Решение № 3320 от 22.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3320 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100508241 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №8241/2022 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №4105 от 30.04.2022 г постановено по гр.д.№31323/2021 г на СРС , 27 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от побой с нанасяне на леки телесни повреди на 06.04.2020 г в гр.София на ул.Атанас Далчев ; и сумата от 587,50 лева лихви за забава за периода 06.04.2020 г – 02.06.2021 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 03.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ;

- и по въззивна жалба на М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която са отхвърлени исковете да се осъди на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София да му заплати разликата над 720 лева до предявения размер от 2400 лева обезщетение за имуществени вреди - загуби от платено адвокатско възнаграждение в досъдебно производство, което е водено за побой с нанасяне на леки телесни повреди на 06.04.2020 г в гр.София на ул.Атанас Далчев , ведно със законната лихва от 03.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над 57,80 лева до предявения размер от 192,67 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение за имуществени вреди за периода 08.08.2020 г – 02.06.2021 г.

1

Въззивникът Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София излага доводи за неправилност на решението на СРС в посочената осъдителна част , тъй като не са взети предвид всички налични доказателства . Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на претърпените от ищеца болки и страдания . Ищецът е съпричинил деянието , а ответникът е бил изпаднал в афект , който е следствие на претърпяна черепномозъчна травма от 2010 г .

Въззивникът М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО излага доводи за неправилност на решението на СРС в посочената отхвърлителна част . Доказани са по основание и размер имуществените вреди за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева на адвокат И. П. за защита в досъдебното производство . Адвокатското възнаграждение в наказателния процес не може да бъде намалявано поради прекомерност , а СРС не е изложил относими мотиви в тази насока .

М. М. Ц. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на Т. К. Т. . За извършеното от ответника деяние е налице влязло в сила решение по чл.78а НК на наказателния съд , което е задължително за гражданския съд . Според приетата от СРС психиатрична експертиза ищецът е развил адаптационна реакция със страхово-тревожнодепресивен облик и промяна на личния и професионалния живот .Законосъобразно са кредитирани показанията на св.Р. и наличните медицински документи . Не е доказано съпричиняване от ищеца , а и същите биха довели до преквалифициране на деянието по НК , което е недопустимо . Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева съответства на прекърпените болки и страдания .

Т. К. Т. не е подал писмен отговор на въззивната жалба на М. М. Ц. .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 13.05.2022 г и е обжалвано в срок съответно на 26.05.2022 г и на 27.05.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи частично исковете СРС е приел следното .

С влязло в сила решение по чл.78а НК от 16.03.2021 г по н.а.х.д.№14832/20 г на СРС , НО , 129 състав ответникът е признат за виновен , че е извършил престъпление по чл.131 ал.1 т.12 НК във вр.чл.130 ал.1 НК , за това , че на 06.04.2020 г нанесъл удари с крак и ръка на ищеца в областта на главата и му причинил подкожен хематом на дясна вежда , оток и 2 кръвонасядане на клепачите на дясно око , ограничено охлузване на дясна очна цепка , повсеместно оточен нос , кръвонасядания по лигавиците на горна и долна устна ; което деяние е извършено на публично място , непредизвикан и без основателна причина , вкл.без провокация от ищеца . Понесените от ответника неимуществени вреди са доказани с наличната медицинска документация , психиатрична експертиза и показанията на св.Р. .

След побоя ответникът не излизал от къщи две седмици , затворил се в себе си , изпитвал паник-атаки . Ограничил контактите си , включително с близки хора .

Според СРС ответникът е осъден за нанасяне на леки телесни повреди по хулигански подбуди , а решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд по чл.300 ГПК .

Като се съобразят всички обстоятелства по делото , обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева е справедливо / чл.52 ЗЗД/ . Възражението за съпричиняване е неоснователно и недоказано . Евентуален принос на ищеца или нанасяне на щети по автомобила на ответника би довел до преквалифициране на деянието от гражданския съд , което е недопустимо .

Според СРС загубите на ищеца от платено адвокатско възнаграждение в досъдебно производство в размер на 2400 лева са доказани . От друга страна , основателно е възражението на ответника , че адвокатското възнаграждение е прекомерно и трябва да се намали , като в този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 11.12.2018 г по тълк.д.№1/17 г на ОСГК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част.

По жалбата на Т. К. Т..

Първоинстанционният съд правилно е възприел наличните доказателства , както и е изложил законосъобразни мотиви , че е доказан фактическият състав на чл.45 ЗЗД . По отношение на определеното по реда на чл.52 ЗЗД от СРС обезщетение за неимуществени вреди настоящият съд счита , че същото не е завишено . Ответникът е нанесъл на ищеца побой на публично място , без реална причина и по хулигански подбуди . Макар телесните увреждания да не са били значителни , същите са причинили на ищеца сериозни душевни /психични/ страдания – притеснения , временно отчуждаване от близките и пр. , констатирани и от приетата пред СРС психиатрична експертиза /СПЕ/ . Според СПЕ ищецът е развил адаптационна реакция със страхово-тревожно-депресивен облик и промяна на личния и професионалния живот . Законосъобразно са кредитирани показанията на св.Р. , като тези показания съответстват на наличните медицински документи и СПЕ .

Правилно не е уважено възражението на ответника , че е налице съпричиняване от ищеца .

Възражението не е доказано , като показанията на св.Б.Ц. не трябва да се кредитират .

Същите представляват преразказ на твърдения на ответника , като Ц. не е присъствал на инцидента . Отделно , влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд , а ако се възприемат показанията на Ц. това би довело до различна правна квалификация на извършеното деяние , което е недопустимо . Евентуална черепно-мозъчна травма на ответника от 2010 г не е основание същият да нанася побои на граждани по 3 улиците на гр.София , като ответникът е счетен за вменяем и наказателно отговорен от наказателния съд .

По жалбата на М. М. Ц.

Правилно СРС е приел за основателно възражението на ответника , че адвокатско възнаграждение на ищеца от 2400 лева в досъдебното производство се явява прекомерно .

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1 от 11.12.2018 г по тълк.д.№1/17 г на ОСГК на ВКС делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство поначало са имуществена вреда за пострадалия от престъплението , но ако другата страна /в случая осъденият за деянието/ възрази срещу размера на адвокатското възнаграждение , то съдът е длъжен да изследва дали е положена дължимата грижа от пострадалия при уговарянето и плащането на адвокатското възнаграждение . Ако платеното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече трябва да остане в тежест на платилия го . Такъв е и процесния случай , тъй като адвокатско възнаграждение от 2400 лева значително надвишава минимума по чл.12 във чл.чл.13 ал.1 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част , включително в частта за разноските . С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски по компенсация пред СГС в размер на 362,85 лева. При изчисляване на разноските пред СГС адвокатското възнаграждение на ищеца е намалено на 700 лева поради прекомерност .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4105 от 30.04.2022 г постановено по гр.д.№31323/2021 г на СРС , 27 състав ; в частта , в която Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД на М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания / от побой с нанасяне на леки телесни повреди на 06.04.2020 г в гр.София на ул.Атанас Далчев ; и сумата от 587,50 лева лихви за забава за периода 06.04.2020 г – 02.06.2021 г ; ведно със законната лихва върху посочената главница от 03.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; в частта в която са отхвърлени частично исковете на М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО да се осъди Т. К. Т. ЕГН ********** от 4 гр.София да му заплати на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД разликата над 720 лева до предявения размер от 2400 лева обезщетение за имуществени вреди - загуби от платено адвокатско възнаграждение в досъдебно производство, което е водено за побой с нанасяне на леки телесни повреди на 06.04.2020 г в гр.София на ул.Атанас Далчев , ведно със законната лихва от 03.06.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; и разликата над 57,80 лева до предявения размер от 192,67 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение за имуществени вреди за периода 08.08.2020 г – 02.06.2021 г ; както и в частта за разноските .

ОСЪЖДА Т. К. Т. ЕГН ********** от гр.София да заплати на М. М. Ц. ЕГН ********** от с.Бистрица-СО сумата от 362,85 лева разноски пред СГС /по компенсация/.

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5