Решение № 83 от 24.11.2025, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Административно наказателно дело 209/2025
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 67, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 211, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 211, ал. 3 · Закон за здравето
- чл. 36, ал. 1 · Закон за здравето
- § 1, т. 9, б. "в" · Закон за здравето
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Балчик, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200209 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А. П., против Наказателно постановление № Р*** г. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. Добрич, с което на основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето на въззивното дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.
36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя с твърдения, че представителят на въззивното дружество не бил редовно призован за актосъставянето и не му били връчени събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Наред с това се сочи, че не е изпълнен фактическият състав на нарушението, за което е съставено НП. Поради изложените съображения се отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба на заявените основания.
Пледира за отмяна на издаденото НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде 1 намален размерът на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира присъждане на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. В писмени бележки акцентира, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Оспорва извършването на соченото в НП нарушение. Твърди, че към датата на проверката апартамент за гости „***“ не е функционирал като обект с обществено предназначение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юриск. Н. Г., която оспорва жалбата и сочи, че издаденото НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В РЗИ – Добрич постъпили сигнали с вх. №№ ***г., *** г., писмо с вх. № 0*** г. и писмо с вх. № ***. от областен управител на обл. Добрич за неспазване на обществения ред и наднормен шумови нива от дейността на апартамент за гости „***“, находящ се на адрес: с***
По повод постъпилите сигнали на 15.11.2024 г. била извършена проверка от служители на РЗИ – Добрич, сред които свид. С. Т. Б., С. И. Т. и М. Х. Х., съвместно с представители на ОД на МВР – Добрич, на посочения обект, в хода на която било установено, че на адреса функционират места за настаняване, в които има настанени гости.
При извършена проверка в Националния туристически регистър на местата за настаняване било констатирано, че на адрес в *** с валидна категоризация са вписани места за настаняване - апартаменти за гости „***“ с експлоатираща фирма „М. р. ЕООД. След извършена справка в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ – Добрич и Автоматизирана информационна система Eventis R7 било установено, че апартаменти за гости „***“ с адрес: ***, функциониращи като обект с обществено предназначение - места за настаняване, не е вписан в публичния регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ – Добрич и не е подадено уведомление от експлоатиращата фирма „М. р.“ ЕООД за откриване на обект с обществено предназначение.
При така направената констатация АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.
В обекта на гост Н. К. оставена покана със задължение да я предаде, но управителят на „М. Р.“ ЕООД не се е явил на 02.12.2024 г. в РЗИ - Добрич да получи съставения АУАН.
Освен това поканата, ведно с предписанията, е изпратена по куриерска фирма „Еконт“ до адреса на управление на фирмата и до адреса по местоживеене на управителя, но не е получена. На 21.11.2025 г. поканата е изпратена и чрез ССЕВ, но към 23.10.2025 г. все още е неотворена. След като управителят на въззивното дружество не се е явил на изпратените покани, с оглед изчерпване на възможностите за призоваване, на 06.12.2024 г. свид. С. Б., в 2 присъствието на свид. С. И. Т. и М. Х. Х., съставила АУАН в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
По повод поискано съдействие от ОД на МВР Добрич за връчване на съставения АУАН, началникът на Първо РУ към ОД на МВР Добрич уведомява Директора на РЗИ – Добрич, че адресът в***, е посещаван многократно от служители на РУ Албена, но управителят на „М.Р.“ ЕООД – А. К. П. не е установен нито там, нито на домашния му адрес.
Посочено е, че 10.12.2024 г. е проведен разговор по телефона с А. П., който заявява, че е запознат с материалите от РЗИ, но категорично отказва да се яви и да ги получи.
Разговаряно било и с адв. В. К., който също отказвал да получи материалите.
Видно от писмо рег. № ***г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Добрич, адресирано до РЗИ – Добрич, на 19.03.2025 г. в 11:45 ч. лицето А. П. е запознато със съставянето на АУАН и категорично отказва да го подпише.
На 24.04.2025 г. Директорът на РЗИ – Добрич, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето наложил на „М. Р.“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.
36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят С. Т. Б., свидетелите по акта С. И. Т. и М. Х. Х., Х. В. Н., Й. Т. Й., както и водения от жалбоподателя свидетел – К. П. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което дава основания на съда да кредитира показанията им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 231, ал. 1 от ЗЗ санкциите по чл. 209 - 217 от ЗЗ се налагат от директора на РЗИ, а актовете за установяване на нарушения от държавните здравни инспектори. В 3 конкретния случай и АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да е било допуснато нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на санкционираният субект да разбере в какво е обвинен.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е спазена процедурата по съставяне на АУАН, респ. че административнонаказателното производство е образувано незаконосъобразно в отсъствието на нарушителя, по следните съображения:
Законодателството допуска съставяне на акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН), ако лицето е известно и не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая са налице множество опити за призоваване на управителя А. П., представляващ „М. Р.“ ЕООД.
Първият опит за призоваване е на 15.11.2024 г., когато инспекторите са оставили покана на гостенка в обекта, която се е разписала и е заявила, че ще я предаде на управителя. Въпреки че призоваването чрез лице, което не е законен или упълномощен представител на юридическото лице, може да се счита за процесуален пропуск, този недостатък е преодолян с последващите действия на АНО. Така на 21.11.2024 г. РЗИ е изпратила официална писмена покана до адреса на управление на въззивното дружество за явяване на 02.12.2024 г. в РЗИ и на 06.12.2024 г. в Първо РУ на МВР-Добрич. Изпратена е покана и чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), която видно от справката от 23.10.2025 г., не е била отворена почти година. Тъй като управителят не се явява на указаните дати АУАН № АН*** е съставен в негово отсъствие на 06.12.2024 г., в съответствие с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН След съставянето му, АУАН е изпратен на ОД на МВР-Добрич за съдействие по връчване. Писмото от Първо РУ-Добрич от март 2025 г. документира, че управителят А. П. е търсен многократно на домашния и служебния му адрес, но не е открит. От показания на свидетелите Х. В. Н. и Й. Т. Й. (служители на МВР) се потвърждава, че на 19.03.2025 г. са установили законен представител на въззивното дружество на публично място (магазин), свидетелите му обяснили, че носят документи (актове и предписания) от РЗИ, и той категорично е отказал да ги получи и подпише. Този отказ е надлежно документиран от двамата служители. Следователно, всички предходни неуспешни опити за призоваване са санирани, тъй като актът се счита за надлежно връчен на 19.03.2025 г. при условията на чл.
43, ал. 6 от ЗАНН. Твърдението на законния представител на дружеството жалбоподател, че не е знаел какво му се връчва и че е бил "шокиран" от глобите, се опровергава от писмените доказателста, в т. ч. писмо от 17.01.2025 г. от Налачника на Първо РУ към ОД на МВР Добрич, адресирано до Директора на РЗИ Добрич, от което се установява, че още от 10.12.2024 г. той е заявявал по телефона на служители на МВР, че е запознат с материалите от РЗИ, но категорично отказва да се яви и да ги получи. Поведението му представлява умишлено избягване на процедурата и не може да обоснове нарушение на правото на 4 защита. Ето защо съдът намира, че не е налице нарушение на процедурата по връчване чрез отказ. Напротив, налице е надлежно документиран отказ от страна на нарушителя, удостоверен с подписите на двама служители на МВР.
С оглед изложеното съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.
Наказаното лице е санкционирано за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здраветовр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето изисква от всеки, който открие обект с обществено предназначение да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК.
Разпечатката съдържа 40 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16eb2cf5-d818-46b4-9712-1467a10d925f