Решение № 4294 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4294 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110114964 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №95562/26.11.2024 г. по описа на С. З. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. А. срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК, 131001375, седалище и адрес на управление област София, община Столична, гр. София 1715, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ №4-6, представлявано от Райна Миткова - Т. и Тихомир Вълчев, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК с петитум: съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че С. З. Г. не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 9081,43 (девет хиляди осемдесет и един лева и 43 стотинки) лева, включваща непогасена главница към 11.01.2013 г. в размер на 8331,85 лева, неплатена редовна лихва за периода от 15.07.2012 г. до 11.01.2013 г. в размер на 567,33 лева, неплатена санкционна лихва за периода от 19.11.2012 г. до 11.01.2013 г. в размер на 122,25 лева и неплатена такса изискуемост в размер на 60,00 лева към 11.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението - 11.01.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 594,07 лева, представляваща направените по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело №406/2013г. по описа на ВРС и е образувано изпълнително дело №55/2013 г. по описа на ЧСИ Л. Т., регистрирана в КЧСИ под рег.№ 808 с район на действие ВОС, на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се излага, че по заявление от „Банка ДСК" ЕАД било образувано ч. гр. д. № 406/2013г. по описа на Районен съд Варна и издадена заповед за изпълнение № 371/17.01.2013г. и изпълнителен лист срещу С. З. Г..

Съгласно изпълнителния лист по ч. гр. д. № 406/2013г. по описа на Районен съд Варна, XXVI състав С. З. Г. бил осъден да заплати на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616 сумата от 9081,43 (девет хиляди осемдесет и един лева и 43 стотинки) лева, включваща непогасена главница към 11.01.2013 г. в размер на 8331,85 лева, неплатена редовна лихва за периода от 15.07.2012 г. до 11.01.2013 г. в размер на 567,33 лева, 1 неплатена санкционна лихва за периода от 19.11.2012 г. до 11.01.2013 г. в размер на 122,25 лева и неплатена такса изискуемост в размер на 60,00 лева към 11.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението 11.01.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 594,07 лева, представляваща направените по делото разноски.

По молба вх. №353/30.01.2013 г. от „Банка ДСК" ЕАД било образувано изпълнително дело №55/2013 г. по описа на ЧСИ Л. Н. Т., регистрирана в КЧСИ под рег. №808 за принудително събиране на горепосочените суми, за които бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №406/2013 г. по описа на PC Варна.

Съдебният изпълнител изпратил покана за доброволно изпълнение, която била върната с отбелязване, че лицето не живее на адреса. Впоследствие покана за доброволно изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.

Съдебният изпълнител уведомил НАП за образуваното изпълнително дело срещу С. Г.. С писмо вх. №950/13,03.2013 г. от ТД на НАП била дадена информация, че лицето няма недвижими имоти, няма банкови сметки и няма данни за осигуряване. С писмо вх. №968/13.03.2013 г. от ТД на НАП е даден отговор, че лицето няма публични задължения.

С молба вх. №1851 от 10.06.2015г. „ОТП Факторинг България" ЕАД било конституирано като нов взискател по изпълнителното дело на основание сключен договор за цесия от 28.06.2013 г. между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД.

С молба вх. №2064/25.06.2015 г. „ОТП Факторинг България" ЕАД поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. С писмо изх.

№1926/26.06.2015 г. било изпратено запорно съобщение от съдебния изпълнител до „Добруджански хляб" АД, ЕИК 124121775 за запор на трудово възнаграждение. С писмо вх. №2296/13.07.2015 г. „Добруджански хляб" АД отговорило, че по отношение на вземането има претенции от други лица, има наложен запор по ИД №77/2015 г. на ЧСИ Илиана Станчева.

Излага, че е внасял по изпълнителното дело доброволно месечни погасителни вноски в размер на по 100 лева, като от данните по изп. дело се установява, че такива плащания са правени в периода от 2017г. до 2018г., като последното плащане е на 27.02.2018 г. в размер на 109,75 лева. На 31.08.2020 г. било изпратено запорно съобщение изх. №1585/31.08.2020 г. до „УниКредит Булбанк" АД за запор върху банкова сметка на длъжника. С писмо вх. №1945/23.09.2020 г. банката отговорила, че лицето не е клиент на банката.

На 17.01.2022 г. било изпратено запорно съобщение изх. №186/17.01.2022 г. до „ТИ БИ АИ Банк" ЕАД за запор върху банкова сметка на длъжника. С писмо от 09.02.2022 г. банката отговорила, че лицето не е клиент на банката.

С молба вх. №1973 от 30.09.2022г. „ЕОС Матрикс" ЕООД било конституирано като нов взискател по изпълнителното дело на основание сключен договор за цесия от 19.04.2022 г. между „ОТП Факторинг България" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД.

Н а 06.10.2022 г. съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение изх.

№2078/06.10.2022 г. до „Юробанк България" АД за запор върху банкова сметка на длъжника. С писмо вх. №2231/18.10.2022 г. банката отговорила, че лицето не е клиент на банката. Запорите, наложени в търговски банки, не са били реализирани поради причина, че лицето не е клиент на банката.

2

Излага, че през периода, обхващащ времето от образуване на изпълнително дело №55/2013г. по описа на ЧСИ Л. Т., имащо за предмет оспореното процесно вземане, са съществували два тълкувателни акта на ВС, касаещи разпоредбите на чл.110 - 116 от ЗЗД, уреждащи режима на давността в българското гражданско право. Първият от тях е Постановление на Пленума на ВС №3/18.XI. 1980 г. на ВС на РБ, а вторият - TP №2/26.VI.2015r. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което в т.10 прогласява ППВС №3/1980г. за загубило сила. Т.е. отмяната на ППВС № 3/1980г. настъпва на 26.VI.2015г. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове или откога отпада действието им. Излага, че съгласно Решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. №2382/2017г. на ВКС, ГК, IV Г.О., когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и TP, те имат обратно действие и даденото от тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т.е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е посочено в тълкувателните актове, но когато се постановява изоставянето на вече дадено тълкуване и възприемане на ново такова, по едни и същи непроменени действащи норми, решението поражда действие от момента на постановяването му.

Така ищецът счита, че от датата на образуване на изпълнително дело №55/2013 г. по описа на ЧСИ Л. Т. - 30.01.2013 г. до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - намира приложение Постановление №3 от 18.Х1.1980 г., Пленум на ВС и погасителна давност не тече, независимо дали е имало или нямало извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност е датата 26.06.2015 г. - от постановяване на Тълкувателно решение по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Давността е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но съгласно чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване в държавен вестник на 14.05.2020 г. Следователно, давността е спряла за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. - общо 69 дни. Така счита, че в настоящия случай давността е изтекла на 04.09.2020г.

Излага, че взискателят е предприел изпълнителни действия спрямо длъжника С.

Г., като е поискал налагане на запор върху вземанията му от трудово възнаграждение и по банкови сметки. Съдебният изпълнител е наложил запор. По делото няма данни за извършвани плащания по така наложените запори, тъй като работодателят е отговорил, че има запори и по други изпълнителни дела, а „УниКредит Булбанк" АД, „Ти Би Ай Банк" ЕАД и „Юробанк България" АД, са отговорили, че лицето не е техен клиент. Счита, че следва да се прави разлика между предприето действие за изпълнение на съответен изпълнителен способ, с което по обективни причини не е могло да се извърши принудително събиране и такова което изначално е предприето така, че да не може да се стигне до събиране на вземането. Ето, защо изпращане на запорни съобщения до търговски банки, в които длъжника няма разкрити банкови сметки прави безсмислено действията на ЧСИ и не води до прекъсване на давността.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, който излага становище за недопустимост на иска над разликата над 8331.35 лв. и за неоснователност, като оспорва вземането му да е погасено по давност, като излага следните аргументи:

3

Погасителната давност за процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015 г. (постановяване на TP № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и е прекъсната с депозирането на молба, с която е поискано налагане на запор върху получаваното трудово възнаграждение, като е изпратено запорно съобщение до третото задължено лице на 26.06.2015г., в който смисъл твърди, че е т.10 от TP № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. След тази дата, давността е прекъсвана многократно с правените вноски по изпълнителното дело 03.02.2016г.- 02.2018г.

Излага, че когато взискателят получава удовлетворение чрез извършване на плащания от страна на длъжника, той няма правен интерес да прави искания за предприемане на изпълнителни действия и допълнително да товари длъжника с разноски, като по този начин изискуемият двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК от там и давността не може да се счете за изтекъл. При наличие на доброволно изпълнение за взискателя не съществува правен интерес да търси изпълнение посредством принуда. Едва при прекратяване на доброволното изпълнение за взискателя възниква интерес от предприемане на принудителни действия. Признаването на вземането е основание за прекъсване на погасителната давност, защото длъжникът не оспорва вземането и изрично заявява, че дължи определена парична сума. Затова и бездействието на кредитора не е осъдително и не следва да се наказва с лишаването му от право на съдебна защита и на принудително осъществяване на вземането. Позовава се на задължителна съдебна практика на ВКС /решение по т.дело № 141/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. , решение №65 от 3.06.2011г., по т.дело №600/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 132 от 11.11.2011г. по т.дело № 648/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 26.07.2013г., по т.дело №851/2012г. на ВКС, ТК I т.o., решение №255 от 26.03.2013 г., по т.дело № 145/2012г, решение № 105 от 05.06.2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. по търговско дело № 1697/2013 /, съгласно която изявлението на длъжника трябва да е станало известно на кредитора, за да има действие спрямо него.

На 31.08.2020г. бил наложен и запор върху банкови сметки в "УниКредит Булбанк" АД. На 17.01.2022г. бил наложен и запор върху банкови сметки в „Ти Би Ай Банк"; на 06.10.2022г. бил наложен запор върху банкови сметки в „Юробанк"АД.

Счита, че в процесния случай за прекъсване на давностния срок следва да бъде взето предвид обективираното становище на ВКС в т.5 от TP 3/2015 г. съгласно което "Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал, 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор".