Решение № 2713 от 02.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2713 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100503957 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от О. В. Н. – длъжник по изп.д.

№20178560402481, срещу разпореждане от 05.02.2025 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Жалбоподателката поддържа, че произнасянето е незаконосъобразно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че изпълнителното производство е било образувано срещу майка й – С.А.М. която е починала на 15.04.2020 г. На жалбоподателката не е известно в периода от образуването на изп. дело до момента на смъртта на майка й, срещу нея да са предприемани каквито и да било изпълнителни действия от типа, посочен в т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. След смъртта й, до началото на 2025г. по делото не са извършвани никакви действия – нито срещу нея, нито срещу другия наследник. Ето защо, счита, че са налице предпоставките за прекратяване на изп. производство и постановеният от ЧСИ отказ е немотивиран. Моли същият да бъде отменен.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата. Сочи, че със смъртта на С.М. изпълнителното производство е спряно до конституирането на нейните наследници, което се е случило едва на 04.02.2025г. Ето защо, отказът на ЧСИ да прекрати изп. производство, е правилен и следва да бъде потвърден.

В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Въззивният съд намира следното:

Изпълнителното производство е образувано на 18.08.2017г. по молба на 1 взискателя „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.А.М., ЕГН **********. На ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

На адреса на длъжника е изпратена ПДИ, върната в цялост, с отбелязване на връчителя, че лицето не е открито.

На 07.11.2018г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запори върху банковите сметки/трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника.

Няма данни въз основа на молбата да са били предприети изп. действия.

На 08.08.2019г. взискателят е поискал извършването на справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

Няма данни въз основа на молбата да са били предприети изп. действия.

ПДИ е редовно връчена на пълномощник на длъжника – О. Н., на 22.10.2019г.

От справка с вх. №26687/30.07.2021г. по делото е установено, че на 15.04.2020г. длъжникът С.М. е починала.

На 03.08.2021г. ЧСИ е разпоредил спиране на изп. производство поради смърт на страната и е поискал издаването на удостоверение за наследници от СО – район Възраждане. На 11.08.2021г. такова е постъпило по делото. От същото се установява, че починалата е оставила законни наследници – дъщеря О. М. и внук Б.И..

На 17.07.2021г. взискателят е поискал като длъжници по делото да бъдат конституирани наследниците на С.М..

На 19.08.2021г. взискателят е поискал извършването на справка в РБСС с оглед налагане на запори върху банковите сметки/сейфове на длъжниците, справка в НОИ с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и ако не бъдат открити банкови сметки и трудови договори, изпълнението да се насочи към движими вещи на длъжниците. Няма данни въз основа на молбата да са предприемани действия.

На 04.02.2025г. по делото е постъпило заявление за приемане на наследството от О. Н., ведно с молба за прекратяване на изп. дело поради настъпила перемпция. С резолюция на ЧСИ върху молбата, наследницата е конституирана като длъжник по делото.

На 05.02.2025г. е постановен отказа, предмет на обжалване. Същият е съобщен на длъжника на 06.02.2025г., като на 13.02.2025г. е постъпила процесната жалба.

Същата е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна поради следното:

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление 2 вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Видно от изложеното, двегодишният срок, с изтичане на който настъпва перемпцията, тече от последното искане за извършване на изпълнителни действия, направено от взискателя, а не от последното валидно предприето изпълнително действие. От последното валидно изпълнително действие започва да тече новата давност, която е била прекъсната с предприемането му, в който смисъл са и указанията, дадени в т.10 на ТР №2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Давностният срок и срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК обаче са различни, имат различна правна природа и с изтичането им законът свързва настъпването на различни правни последици.

Изтичането на давността лишава кредитора от правото на принудително изпълнение като последица от липсата му на активност да иска прилагането на изпълнителни способи, чрез които да „движи“ изпълнителния процес.

Изтичането на срока за перемпция няма подобен ефект. С него само се прекратява конкретното изпълнително производство, което не лишава кредитора от правото да поиска образуването на ново такова, ако погасителната давност за вземането не е изтекла. Затова законът свързва течението на срока за перемпция с липсата на искане от страна на кредитора за извършване на изпълнителни действия и всяко такова искане заличава ефекта на изтеклия до момента срок.

Видно от установеното по-горе от фактическа страна, кредиторът регулярно е искал извършването на изп. действия спрямо длъжника. Между никои две от описаните по-горе искания не е изтекъл двугодишен срок, а със смъртта на длъжника и настъпилото по силата на закона - чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК - спиране на производството по делото, на основание чл.61 ГПК са спрели спират и всички започнали да текат, но неизтекли срокове – до конституиране на наследниците на длъжника, поради което в периода 15.04.2020 г. - 04.02.2025 г. срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е текъл.

Ето защо, правилно ЧСИ е отказал прекратяване на изп. производство на осн. чл.433, ал.1, т.8. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на О. В. Н. – длъжник по изп.д.

№20178560402481, срещу разпореждане от 05.02.2025 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4