Определение № 201 от 14.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Варна, 14.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600274 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК .

Образувано е по частна жалба на подс.П. Г. Н., чрез неговия процесуален представител-адв. С. И. срещу определение №521 от 25.07.2025г. по НОХД№911/2024г. по описа на Окръжен съд -Варна, с което първоинстанционният съд на основание чл.309 от НПК е взел мярка за неотклонение по отношение на Н. „гаранция в пари“, в размер на 2000лв.

С жалбата се прави искане за отмяна на определението на ВОС, с което е взета МН по отношение на Н. като незаконосъобразно. Като аргумент се сочи, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.309,ал.2 от НПК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите, наведени в частната жалба, намира за установено по делото следното:

Частната жалба на подс.Н. е процесуално допустима, а по същество ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията на съда за това са следните:

С присъда №47 от 25.07.2025г. на ВОС, постановена по НОХД№ 911/2024г. подс.Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.302,т.1,вр.чл.301,ал.1,вр.чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за срок от 5години.

След постановяването на посочената присъда, ВОС по реда на чл.309 от НПК служебно се е занимал с въпроса за мярката за неотклонение на 1 подсъдимите, като по отношение на подс.Н., е взел за първи път такава, а именно „парична гаранция“, в размер на 2000лв.

Видно от изложените мотиви, съдът е счел, че по отношение на подсъдимите Н., Ц. и Г. са налице основания за потвърждаване на взетите МН „парична гаранция“, поради „вида и размера на наказанията“, но по отношение на подс. Н., който към този момент е бил без МН, липсват изложени аргументи.

Настоящата съдебна инстанция не споделя крайния извод на първия съд по отношение на така определената по реда на чл. 309 от НПК мярка за неотклонение на подсъдимия по следните съображения:

Безспорно е за страните, че след постановяване на присъдата, съдът е задължен да се произнесе и по въпроса относно мярката за неотклонение на подсъдимите лица.

Разпоредбата на чл.309,ал.2 от НПК обаче изрично регламентира предпоставките за замяна на взета МН в по-тежка и ЗА ВЗЕМАНЕ НА ТАКАВА, а именно: подсъдимия да е признат за виновен, да е осъден на наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което НЕ Е ОТЛОЖЕНО по реда на чл.66 от НК и е налице реална опасност да се укрие. Същите са кумулативни и липсата на една от тях препятства възможността за определяне на мярка за неотклонение.

Видно от материалите по делото, към момента на произнасяне на присъдата, по отношение на подс.Н. не е имало определена мярка за неотклонение. Съгласно цитираната присъда, действително същият е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, но същото Е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от пет години. В този смисъл не е налице една от законовите предпоставки за вземане на мярка за неотклонение.

Въпреки че изложеното е достатъчно основание за незаконосъобраност на взетата мярка, съдът следва да отбележи, че по делото няма доказателства и за реална опасност от укриване. Подсъдимият е имал изрядно процесуално поведение, въпреки че е бил без мярка за неотклонение и не е ставал причина за отлагане на делото. Същият има положителни характеристични данни, семейство и работи. Отчитането на постановената присъда, при липса на укоримо поведение на подсъдимия, би създало възможност за определяне на мярка за неотклонение въз основа на една хипотетична, бъдеща опасност от укриване, която не е установена от конкретни доказателствени материали и се презумира от съдържанието на невлязъл в сила съдебен акт. Подобно виждане противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 2002 г. на ОСНК, а също и на константната практика на Европейския съд по правата на човека. Според ТР №3 от 2012г. на ОСНК на 2

ВКС, няма как единствено постановяването на осъдителна присъда да бъде основание, с което да се обоснове съществуването на реална и конкретна опасност от укриване, тъй като това обстоятелство не е свързано с процесуалното поведение на подсъдимия. Ако той осъществи каквото и да е действие, насочено към укриване или осуетяване на изтърпяване на наложеното му наказание, това би довело до определянето на по-тежка мярка за неотклонение, но основанието за това ще е посочено в нормата на чл. 66, ал. 1 НК, а не в друг законов текст.

Съобразявайки изложеното, съдът преценяв а жабата като основателна, а постановеното определение за незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 345 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №521 от 25.07.2025г. В ЧАСТТА, В КОЯТО по отношение на подс. П. Г. Н. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“, в размер на 2000лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3