Решение № 579 от 27.01.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №…... гр. С., 27.01.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл. съдия : Д. Влайкова

При секретаря Е.В., като разгледа докладваното гр. д. № 12731/2012 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК

(отм.), вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.

С решение от 09.04.2012 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 12957/2007 г. е отхвърлен иска на С.И.А. срещу Е.З.И. с правно основание чл. 30 ЗН - за възстановяване на запазена 1/6 ид. част на ищцата от наследството на баща й И.И.В., чрез намаляване на извършеното от него и съпругата му С. П.В. дарение с нот. акт № 99, т. ХХХVІ, н. д. № 6909/1997 г. в полза на ответницата Е.З.И. на недвижим имот, представляващ апартамент № 69, находящ се в гр. С., ул. ***********, състоящ се от : стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 45, 69 кв. м., при съседи : стълбище, З.И.И., ул. О., И.Х.М., заедно с избено помещение № 6, при съседи : коридор, мазе № 5, на държавен ап. № 57, мазе № 7, на държавен ап. № 150, заедно с 0, 485 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, както е отхвърлено и искането нотариалния акт да бъде обезсилен до размера на възстановената част.

Решението е обжалвано от ищцата С.И.А., чрез представителя й, с твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно. В противоречие с нормата на чл. 49, ал. 2 ЗН съдът е приел, че ищцата не е доказала по несъмнен начин извършването на действия по приемане на наследството.

Поддържа, че самият факт на предявяване на иска по чл. 30 ЗН потвърждава, че ищцата е приела наследството. Изискването за изрично приемане на наследството съществува само в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН – когато искането за намаляване на запазената част е насочено срещу лице, което не е призовано да наследява по закон наследодателя, от чието имущество се иска намаляване на запазената част. В случая ответницата е наследник, призован да наследява по пътя на заместването, тъй като нейният баща и наследодател – З.В. е починал преди общия наследодател на страните И.В.. Моли да се отмени изцяло решението и да се постанови възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на баща й, който притежава 1/2 част от имота, към момента на откриване на наследството, ведно със законните последици. Поддържа, че квотите на страните са 1/6 за ищцата и 5/6 за ответницата. Претендира да й се присъдят разноските за първа и втора инстанция. Не прави възражение за разноските на насрещната страна.

Ответницата Е.З.И. чрез представителя си, моли да се потвърди решението или ако жалбата се приеме за частично основателна – да се отмени решението съобразно частите в съсобствеността на двете страни. Поддържа, че доколкото имота, предмет на дарението е бил СИО, частта, с която се е разпоредил наследодателят на страните И.В. е била 1/2 ид. част от него.

Съпругата на наследодателя е починала през 1998 г. и нейната част не е предмет на делото. В случай, че се уважи иска за възстановяване на запазената част на ищцата, поддържа искане за задържане на имота на основание чл. 36, ал. 2 ЗН при заплащане от ответницата на ищцата на сума за уравняване на запазената й част.

Претендира разноски, съгласно списък.

СГС, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Предявен е бил иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на накърнена запазена част на ищцата от извършено от наследодателя й дарение, както и искане за задържане на подарения имот от ответницата при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН.

Съдът намира за несъобразен с материалния закон и последната последователна практика на съдилищата и ВКС изводът на СРС, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоснователен понеже ищцата не е приела наследството по опис - съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН.

Неоснователността на извода следва от факта, че към момента, с ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, се отговори на въпроса, в кои хипотези приемането на наследството под опис е предпоставка за провеждане на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН.

В т. 4 от ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС се сочи, че „приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството само спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване“.

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че не е налице материалноправно изискване, за провеждане на иска по чл.

30, ал. 2 ЗН, ищцата да е приела наследството на общият наследодател по опис, тъй като ответницата се явява лице, призовано към наследява по смисъла вложен в ЗН.

Понеже по делото се поддържа, че в наследството на общия наследодател на страните И.В. има и други имоти, освен процесния, съгласно чл. 31 ЗН за да се определи разполагаемата и запазената част от наследството, следва да се формира наследствена маса от всички имоти и суми останали в наследството.

За да се образува наследствената маса следва да се съберат вземанията и имотите, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят дълговете му и се прибавят направените дарения - с изключение на обичайните такива. За извършване на оценка на масата следва да се вземе предвид стойността на имуществото към момента на откриване на наследството, като даренията се оценяват според стойността им по време на откриване на наследството - за недвижимите имоти и по време на подаряването - за движимите (чл. 31 пр. последно ЗН). От значение са и доказаните вземания, притежавани в право на собственост движими и недвижими вещи от наследодателя към момента на неговата смърт, доказаните дарения, освен обичайните такива, като се изключват доказаните задължения и доказаното увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН приживе на наследодателя.

По делото не е спорно и от представената в цялост пред

СРС отчуждителна преписка се установява, че наследодателят на двете страни И.И.В. е придобил, в резултат на отчуждаване по ЗТСУ, в режим на СИО процесния имот - апартамент № 69, със застроена площ от 45, 69 кв. м., заедно с избено помещение № 6 и 0, 485 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. ул. „********** състоящ се от : стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 45, 69 кв. м.

Установява се също, че с нотариален акт № 99, т.

XXXVI, н. д. № 6909/97 г. на нотариус при СРС, наследодателят И.И.В. и съпругата му С. П.В. са направили дарение на ответницата Е.И. на апартамент № 69 със застроена площ от 45, 69 кв. м., заедно с избено помещение № 6 и 0, 485 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

Съгласно удостоверение за наследници № 2623/14.06.2007 г. съпругата на наследодателя С. П.В. е починала на 22.11.1998 г., при което СИО следва да се приеме за прекратена, а частта, която тя е подарила не е предмет на иска (за нея не е направено искане за намаляване) и е останала в собственост на ответницата. Тъй като имотът е бил съпружеска общност (обстоятелството не е спорно и е признато от ищцата в исковата молба), следва, че наследодателят И.И.В. е подарил на ответницата своята 1/2 ид. ч. от процесния имот.

От удостоверение за наследници № 2542/29.05.2007 г. се установява, че общият наследодател на страните И.И. (записан и като И. В. е починал на 16.04.2007 г. (това е датата на откриване на наследството му), като е оставил трима свои наследници по закон : ищцата С.И.А. и децата на починалия преди него син З.И.И. (починал на 16.01.1999 г.) - внучките си Т. З.И. и Е.З.И.

–ответницата по делото. Последните две са встъпили в наследственото правоприемство на основание чл. 10, ал. 1 ЗН - по заместване на баща си З.И., починал преди общият наследодател И.В..

При тези фактически констатации следва, че и двете страни в производството са наследници по закон на наследодателя си И.И.В. – т. е. и двете са наследници призовани към наследяване, поради което не е приложима хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН, както вече беше изложеното и по - горе.

Съгласно мнението на мнозинството от вещите лица по тричленната СТЕ, приета пред първоинстанционния съд оценката на процесния апартамент № 69, предмет на дарението към момента на откриване на наследството 16.04.2007 г. е в размер на 74 982 лв., а към момента на изготвяне на заключението (10.12.2009 г.) оценката е 64 268 лв. Според приетата пред настоящата инстанция СТЕ, която не е оспорена и съдът кредитира като обективно изготвена, цената на имота, предмет на дарението, към момента на разглеждане на делото пред СГС, е в размер на 66 575 лв.

Следователно, частта на наследодателя от този имот от

1/2 ид. част, която следва да влезе в наследствената маса, е на стойност от 37 491 лв.

Относно поземлен имот в с. Л., община К.. обл. *********“ с площ от 2, 5 дка, с къща и стопански постройки в него, съдът намира следното : от нотариален акт № 506, т. II, д. 844/1970 г. на Радомирския районен съд, се установява, че имотът е бил собственост на И. (вписван и като И.) Д.И. - наследодател на И.И.В.. Видно от удостоверението за наследници, прието пред СРС, И.Д. В. (записан и като И.) е починал на 03.05.1977 г. и е оставил като наследници двама низходящи (деца) - Д.М. и наследодателят на страните И.И. (записан и като И. В.. Тъй като двамата наследници на И. (И.) И.ев, децата му, го наследяват при равни части – чл. 5, ал. 1 ЗН и придобиват по 1/2 част от посочения имот след смъртта му.

Съгласно уредбата на чл. 13, ал. 2 от СК от 1968 г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389 а – 389 д от ГПК (отм.), принадлежат на съпруга, който ги е придобил, лично и не стават СИО.

Тъй като имотът е бил придобит от общият наследодател И.И.

(записан и като И. В. по наследство, той не е станал СИО и по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН наследственият дял на И.В. е в размер на 1/2 ид. част от посочения имот. Съгласно заключението на назначената пред СРС тричленна съдебнотехническа експертиза, стойността на посочения имот към датата на откриване на наследството 16.04.2007 г. е в размер на 7 300 лв. Стойността на 1/2 ид. част от него, която наследодателят И.В. е притежавал и следва да влезе в наследствената маса, възлиза на 3 650 лв.

По отношение на другите имоти, които следва да влязат в наследствената маса, по делото са събрани писмени доказателства за възстановяване на собствеността на земеделските земи и гори и имоти извън процесния, както и за тяхната оценка към момента на откриване на наследството и към настоящият момент.

В наследствената маса следва да се включат също и земеделски земи и гори в землището на с. Л., възстановени на наследници на Д. Л.В.

- дядо на И.И. (И. В.. Според представените пред СРС Решение № 11/04.11.1004 г. на ОПК с. К. за възстановяване на земи по плана за земеразделяне и Решение № 11/04.11.1004 г. на ОПК с. К. за възстановяване на земи в съществуващи реални граници на Д. Л.В. са възстановени пет земеделски имота: посевна площ с № 034054, посевна площ с № 042015 и посевна площ с № 046002, посевна площ с № 048005 и ливада - имот с № 006003 по картата за възстановената собственост.

С Решение № 6 от 2000 г. на наследници на Д. Л.В. са възстановени и гори - иглолистна гора индивидуализирана като имот № 092003 и иглолистна гора индивидуализирана като имот 094008 в землището на с. Л..

Съгласно удостоверение за наследници № 141/27.08.1991 г., наследодателят Д. Л.В. е починал на 24.12.21954 г. и е оставил за свои наследници пет деца - Б. В., И. В., А. В., К.Т. и Ф.П., при което частта на всеки от наследниците възлиза на 1/5 ид. ч. Тъй като И. В. има двама низходащи наследници - Д.М. и И.В. (наследодателя на страните), следва, че делът на И.В. от посочените земеделски земи и гори е в размер на 1/10 ид. ч.

Назначената пред СРС тричленна съдебнотехническа експертиза и СТЕ за оценка на горски имоти е дала оценка на посочените земи и гори както следва : за имот 034055 –нива в м. К., V категория - 1 660, 68 лв. ; имот 042015 – нива в м. К., ІХ категория – 2 560, 68 лв.; имот