Решение № 369 от 29.09.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Плевен, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500364 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 93 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 264/2023 г.

Луковитският районен съд е осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД М. Д. Д. с посочени ЕГН и адрес в гр. Троян да заплати на А. М. С. с посочени ЕГН и адрес в с. ***, обл. Ловеч сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни и клеветнически твърдения, обиди и унизителни и позорящи квалификации, съдържащи се в 14 бр. публикации в електронния сайт „troyanpress.com“ в периода 16.01.2020 г. – 08.05.2020 г., изразили се в продължителен емоционален стрес, безпокойство, нарушаване на съня, увреждане на общото здравословно състояние, ведно със законната лихва върху сумата от 15 000 лв., считано от датата на последното увреждащо деяние – 08.05.2020 г. до окончателното й заплащане. Със същото решение Луковитският районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК М. Д. Д. да заплати на А. М. С. направените по делото разноски в размер на 1 254 лв..

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът М. Д. Д., 1 който чрез пълномощника си адвокат Л. от САК го обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага във въззивната жалба подробни доводи относно неправилната преценка от страна на първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, обсъжда събраните по делото доказателства и излага твърдения за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства поискани от въззивника. Според въззивника по делото не са събрани безспорни обстоятелството, че същият е автор на процесните статии и има връзка с публикуването им, тъй като от заключението на приетата СТЕ не се установява, че ответникът или дружеството му са собственици на сайта или домейна, от които са публикувани статиите. В заключение въззивникът иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да отхвърли изцяло предявения иск и да присъди на въззивника направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. М. С., с който се оспорва основателността на въззивната жалба и се излагат подробни доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

В о.с.з. въззивникът М. Д. Д. не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Л. поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна А. М. С. се явява лично, оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на въззивната жалба.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва да бъде обсъдена по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Предмет на разглеждане в производството по делото е предявен от А. М.

С. против М. Д. Д. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в пряка причинна връзка с неверни и клеветнически твърдения, обиди и унизителни и позорящи квалификации, съдържащи се в 14 бр. публикации в електронния сайт „troyanpress.com“ в периода 16.01.2020 г. – 08.05.2020 г., които вреди се изразяват в продължителен емоционален стрес, безпокойство, нарушаване на съня, увреждане на общото здравословно състояние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на последното увреждащо деяние – 08.05.2020 г. до окончателното й заплащане. Подробно в ИМ ищцата е посочила изразите, които счита, че я клеветят и обиждат и конкретната публикация, в която се съдържат.

За да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД първоинстанционният съд е приел, че същият е доказан по основание и размер. Съдът е приел за безспорно доказано по делото съдържанието на посочените от ищцата 14 бр. публикации в електронния сайт „troyanpress.com“ в периода 16.01.2020 г. – 08.05.2020 г. вкл , а въз основа на събраните по делото голям обем косвени доказателства е приел, че ответникът е автор на тези публикации, респ. пряк причинител на непозволеното увреждане. За да направи извод, че е налице противоправно деяние чрез публикуване в процесните статии, първоинстанционният съд е посочил конкретните изрази, съдържащи се в същите, които съставляват обида или клевета и е приел, че не се касае за оценъчни съждения чрез електронна медия, съставляващи форма на свободно изразяване на мнение, което е гарантирано от КРБ, а за обиди и клевети, които накърняват противоправно правната сфера на ищцата. След като е дал дефиниции на „клевета“, „позорно обстоятелство„ и „обида“, първоинстанционният съд е приел, че някои от конкретните изрази и квалификации в статиите, свързани с етичните и моралните качества на ищцата, професионалната й компетентност и приписване на извършване на престъпления от нейна страна, съставляват неверни и едновременно с това позорящи я твърдения т.е. клевети, а други от изразите в статиите, съставляват обида за ищцата, тъй като са обидни и унижаващи, унизителни са за честта и достойнството на ищцата, а не отрицателно мнение /критика/ в рамките на пределите на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, установено в чл. 39 ал. 1 от КРБ. За да направи извод във връзка с авторството 3 на процесните статии, първоинстанционният съд е съобразил следните обстоятелства в тяхната съвкупност: Съобразил е, че от заключението на приетата по делото СТЕ по делото е установено, че сайтът „troyanpress.com“, на който са публикувани статиите не е отворен свободно за достъп отвън с цел публикуване на статии и в него не е посочен собственик или администратор на сайта, а е направена само форма за изпращане на информация по e-mail: [email protected]. Съобразил е, че от същият адрес на електронна поща на 12.05.2020 г. е изпратена молба по пр. пр. № 638/2020 г. на РП – Търговище до електронен адрес [email protected], в която като подател е посочено „Троян Медия Груп“ ЕООД, в качеството на „собственик на електронната медия „Троян Прес“ с управител М. Д.“. Съобразил е, че едноличен собственик на капитала и представляващ на „Троян Медия Груп“ ЕООД е ответника М. Д. Д., като през периода, в който са правени публикациите дружеството не е имало наети лица на трудов договор, а основен негов предмет на дейност е издаването на вестник. Съобразил е, че ищцата е постановила в качеството на съдия решение № 521/11.12.2019 г. по гр.д. № 415/2019 г. по описа на ТРС, което е неблагоприятно за представляваното от ответника дружество „Троян медия груп“ ЕООД, с което това дружество е осъдено да заплати обезщетения за причинени вреди на друго търговски дружество от неверни и клеветнически публикации в същия електронен сайт - „troyanpress.com“, от който са правени публикациите, насочени към ищцата. Съобразил е, че от съдържанието на някои от процесните пубикации също се установява, че представляваното от ответника осъдено дружество е собственик и издател на електронното издание „troyanpress.com“ и именно поради тази причина са негативните коментари свързани с личността и професионалните качества на ищцата, като е посочено, че това решение е “безпрецедентния пасквил на съдия А. С.“, „скандално решение без мотиви“, при „неизяснена фактическата обстановка“, „необосновано“, „онзи бълвоч“ и става ясно, че се изразява недоволството на осъденото лице с това решение. Първоинстанционният е съобразил, че първата публикация от 16.01.2020 г. е непосредствено след влизане в сила на решението по делото в сила, като публикацията е със заглавие „СКАНДАЛНО! Корумпиран съдия от Районен съд Троян изтрещя... взела подкуп от Сдружение Чифлик...?" и в статията се съдържа признание, че осъденото с цитираното съдебно решение дружество, представлявано от ответника М. Д. е собственик и издател на електронната медия /сайта/ 4

„troyanpress.com“, тъй като е посочено, че „съдия А. С. е пропуснала да уведоми Троян Прес за исковата молба на Алфа Ризорт срещу медията, нещо повече - осъдила е медията дори без да положи усилие за назначаване на служебен адвокат! … то същата тази А. С. е осъдила медията…“. Съобразил е, че публикацията от 18.01.2020 г. със заглавие „ШОК И УЖАС! А. С., съдия, който или е некомпетентен или корумпиран!" след като е направена собствена интерпретация на посоченото съдебно решение с внушения относно мотивите на съдията, постановил съдебния акт е посочено, че „…Троян Прес ще сезира прокуратурата, като приложи съдебното решение.“ Съобразил е, че в публикацията от 06.02.2020 г. със заглавие: „Мълния в TroyanPrwss!

Скандалната психо съдийка А. С. с нов бълвоч …“ във връзка със съдебното решение е посочено: „Решението е постановено в отсъствие на страна по делото – Троян Прес…“. Съобразил е, че показанията на свидетелките П. С.

М. и П. М. И. кореспондират помежду си относно обстоятелството, че именно ответникът М. Д. Д. е отразявал дейността на РУ – Троян, в което работят, чрез публикации в електронната медия „troyanpress.com“ и в тази връзка е поддържал близки контакти с началника на РУ – Троян към този период Р. П..

Съобразил е, че показанията на свидетелката П. С. М. и на свидетеля Д. П. С.

/син на ищцата/ кореспондират помежду си относно обстоятелството, че на 18.01.2020 г. Р. П. е уведомила ищцата, че е разговаряла с ответника и той е заявил, че няма да спре публикациите срещу ищцата и е подготвил още много срещу нея и тази негова закана се осъществила в последствие чрез последвалите публикации. Съобразил е показанията на свидетелката П. М. И. за това, че пред нея лично Р. П. е позвънила на ответника и той категорично е отказал да спре с публикациите срещу ищцата, като се обосновал с постановеното от ищцата решение по гражданско дело, от което не доволен, тъй като е осъден. Съобразил е, че по делото са налице доказателства, че в социалната мрежа „Фейсбук“ публикации на „troyanpress.com“ се разпространяват в групи на троянската общност като „Троянци по света и у нас“ и др. от профил *** /съвпадащ с фамилията и собственото име на ответника/. При съобразяване в съвкупност на гореизброените косвени доказателства, първоинстанният съд е приел, че същите обосновават в достатъчна степен на сигурност извод, че ответникът е автор на процесните публикации в електронния сайт, чиито собственик е представляваното от него дружество и по делото не са събрани доказателства, които да разколебават 5 този извод. Отчел е доказателствата по делото, че представляваното от ответника дружество не е отчело дейност за 2020 г., че ответникът в качеството на управител на дружеството е преустановил осигуряването си като самоосигуряващо се лице, считано от м. февруари 2020 г., но е приел, че тези обстоятелства не са препятствали ответника да извършва публикации в електронния сайт. За да определи обезщетение за претърпените от ищцата размер в претендирания от нея размер първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и следните конкретни обстоятелства, които според него имат значение за определяне на размера на обезщетението, а именно: начина на извършване на непозволеното увреждане - чрез 14 публикации в електронно издание, достъпно за множество хора, извършени в период от около три месеца, че чрез процесните публикации по недопустим начин е уронен престижа и доброто име на ищцата в обществото, професионалното й достойнство и авторитет, градени с години, личното й достойнство и чест, публикации са се отразили изключително негативно на емоционалното и психично състояние на ищцата – изпитвала притеснение, безпокойство, стрес, нарушение на съня, избягвала контакти с хората, тъй като всеки, който я срещал, питал за тези публикации, което създавало у нея ежедневно психично напрежение, стрес и дискомфорт, претърпяла промяна в здравословното състояние – главоболие и повишено кръвно налягане, за което по предписание на личния си лекар започнала да приема медикаменти. За да присъди глобално обезщетение за вредите от процесните 14 публикации първоинстанционният съд е съобразил цитирана практика на ВКС и е приел, че в конкретния случай е налице причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време и практически е невъзможно разграничаване на вредите от всяко отделно деяние, поради което обезщетението следва да се присъди по този начин.