Решение № 163 от 03.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Кюстендил, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20241500100004 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Московска“ №19, подадена чрез пълномощника гл.ю.к.Г. К.а, против К. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.****** и настоящ адрес в с.С., общ.К., ул.***.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.430 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1666/2021г. по описа на РС-Дупница, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление, сключен на 27.09.2019г. между „Банка ДСК“ АД и К. Г.

К., в общ размер на сумата от 55 396.93 лева, от които: 50 000.00 лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 24.06.2021г., до окончателното изплащане на вземането; 4 650.39 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 26.10.2019г. до 14.06.2021г.; 501.54 лева– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемостта) за периода от 26.10.2019г. до 14.06.2021г.; 125.00 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода след датата на настъпване на изискуемостта - 15.06.2021г. до 23.06.2021г., както и 120.00 лева – разходи при изискуем кредит.

Дружеството – ищец основава претенциите си на следните твърдения:

1/ На 27.09.2019г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитор, и К. Г. К., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е отпуснала на К., кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лева, с краен срок на погасяване от 120 месеца.

Договорено било кредитът да се усвои и погасява чрез разплащателна сметка с титуляр– кредитополучателя, съгласно подписан погасителен план с падежна дата на погасителните вноски – 26-то число на месеца. Отпуснатият кредит бил усвоен изцяло 1 на 27.09.2019г. Уговорено било главницата да се олихвява с променлив лихвен процент от 5.45 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0.170 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.28 %, предоставена, с оглед сключен между страните договор за ползване на пакет Частно банкиране. Страните уговорили, че върху просрочените погасителни вноски ще се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка за забава в размер на 10 пункта. Кредитополучателят се задължил да заплаща и дължимите се такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на банката;

2/ На потребителя била предоставена изчерпателна и конкретна преддоговорна информация. Същият е приел като неразделна част от договора и Общите условия на банката по договори за кредити за текущо потребление, в които били посочени ясно алгоритъма и методология на формиране на размера на възнаградителната лихва.

Съгласно чл.18.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем;

3/ След като усвоил целия размер на отпуснатия му кредит, длъжникът не е извършил нито едно плащане по договора, считано от първата падежна дата– 26.10.2019г.;

5/ Поради спиране плащанията, кредиторът е изпратил до К. поканауведомление с изх.№0010-20-00149/13.01.2020г., с което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като поканата – уведомление е била връчена чрез ЧСИ. Във връзка с настъпването на предсрочната изискуемост, банката е начислила такса в размер на 120 лева, която представлявала усреднен разход във връзка с действията, свързани с изискуемостта;

6/ Дружеството – кредитор инициирало производство по чл.417 от ГПК срещу К. К. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за всички дължими суми по договора, по заявлението за което било образувано пред Районен съд-Дупница ч.гр.д.№1666/2021г., по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката за дължимите суми по договора за кредит – в общ размер на сумата от 55 396.93 лева, от които: 50 000.00 лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 24.06.2021г., до окончателното изплащане на вземането; 4 650.39 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 26.10.2019г. до 14.06.2021г.; 501.54 лева– обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на изискуемостта) за периода от 26.10.2019г. до 14.06.2021г.;

125.00 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода след датата на настъпване на изискуемостта - 15.06.2021г. до 23.06.2021г., както и 120.00 лева – разходи при изискуем кредит, а също и за направените в производството по делото разноски – 1 107.94 лева за държавна такса и 50.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се съдържа оплакване за допуснато процесуално нарушение във връзка с връчването на длъжника на заповедта за изпълнение в изпълнителното производство, от което е изведено твърдение за липса на предпоставки за даване на заявителя на указания за предявяване на иск. По така направеното възражение настоящият съд се е произнесъл с определение с №230/18.04.2024г., с което е оставил без уважение възражението за недопустимост на исковото производство. За да приеме 2 претенциите за допустими, КнОС посочи, че независимо, че съдебната практика (т.10а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС) приема, че исковият съд извършва самостоятелна преценка за наличието на предпоставките за предявяване на иск и не е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство, в случая се констатира, че процедурата по чл.47 ал.1-5 от ГПК е спазена, като уведомление е било залепено, както на постоянния, така и на настоящия адрес на длъжника, след като и в двата случая връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка в единия случай от кмета на с.С., а в другия от съсед в съседен апартамент и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Установено е, че е била направена и справка за действащи трудови договори на лицето и е било установено, че такива липсват, както и, че процесуалните правила не са изисквали, съответно не е имало задължение за проучване на стопанската дейност на длъжника.

В исковата молба се съдържа и изрично изявление, че в случай, че се счете, че липсва надлежно обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, то с исковата молба вземането по договора за кредит от 27.09.2019г. се обявява за предсрочно изискуемо в размер на пълния му непогасен остатък, като предсрочната изискуемост да се счита обявена на ответника с връчването на препис от исковата молба.

В производството и по настоящото дело ответникът не е бил открит на посочения по делото адрес (настоящият такъв), на който е залепено уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. Същият ответник не се е явил в установения от закона срок да получи книжата от Кметството на с.С., поради което в изпълнение на предписанието по чл.47 ал.3 от ГПК съдът е изискал съответните справки, от които е установил, че адресът, на който е изпратено съобщението е негов настоящ адрес.

Изпратено е било съобщение и на постоянния му такъв, което отново е върнато в цялост, с отбелязване, че лицето не е открито след неколкократни търсения по различно време и е било залепено уведомление, като в дадения срок ответникът отново не се е явил да получи книжата. Установено е още, че К. не работи по трудово правоотношение, регистрирано в НАП, поради което няма работодател, чрез който да се осъществи връчването.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът, представляван от назначен в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, в лицето на адв.С. М. от АККюстендил, е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В отговора се изразява становище за недопустимост на исковото производство, поради неправилно приложение от страна ЧСИ на реда за връчване на заповедта за изпълнение, при което да са налице предпоставки за даване на указания на заявителя да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК - възражение, идентично на направено от ищеца в исковата молба, което се поддържа от адв.М. и в хода на устните състезания, по което съдът се е произнесъл при проверката за допустимост на исковете с горепосоченото определение с №230/18.04.2024г.

В подадения отговор не се оспорва сключването на договора и усвояването на сумата по кредита от страна на кредитополучателя. Правят се възражения за неоснователност на предявените искове. Твърди се недействителност на целия договор за кредит, на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради липсата на ясно разписана методика в договора за формиране на годишния процент на разходите по кредита, които са посочени само като абсолютна стойност. Сочи се, че се касае за клауза, която не е индивидуално уговорена и отговаря на критериите за 3 неравноправност. Възразява се да се дължат каквито и да било суми по един недействителен договор. Оспорва се ответникът да е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост и се възразява срещу началната дата на дължимата лихва.

Относно сумата от 120 лева се твърди, че нейната дължимост противоречи на чл.10 ал.2 от ЗПК и на чл.33 от ЗПК.

ОС-Кюстендил, след като съобрази доводите и възраженията на страните и след като прецени събраните по делото доказателства при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

На 27.09.2019г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор, и К. Г. К., в качеството на кредитополучател, е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е отпуснала на К., кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лева, с краен срок на погасяване от 120 месеца, считано от неговото усвояване. Договорено било кредитът да се усвои и погасява чрез разплащателна сметка с титуляр – кредитополучателя, съгласно подписан погасителен план с падежна дата на погасителните вноски – 26-то число на месеца. В чл.7 от договора е предвидено кредитът да се олихвява с преференциален променлив лихвен процент от 5.45 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0.170 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5.28 %, предоставена, с оглед сключен между страните договор за ползване на пакет Частно банкиране. Предвидени са хипотези на увеличаване или намаляване на договорения лихвен процент, както и начин, избран от кредитополучателя, по който същия да бъде уведомяван за настъпила промяна на променливия референтен лихвен процент. В чл.7 от приложимите към договора Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приети от кредитополучателя и представляващи неразделна част от договора, са предвидени редът и сроковете, при които може да се въведе промяна в променливия компонент на лихвения процент.

Според чл.8 от договора, годишният процент на разходите по кредита е 5.71 %, а в чл.9.1 от приложимите към договора Общи условия, са подробно посочени разходите, включени в общия процент на ГПР. В погасителния план по договора, който представлява негова неразделна част и е подписан от кредитополучателя, са посочени общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.