Решение № 4659 от 25.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13394/2023
- Вид
- Решение № 4659
- Подписан
- 25.11.2024
- В сила
- 14.05.2025
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4659 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330113394 по описа за 2023 година
Предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от „Мъни Плюс Корп“ АД срещу Х. Г. Т. са изложени обстоятелства за проведено срещу ответницата и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД заповедно производство по ч.гр.дело № 4430 по описа на ПРС за 2023г., като във връзка с подадено от длъжника – физическо лице възражение се предявявали настоящите искове. Посочено е, че между ответницата и „Мобилтел“ ЕАД бил сключен договор за продажба на изплащане № ***/25.06.2020г., като купувачът е станала собственик на устройство Smart Home Comfort Kit и се е задължила да заплати продажната цена на вещта, но поради неплащане в срок, договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3, а непогасената сума от 140 лв. станала предсрочно изискуема. На 07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл солюшънс“ АД с ново име „Мъни плюс корп“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, като второто дружество се задължило като поръчител да обезпечи задълженията си на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане. Поради липса на плащане и на основание договора за поръчителство, „Състейнъбъл солюшънс“ АД заплатило на „А1 България“ ЕАД на 01.10.2021г. сумата от 140 лв., представляваща дължимата от ответницата сума по договора от 25.06.2020г. До ответницата било изпратено уведомление за встъпване в дълг, като била уведомена, че считано от 01.10.2021г. задълженията към „А1 България“ ЕАД са прехвърлени на „Състейнъбъл солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД. Поемателят „Фонд за 1 гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД се задължил да заплати задълженията на физическите лица в срок от 1 месец от сключване на договора, но тъй като това не било сторено, заявлението било насочено към двамата длъжници с искане за солидарното им осъждане. Направено е искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 140 лв. – неплатена от нея сума по договор за продажба на изплащане от 25.06.2020г., както и сумата от 19.33 лв. лихва за забава за периода от датата на плащане – 01.10.2021г. до 09.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумата . Претендирани са разноски.
С молба от 11.10.2023г. ищецът заявява, че оттегля предявения акцесорен иск за сумата от 19.33 лв., за периода от 01.10.2021г. до 09.02.2023г. и моли производство в тази му част да бъде прекратено. Поради това с определение от 26.03.2024г. производството в тази му част е прекратено.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Х. Г. Т., със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Безспорно било, че ответницата е закупила описания в исковата молба телефон на изплащане. Същата не била уведомена за твърдяното встъпване в дълг. Към деня на подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2023г. ответницата била изплатила в пълен размер задълженията си към „А1 България“ ЕАД. Искът бил предявен срещу ненадлежна страна, съответно неоснователен. Направено е искане за задължаване на другата страна да представи уведомление до Х. Т. за встъпване в дълг, както и доказателства за връчването му на ответната страна. Направено е искане за задължаване на „А1 България“ ЕАД да представи справка, от която да е видно какви са заплатените от Х. Г. Т. към дата 28.02.2023г. суми и какви задължения са погасени с тези суми.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 4430 по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № 2120 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 30.03.2023г., по силата на която е разпоредено Х. Г. Т. и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД да заплатят солидарно на кредитора МЪНИ ПЛЮС КОРП ЕАД сумата от 140 лв. - главница, представляваща незаплатена от длъжника сума по Договор за продажба на изплащане от 25.06.2020 г., сключен с „А1 България“ ЕАД и заплатена от „Мъни Плюс Корп” ЕАД сума на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г.; сумата от 19, 33 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 01.10.2021 г. до 09.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.03.2023 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер от 25 лв. - държавна такса и 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за продажба на изплащане № *** от 25.06.2020г., сключен между „А1 България“ ЕАД и Х. Г. К., ведно с приемо-предавателен протокол за закупено устройство - Smart Home Comfort Kit.
2
На 07.11.2014г. е сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД договор, по силата на който първото дружество възлага, а второто – приема и се задължава срещу възнаграждение по договора да извършва описаните дейности, вкл. гарантиране чрез поръчителство на вземанията на Мобилтел от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг от дружеството и одобрение от него, до размера на кредитния лимит. Представен е Анекс от 08.10.2015г. към договора, анекс от 15.03.2016г., анекс от 07.11.2014г., анекс от 30.11.2017г., анекс от 05.06.2018г., анекс от 01.10.2018г., анекс от 08.08.2019г., анекс от 08.08.2020г., според който срокът на договора се продължава до 30.09.2020г.
Представено е уведомление до Х. Г. Т. за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД от „А1 България“ ЕАД, според което считано от 01.10.2021г. задълженията на лицето към дружеството като длъжник по договор за продажба на изплащане от 25.06.2020г., чийто размер възлиза на 140 лв., са прехвърлени от „А1 България“ ЕАД на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД по силата на договор за поръчителство от 07.11.2014г.
С приемо-предавателен протокол от 05.04.2021г. „А1 България“ ЕАД е предало на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД справка по чл.2.2.3. от договора, съдържаща списък на абонати и размер на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството на второто дружество.
С приемо-предавателен протокол от 28.10.2021г. „А1 България“ ЕАД е предало на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД справка по чл.2.2.6. от договора, съдържаща списък на абонати, за които на 01.10.2021г. „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 България“ ЕАД, произтичащи от договор за продажба на разсрочено плащане, гарантирани чрез поръчителството на дружеството.
С договор за встъпване в дълг между кредитора и встъпващото лице от 28.07.2022г., сключен между „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, в качеството им съответно на кредитор и поемател, кредиторът приема поемателят като съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжниците физически лица, произтичащи от договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /със сегашно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/, подробно описани в Приложение № 1 към договора.
По делото е представена от „А1 България“ ЕАД справка за извършени плащания по партидата на Х. Г. Т. за периода от 01.01.2020г. до 28.02.2023г.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което „А1 България“ ЕАД е издало фактура № 0428621342 от 09.04.2021г. за начислени предсрочно изискуеми месечни вноски по договор за продажба на изплащане № *** от 25.06.2020г. Сумата, погасена от Х. Т. по договор за продажба на изплащане № *** от 25.06.2020г. към 25.09.2024г. е 2 830.81 лв. Сумата, погасена от поръчителя „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /с ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ по договора за продажба на 3 изплащане, сключен между Х. Т. и „А1 България“ ЕАД е 319.60 лв., платени на 19.10.2021г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 4430 по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че срещу издадената заповед № 2120 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.03.2023г. в срок е подадено възражение от длъжника по делото Х. Т., като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между „А1 България“ ЕАД и ответницата е бил сключен договор за продажба на изплащане № *** от 25.06.2020г., по силата на който на ответницата е предоставено устройство Smart Home Comfort Kit и Handset Samsung A10. С приемо-предавателен протокол от 25.06.2020г. продавачът е предал на купувача устройствата. Договорът и приемо-предавателният протокол са подписани от ответницата - купувач, като подписите на същата не са оспорени.
Не се спори и някоя от клаузите в договора да не е уговорена индивидуално и че ответницата не е била съгласна с нея и е имала възражения, включително по отношение на разпоредбата на т. 9.1.2, съгласно която страните уговорили правото на продавача да обезпечи вземанията си по договора за продажба на изплащане /когато купувачът е физическо лице/ с поръчителство от трета страна. Безспорно, от приложените по делото писмени доказателства, се установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на изплащане, от една страна, сключен между ответницата и „А1 България“ ЕАД и договор за поръчителство, от друга, сключен между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД /предишното наименование на ищеца „Мъни плюс корп“ ЕАД/. С договора за поръчителство от 07.11.2014 г. „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /сега „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ е приело и се е задължило срещу възнаграждение да извършва гарантиране чрез поръчителство на вземанията на Мобилтел от Абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“, до размера на кредитния лимит.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено се установява, че ответницата е заплатила на „А1 България“ ЕАД сумата от 2 830.01 лв., в периода от 16.06.2020г. до 20.04.2022г., като в изготвената от вещото лице таблица са посочени дата, място и начин на плащане, както и номер на фактурата, по която се извършва съответното плащане. От писмените доказателства по делото, вкл. и приемо-предавателни протоколи от 05.04.2021г. и 28.10.2021г., както и от приложените към тях списъци на абонати се установява, че по договор за продажба на изплащане са издадени фактура № 651844533 от 25.06.2020г. на стойност 140 лв. и фактура № 651844534 от 25.06.2020г. на стойност 179.60 лв., на обща стойност 319.60 лв. От заключението на вещото лице е видно, че по тези фактури е извършено плащане в размер на 7 лв., на дата 25.06.2020г. и в размер на 8.98 лв. на дата 25.06.2020г. От заключението се установява също, че вноски от страна на ответницата в общ 4 размер от 15.98 лв. /на каквато сума възлиза сборът от плащанията по двете фактури/ по договора са правени и на дата 24.07.2020г., 24.08.2020г. и 23.09.2020г., като други плащания след последно посочената дата не са извършени. Според клаузата на чл.12.4. от договора при неплащане в срок най-малко на 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. От заключението е видно, че от страна на мобилния оператор е издадена фактура № 0428621342 от 09.04.2021г., с начислени предсрочно изискуеми вноски по цитираните фактури – по фактура № 651844533 от 25.06.2020г. – за модел Smart Home Comfort Kit – 13 вноски по 7 лв. – 98 лв. и по фактура № 654844534 от 25.06.2020г. – за модел апарат Samsung A10 – 13 вноски по 8.98 лв. – 125.72 лв., на обща стойност 223.72 лв.