Решение № 271 от 10.12.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 1138/2025
- Вид
- Решение № 271
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- § 1, т.15 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 271 гр. Монтана, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20251630201138 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 11355846, издаден от ОД на МВР - Монтана на ,,К. ХХХ“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ, представлявана от И.В.С. ЕГН ********** от град П., ул.“Р.Д.“ , № ХХ , ет.
7, ап.ХХ, за нарушение на чл. 21, ал. 2 в вр. с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
Недоволен от така издадения Електронен фиш С., обжалва същия с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява лично. Не се явява и негов представител.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
На 12.08.2025г. в 06:27 часа, монтираната на РП 2, клас 81 при км.96.988 стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 с ID №003059047В8D заснела снимка товарен автомобил „О. М.”, с ДК № ХХХХХХХ, заснет отпред с фиксирана и отразена скорост на движение от 81 км/ час /след толеранс от 3км/ч/ при максимално допустима за този участък от извън населеното място – 60 км/ч. След заснемане на нарушението компетентните органи 1 установили, че товарен автомобил „О. М.”, с ДК № ХХХХХХХ е собственост н а ,,К. ХХХ“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ, със законен представител жалбоподателя по настоящето производство И.В.С. ЕГН **********. За заснетото нарушение от ОДМВР Монтана бил издаден ел. фиш Серия К № 11355846.
След връчване на така издадения ел. фиш на И.В.С., същият в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП го обжалва с мотива, че е незаконосъобразен. Сочи конкретни възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата събрани в хода на настоящето производство. След обжалването и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, въззивният съд е изискал цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
Разглеждайки подадената жалба, съдът намира, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. От приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения АТСС Sitraffik ERS-400 с ID №003059047В8D, както и от изрично изискания отговор от ОПУ Монтана, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесното МПС се е движело в област Монтана, по РП 2-81, при км. 96.988, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност.
Системата е заснела и записала скорост на движение на посоченото по-горе МПС от 84 км/ч, която след отчетен толеранс е пресметната на 81 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на МПС-то, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш.
Доколкото посочените снимки са изготвени със стационарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с 2 техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това съдът намира, че товарен автомобил марка „О. М.”, с ДК № ХХХХХХХ, действително се е движел със скорост от 81 км/час /след толеранс от 3км/ч/ при максимално допустима за този участък от извън населеното място – 60 км/ч.
Основно възражение на жалбоподателя е, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като погрешно е установено ограничението на скоростта при 96.988км, където е установено нарушението. Твърди още, че максималната скорост за участъка е 60км/ч, въведена с пътен знак В26, поставен на около 250м. преди мястото на нарушението, но в това разстояние се намира път, който образува Т- образно кръстовище и действието на знака се прекратява.
Мотивира се с виждащ се на снимката на нарушението пътен знак Б2, поставен на път, събиращ се с РП 2-81, образуващ кръстовище със същия, подминато към момента на заснемане.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Безспорно установено е, а не се спори и между страните, че жалбоподателя е управлявал МПС, което се е движело в посока Монтана - Берковица София. Сам жалбоподателят е вписал този факт и в писменото си становище.
От направеното запитване до АПИ, ОПУ-Монтана /л.20 от делото/ се установява, че на пътя Монтана-София /по който се е движел жалбоподателя/ на км.97+200-ляво е монтиран пътен знак В26, който въвежда ограничение скоростта на движение от 60км/ч. Такъв пътен знак има разположен и от дясната страна на пътя на км.96+950, който касае МПС движещи се в посока София-Монтана. По делото е приложена и скица на пътния участък /л.24 от делото/, от която е видно, че е нанесен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60км/ч на движение на км.97+200.
От същата скица се установява, че километрите последователно намаляват в посока от Монтана към София, каквато е и посоката на движение на жалбоподателя.
Жалбоподателят е заснет от стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 с ID №003059047В8D, монтираната на РП 2, клас 81 при км.96.988.
Видно от скицата на л.24 от делото се установява, че кръстовището, за което навежда доводи наказания, е отбелязано при км.96+941, чертеж № 04-14-1010. Това е и първото кръстовище след пътен знак В26. Това се потвърждава и от факта, че на км.97+010 е поставен пътен знак А27-кръстовище с път без предимство отдясно.
От всичко гореизложено може да се направи извода, че пътният знак се намира на км.97+200, камерата заснела жалбоподателя е разположена на км.96.988, а кръстовището се намира на км.96.941, тоест кръстовището се намира след като е заснет управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, в действието на пътен знак В26. В потвърждение на това се 3 явява и приложената по делото снимка /л.10 от делото/, на която се вижда, че МПС е заснето отпред, в ляво, а по диагонал е заснет пътен знак „Стоп“, намиращ се на км. 97+030 и важащ за заустването на черен път водещ до аварийна площадка, намираща в обратната посока на движение на жалбоподателя. Според въззивният съд заустването на селскостопански път без настилка с републикански път, не е кръстовище. Подобно заустване не може да води след себе си отпадането на ограничението за скорост важаща за конкретния пътен участък. Мотиви в тази връзка, съдът черпи и от проекта на процесния път, в съответствие с дадените определения за „път“ в§ 6, т.1 от ЗДвП и за „кръстовище“ в § 1, т.15 от ППЗДвП.
По мотиви от гореизложеното настоящият съд намира, че е безспорно установено по делото, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с констатираната превишена скорост в зоната на действие на пътен знак В26.
От субективна страна, жалбоподателят е действал при пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над разрешените норми.
Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано, което предпоставя потвърждаване на електронния фиш.
Законодателят е предвидил в чл. 189 ал. 5 ЗДвП - 14-дневен срок, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Предоставянето на декларацията от собственика на автомобила е именно изпълнение на тази предоставена законова възможност.
В случая собственикът на МПС, жалбоподателят в настоящето производство не е подал до наказващият орган доказателства, от които е видно, че на въпросната дата, той не е управлявал товарен автомобил О.
М.”, с ДК № ХХХХХХХ, заснет отпред с фиксирана и отразена скорост на движение от 81 км/ час при максимално допустима за този участък от извън населеното място – 60 км/ч.
Имайки предвид гореизложеното въззивният съд намира атакувания ЕФ за правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
В хода на производството разноски не са претендирани.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 11355846, издаден от ОД на МВР – Монтана, с който на ,,К. ХХХ“ ЕООД с 4
ЕИК ХХХХХХХ, представлявана от И.В.С. ЕГН ********** от град П., ул.“Р.Д.“ , № ХХ , ет. 7, ап.ХХ, за нарушение на чл. 21, ал. 2 в вр. с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5