определение № 18006 от 25.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18006 гр. София, 25.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508063 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по 2 бр. частна жалба срещу определение от 26.03.2026 г. по гр.д.

№ 76766/2024 г. на СРС, 169 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Сити Кеш“ ООД за изменение на решение № 2413/002026 г. в частта за разноските и е оставена без разглеждане молбата на адв. В.Б., като процесуален представител на И. В. за изменение на решението в частта за разноските като просрочена.

С частната жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД срещу горепосоченото определение, жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен.

Излага доводи, че договорът за правна и защита и съдействие е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и не може да породи правни последици.

Твърди, че правото на иск по делото е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. Посочва, че районният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове и че с решението е уважено искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лева. Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да се намалят значително.

С отговор на частната жалба И. В. В. чрез адв. В.Б. счита жалбата за неоснователна. Посочва, че с решението първоинстанционният съд вече е намалил претендирания адвокатски хонорар в размер на 1 800 лева до размера от 200 лева, което представлява редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение с девет 1 пъти. Счита редуцирането на възнаграждението за неправилно. Посочва, че от значение е търсеният материален интерес, който при обективно съединените искове се определя върху цената н всеки от исковете поотделно, а не в сбор. Предвид изложеното иска да се остави без уважение частната жалба.

С частната жалба, подадена от И. В. В. чрез адв. В.Б. срещу определението от 26.03.2026 г., жалбоподателят счита, постановеното определение за неправилно.

Твърди, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срок. Излага съображения и по същество на подадената молба по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното иска да се отмени определението и да се уважи подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските.

С отговор на частната жалба „Сити Кеш“ ООД счита жалбата за неоснователна.

Твърди, че не е налице основание за отмяна на определението в претендирания от жалбоподателя смисъл, защото същото е съобразено с актуалната съдебна практика и събраните доказателства по делото.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

1/ По частната жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 76766/2024 г. по описа на СРС, 169 състав е образувано по искова молба, подадена от И. В. В. чрез адв. В.Б. срещу „Сити Кеш“ ООД с искане да се прогласи недействителността на договор за потребителски кредит, сключен между страните на 29.11.2023 г. на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19 ЗПК, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да се осъди ответникът да заплати на ищеца недължимо платени суми по договора, както следва:

74,28 лева за възнаградителна лихва по договора за периода от 06.12.2023 г. до 06.03.2024 г. и 381,62 лева за неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 5 във вр. с чл. 11 от договора за потребителски кредит за периода от 06.12.2023 г. до 06.03.2024 г.

С решение от 09.02.2026 г. по гр.д. № 76766/2024 г. на СРС, 169 състав районният съд е уважил предявените искове изцяло и е осъдил „Сити Кеш“ ОО да заплати на ищеца разноски в размер на 600 лева.

С молба от 02.03.2026 г. „Сити Кеш“ ООД е поискало да се измени постановеното решение в частта за разноските, като не се присъждат разноски зна ищеца предвид злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.

С обжалваното определение от 26.03.2026 г. по гр.д. № 76766/2024 г. на СРС, 169 състав районният съд е оставил без уважение молбата на „Сити Кеш“ ООД за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно и законосъобразно.

Неоснователни са доводите на ответника, че договорът за правна защита и съдействие е нищожен и като такъв не е породил правни последици. На първо място, следва да се посочи, че дружеството „Сити Кеш“ ООД се явява трето лице за договора за правна помощ, поради което позоваването на нищожност следва да стане при 2 наличие на правен интерес от това, какъвто в случая на се установява. На второ място, ответникът като страна в процеса при заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение от другата страна се е възползвал от процесуалната възможност на иска намаляването на хонорара поради прекомерност, като искането му е уважено и претендираното от ищеца възнаграждение е намалено. Не се установява също така правото на иск в конкретния случай да е упражнено превратно с цел увреждане на ответника, както се твърди в частната жалба. Жалбоподателят сам посочва, че заведените други производства от ищеца се отнасят до сключени други договори, макар и при еднакви условия. Както е приел и районният съд в обжалваното определение, вярно е, че ако бъдат разгледани всички предявени от ищеца искове по различните правоотношения с ответника би се стигнало до процесуална икономия, но причина за завеждане на делата има и поведението на „Сити Кеш“ ООД. Ето защо наличието на множество дела следва да бъде съобразено при определяне на размера на възнаграждението на процесуалния представител, което в случая е направено от районния съд. Неоснователни са доводите в частната жалба, че присъденото адвокатско възнаграждение е в общ размер на 600 лева. Това е размерът на всички разноски, като хонорарът е редуциран до 200 лева, при изложени от първоинстанционния съд съображения защо следва да се присъди адвокатско възнаграждение в посочения размер. Настоящият съдебен състав намира, че произнасянето е съобразено с промените в законодателството, включително и постановено решение от 25.01.2024 г. от СЕС.

Предвид изложените съображения обжалваното определение, в частта в която молбата по чл. 248 ГПК, подадена от „Сити Кеш“ ООД е оставена без уважение е правилно и законосъобразно.

2/ По частната жалба, подадена от И. В. В. чрез адв. В.Б.:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалваното определение районният съд е оставил без разглеждане молбата на адв. В.Б.о, като процесуален представител на И. В. за изменение на решението в частта за разноските като просрочена. Приел е, че решението е получено на 23.02.2026 г., срокът за подаване на молбата е изтекъл на 02.03.2026 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадено от ищеца на 05.03.2026 г.

Настоящият въззивен състав намира, че произнасянето на съда е неправилно.

Препис от решението в действителност е връчен на ищеца на 23.02.2026 г.

Решението, както е посочено и в самия акт, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщенията, поради което и съгласно чл. 248 ГПК срокът за подаване на молбата за изменението му в частта за разноските е изтекъл на 09.03.2026 г. – присъствен ден.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от ищеца на 05.03.2026 г., което е в законоустановения двуседмичен срок.

Предвид изложеното районният съд неправилно е оставил искането без разглеждане като просрочено, поради което определението следва да се отмени и след връщане на делото съдът трябва да се произнесе по същество по искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД срещу определение от 26.03.2026 г. по гр.д. № 76766/2024 г. на СРС, 169 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Сити Кеш“ ООД за изменение на решение № 2413/002026 г. в частта за разноските, като неоснователна.

ОТМЕНЯ по частна жалба, подадена от И. В. В. чрез адв. В.Б. определение от 26.03.2026 г. по гр.д. № 76766/2024 г. на СРС, 169 състав, с което е оставена без разглеждане молбата от адв. В.Б., като процесуален представител на И. В. за изменение на решението в частта за разноските и връща делото на СРС за произнасяне по същество на молбата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4