Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 30.10.2017, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1024/2017
Вид
Решение № 230
Подписан
30.10.2017
Състав
МАРИН ЦВЯТКОВ АТАНАСОВ, НИКОЛАЙ ПЕТКОВ НЕНОВ, ДЕЯН ИВАНОВ ДЕНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.190 · Наказателен кодекс
  • чл. 209 - 211 · Наказателен кодекс
  • чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 209 - 211 · Наказателен кодекс
  • чл. 209 - 211 · Наказателен кодекс
  • чл.118 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№………./…………….... гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.

А.

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

ДЕЯН ДЕНЕВ при секретар Нели Ковачева и с участието на прокурор Радослав Лазаров, като разгледа докладваното от съдията А. въззивно наказателно общ характер дело № 1024 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е Присъда № 183 постановена на 01.06.2017г. НОХД № 4447 по описа за 2014 на петнадесети на наказателен състав

Протестирания съдебен акт е оправдателен , за подсъдимата М.Б.И. , като същата е призната за НЕВИННА в това, че в периода 28.09.2010 год. – 20.02.2011 год. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у Ф. Димитров Ф. заблуждение, че ще заплати сумата от 3595,20 лева, с падеж до 08.10.2011 год. за закупуване на 4 броя преносими компютри марка „ASUS” и с това е причинила на „ИТЕ – Сервиз“ ООД, с управител Ф. Димитров Ф. имотна вреда в размер на 3595,20 лева и на основание чл.304 ал.1 от НПК е оправдана по възведеното и обвинение чл.209, ал.1 от НК.

С присъдата съдът се е произнесъл по разноските по делото съгласно разпоредбата на чл.190 НК.

Въззивното производство е образувано по бланкетен протест на РП гр.Варна, в който се твърди, че постановената присъда е неправилна и в противоречие с със събраните по делото доказателства и се иска осъждането на подсъдимата им по възведеното обвинение. В допълнително писмено изложение се навеждат следните доводи:

- Съдът е приел, че се касае за договорни отношения, поради което деянието е несъставомерно,но този извод е извод е неправилен,тъй като в хода на наказателното производство безспорно е установено, че изначално подсъдимата не е имала намерение да се задължи /да плати/ поръчаните от нея компютри, тъй като не е имала финансовата възможност, а и това й поведение е възприет от нея маниер.

- Подсъдимата разчита на нежеланието на бизнес партньорите и да се ангажират със съдебното дирене на правата си, в чийто смисъл са и показанията на свидетеля Я., който е дал на подсъдимата сумата от 10 000 лева за осъществяване на съвместен бизнес, но същия не се е развил.

- от всички събрани по делото доказателства е видно, че към датата на придобиване на компютрите подсъдимата И. не е разполагала с имущество, тъй като от писмените доказателства /справки/ се установява, че дружеството й няма приходи, а самите „служители" твърдят, че дейността на дружеството и се е развивала в сладкарница „Анжелика".

- за времето, в което свидетелите А., К. /Н./ и Т. А. са „работили" при подсъдимата, не са станали свидетели на сключване на сделки, респективно разплащане с търговци или физически лица.

- твърдението на подсъдимата за несъответствие на компютрите с нейните изисквания, не се подкрепя от останалите доказателства. Всички свидетели са категорични, че подсъдимата не е имала забележки към получените лаптопи.

- неправилно съдът е кредитирал показанията на св. Р., от чиито показания се установява / както и от показанията на подсъдимата/, че са били в прекалено близки отношения.

- смехотворно е и твърдението, че не подсъдимата, а дружеството й се е задължило, тъй като всяко дружество се представлява от физическо лице.

В хода на съдебните прения въззивния прокурор изцяло подържа протеста и моли присъдата да бъде отменена. Навежда в подкрепа на искането си довода, между ВРС и прокуратурата няма спор относно фактите по делото които са правилно установени, но доказателствата поделото са интерпретирани неправилно, както следва:

- неправилно ВРС е приел, че е изправен пред неуредени гражданско-правни отношения, защото подсъдимата имала намерение да развива стопанска дейност, но имала финансови затруднения, което се знаело и от тъжителя по делото, позовавайки се на плащането в брой четирите чанти за преносимите компютри. Съжденията на съда за намерението на подсъдимата да плати и компютрите, според прокурора би могло да се илюстрира и сравни с хипотетичната възможност някой, който иска да си купи кола да плати само горивото за нея и да си тръгне с автомобила, доказвайки, че има намерение да плати и стойността на автомобила.

- съдът приема, че подсъдимата е имала инвестиционни намерения, че тя е просто неизправен длъжник, а не субект на престъпление по чл. 209 с оглед получените от св. Я., 10 000 лв. за С.жи и мостри на диетични храни, но от друг ангажиран свидетел е видно, че веригата магазини „Портокал“ е проект на фаза предпроектиране, с което се опровергава твърдението, на подсъдимата че има нужда от 4 мобилни компютъра за работата на своите служители в бъдещата верига магазини / не е проектирана/ - Не е вярна тезата на съда, че след като имуществото на подсъдимата е запорирано, подсъдимата би могла да се разпорежда както желае и би могла да заплати компютрите.

- според ВРС подсъдимата е можела да заплати компютрите и със сумата от 10 000 лв., получени от свид.

А. /вероятно става въпрос за А. Я./, и ако въззивния съд потвърди присъдата би трябвало да отговори на въпроса защо това не е сторено.

- оневинявайки подсъдимата ВРС, изтъква обстоятелството, че подсъдимата години след сделката е отишла в офиса на фирмата и е предложила да плати отложено стоката на по-ниска цена,като е давала телефони. Съдът обаче не е отчел традиционната съдебната практика, че укриването на лицето, което е въвело в заблуждение другиго, поемайки имуществено задължение, е категоричен белег за измамни действия.

- от значение е и личността на подсъдимата,осъждана за издаване на чек без покритие и обсебване - деяния, които в по общ план биха могли да бъдат определени като измамни, независимо от настъпилата реабилитиция по право. Това обстоятелство следва да се цени като характеристични данни за същността на подсъдимата.

Подсъдимата в своя защита, счита, че присъдата е правилна, и че не дължи като физическо лице никакви пари, тъй като не е сключвала никакви сделки с Ф., освен в качеството на управител на фирма. Навежда довода, че продавача е следвало да я покани в офис, а не да получава стоката на паркинг.

В последната си дума моли първоинстанционата присъда да бъда потвърдена.

Въззивният съд намира протеста за неоснователен по следните съображения:

Атакуваният съдебен акт е постановен по внесен обвинителен акт срещу подсъдимата за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

Подсъдимата М.Б.И. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, разведена, реабилитирана, с висше образование, работи като консултант и управител на ДЗЗД „Авеню. Св. Ф. Ф. бил управител на дружеството „ИТЕ сервиз“ ООД гр. Варна, заедно със св. Т. А., чийто предмет на дейност била продажба на електроника и компютърна техника. През месец септември 2010 г., чрез общи познати, св. Ф. се запознал с подс. М.И.. И. обяснила на свидетеля, че има намерение да създава верига магазини с наименованието „Портокал“ чрез управляваното от нея ДЗЗД „Авеню“. С оглед намеренията и И. казала на св.Ф., че има нужда от няколко преносими компютри, които да използва в дейността. По този повод двамата се срещнали няколко пъти, като уговорили точните параметри и цена на компютрите, които св. Ф. следвало да достави. Договорката станала в присъствието на св. С. Н. и касаела доставката на 4 броя преносими компютри – лаптопи модел „Асус“. На

28.09.2010 г. подсъдимата И. и св. Ф. се срещнали в сладкарница „Анжелика“, находяща се на ул. „Генерал Колев" в гр. Варна, за да получи И. поръчаните преносими компютри. На срещата присъствали и служители на подсъдимата – св. А. А. и С. Н., които били назначени към друго дружество на И. „Джобс Навигатор“, но били ангажирани във връзка с предстоящото инвестицонно намерение на ДЗЗД „Авеню“ в създаването на веригата магазини „Портокал“. Св. Ф. изготвил приемо - предавателен протокол и предал на подс. И. 4 броя лаптопи марка „Асус“, с операционна сиситема „Windows“, подробно описани в приемо -предавателен протокол. По-късно била съставена и фактура, в която била отразена единична цена за всеки от тях 749,00 лева без ДДС или 4 броя били оценени на обща стойност от 3 595,20 лева. Оригиналът на посочената фактура номер **********/01.10.2010г., представен за първи път в хода на съдебното следствие от св.Ф., не бил подписан от подс.

И., като същата била предадена съхранявана до предоставянето й на съда в счетоводството на „Ите – Сервиз“ ООД. Подсъдимата разгледала лаптопите и подписала проформа фактура и приемо - предавателен протокол от 28.09.2010г., съставени от свид.Ф..

Писмен договор не бил сключен, но двамата се уговорили и вписали в проформа фактурата и приемо - предавателния протокол, че на

08.10.2010 г. И. ще заплати цялата стойност на лаптопите в размер на 3 595,20 лева по банков път. Към преносимите компютри св. Ф. предал на И. и чанти за съхранение на същите, който били изцяло заплатени от подс.

И., като не били фактурирани към цената на лаптопите. Получените 4 броя преносими компютри И. предала на служителите си, за да ги използват в дейността си. След получаването на преносимите компютри И. започнала да твърди, че има забележки към качеството на същите, досежно софтуеърните характеристики, с които същите били предадени.

Във връзка с проекта за верига магазини „Портокал“ подс. И. се свързала със св. А. Я. и Р. Р.. Св. Я. имал склад на едро за диетични и здравословни храни и продукти, като идеята била след като се създаде веригата св. Я. да има собствен магазин в рамките на веригата. Това обаче не се осъществило въпреки, че сътрудници на Я. заплатили на фирма на И. сумата от 10000 лв. за С.жи, като й предоставили и мостри на диетични храни.

Св. Р. и подс. И. се свързали във връзка с необходимостта от проектиране на обектите за търговия и производство на храни, като отишли заедно до обект, находящ се на ул. „Отец Паисий“, който следвало да се използва в дейността на бъдещата верига. Договорни отношения и уговорки за заплащане между тях нямало, като св. Р. е възприел, че оборудване в обекта е било доставено и в помещението протичали ремонтни дейности. Както бе посочено до създаването на веригата магазини не се стигнало, но св. Р. не бил запознат с причините за това. Той свидетелства, че и до сега поддържа професионални отношения с подс. И.. Тъй като проектът на подсъдимата не успял да се реализира служителите ангажирани в него, напуснали работа в това число и св. А. А. и С. Н., които предали на И. зачислените им преносими компютри. На част от тях подсъдимата изплатила дължимите трудови възнаграждения, а на други докато работили за нея и се намирали в сладкарица „Анжелика“ подсъдимата поемала дневните разходи за храна и напитки. На 08.10.2010 г. свид. Ф. се срещнал с И. отново и тя му казала, че ще се издължи, но го помолила да я изчака. Той се съгласил. В средата на месец октомври, тъй като плащане не последвало, св. Ф. направил опит да намери подс. И. в официално вписания офис на ДЗЗД „Авеню“, но не намерил никого. Такава среща се осъществила в началото на 2011г. в офиса на дружеството, като подсъдимата обещала да се издължи до 20.02.2011г., което обаче не сторила. На 20.01.2011г. Ф. подал жалба в сектор „Икономическа полиция” при РДВР Варна. След посочената дата И. се обадила на Ф. по телефона и му предложила да заплати лаптопите, като той приел заплащането устно, но тя му казала, че ще му заплати само 2000 лева, тъй като не била доволна от качеството на изпълнението. Едновременно с това му поискала да й предостави личните си данни, за да изготви протокол-споразумение. Той преценил обаче, че не следва да й предоставя данните си и плащане отново не последвало. Съгласно показанията на св. А. – другият управител на „Ите –Сервиз“ ООД подс. И. е ходила няколко пъти в сервиза на дружеството, находящ се в гр. Варна, на ул. „Полк. Свещаров“ № 15 като е предлагала да се разберат нещо във връзка с плащането, оставяла е телефонни номера, на които обаче впоследствие не отговаряла по негови данни.