Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12292 от 21.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69125/2023
Вид
Определение № 12292
Подписан
21.03.2024
В сила
21.03.2024
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68д, ал. 2, т. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12292 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20231110169125 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И . Б. Т., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. София, ул. „СГ“ № 73, ет.1, ап.3, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.София, бул.“АС“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, против "КД ЕАД, ЕИК: 17, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "ВТ" 146 (сграда А), ет. 4, БЦБ", представлявано от СРЯ и против "АТ" ЕООД, ЕИК: 22, гр. София, гр. София, бул, "ВТ" 146 (сграда А), ет. 4, БЦБ", представлявано от ИМШ, с искане за обявяване на недействителност по отношение на договор за потребителски кредит № 2788462/12.06.2023 г., сключен с „КР“ ЕАД, евентуално на чл.4, ал.1 от договора, предвиждащ задължение за сключване на договор за поръчителство, като противоречащи на закона, евентуално заобикалящи закона, евентуално противоречащи на добрите нрави, а така също, и че договор за поръчителство от 12.06.2023 г., сключен с „АТ“ ЕООД е нищожен като противоречащ на добрите нрави, евентуално поради липса на основание. Предявен е и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника „АТ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5.00 лв., частично предявена от общия размер на иска от 4 396.68 лв., заплатена без основание по нищожен договор.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети като писмени доказателства: договор за потребителски кредит № 2788462/12.06.2023г., договор за поръчителство, платежни нареждания.

Иска се ответникът „КД ЕАД да бъде задължен да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за паричен заем, разписки, извадка от счетоводните книги, oт страна на И. Б. Т. по Договор за паричен заем 2788462, включичелно да представи копие от договора, погасителен план и СЕФ.

Иска се ответникът "АТ" ЕООД да бъде задължен да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за паричен заем, разписки, извадка от счетоводните книги, oт страна на И. Б. Т. по Договор за паричен заем 2788462, включичелно да представи копие от договора, погасителен план и СЕФ.

Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Прави се искане за издаване на 5 броя съдебни удостоверения, които да послужат за 1 снабдяване с посочената в исковата молба информация.

В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявения иск, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба документи като относими към предмета на спора.

Искането за задължаване на ответниците да представят справки за извършените плащания по договора е основателно, основателно е и искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

Искането за снабдяване с 4 броя съдебни удостоверения е основателно, като неоснователно се явява искането за снабдяване със съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с посочената в исковата молба информация, доколкото същата е неотносима към предмета на делото.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните противоречия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като посочи пълния размер на иска, от който претендира част в размер на 5 лв., доколкото в обстоятелствената част е посочен размер от 82.93 лв., а в петитума размер от 4 396.68 лв., като му УКАЗВА, че при неотстраняване на нередовностите в срок исковата молба ще бъде върната.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И. Б. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „СГ“ № 73, ет.1, ап.3, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.София, бул.“АС“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, против "КД ЕАД, ЕИК: 17, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"ВТ" 146 (сграда А), ет. 4, БЦБ", представлявано от СРЯ и против "АТ" ЕООД, ЕИК: 22, гр.

София, гр. София, бул, "ВТ" 146 (сграда А), ет. 4, БЦБ", представлявано от ИМШ, с искане за обявяване на недействителност по отношение на договор за потребителски кредит № 2788462/12.06.2023 г., сключен с „КР“ ЕАД, евентуално на чл.4, ал.1 от договора, предвиждащ задължение за сключване на договор за поръчителство, като противоречащи на закона, евентуално заобикалящи закона, евентуално противоречащи на добрите нрави, а така също, и че договор за поръчителство от 12.06.2023 г., сключен с „АТ“ ЕООД е нищожен като противоречащ на добрите нрави, евентуално поради липса на основание.

Предявен е и иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника „АТ“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 5.00 лв., частично предявена от общия размер на иска от 4 396.68 лв., заплатена без основание по нищожен договор.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 12.06.2023г. сключил с „КР“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2788462 за сума в размер на 350 лева, при лихвен процент от 40,00% и годишен процент на разходите от 49,19%, при период на револвиране от 23 дни.

2

Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора при липса на предоставено обезпечение от кредитополучателя срокът за разглеждане на искането за отпускане на кредит и одобряване на същото е с продължителност от четиринадесет дни, а в случай, че кредитополучателят посочи, че ще предостави обезпечение, то следва да отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 4 от съглашението и да представлява предоставена на кредитора банкова гаранция, съгласно приложимите към договора Общи условия, или сключен договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант-поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.

Поддържа, че на основание чл. 4.1 от процесния договор за кредит и с цел да бъде обезпечен, ищецът сключил договор за поръчителство с дружеството „АТ“ ЕООД, по силата на който следвало да заплати възнаграждение в размер на 82,93 лева.

Сочи, че възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на „КД ЕАД, като било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпращал обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 441,87 лв. Излага, че „КД ЕАД било упълномощено да събира възнаграждението по договора за поръчителство.

Сочи, че кредиторът и поръчителят са свързани лица, като разходът за потребителя по договора за поръчителство бил сигурен, доколкото предоставянето на поръчителство представлява необходимо условие за усвояване на заемната сума, като условията за другото предвидено в договора за заем обезпечение са невъзможни за осъществяване от длъжника предвид характера на процесния договор като такъв от типа „бърз кредит“.

Поддържа, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство не е включен от кредитора в размера на приложимия към правоотношението ГПР, като с последното се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а представлява и заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП.

Счита, че посоченият като приложим по договора за паричен заем размер на ГПР не отговаря на действителната му стойност, която надвишава определения в закона максимално допустим размер, което води до недействителност на договора поради неспазване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посочва, че договорът за поръчителство е недействителен поради липса на основание, доколкото с него не се предоставя услуга на потребителя и с оглед недействителността на договора за паричен заем, чието изпълнение се обезпечава, както и поради накърняване на добрите нрави поради наличие на неравноправни клаузи.

Твърди, че едноличен собственик на капитала на „АТ“ ЕООД е „КР“ АД, като основна дейност на ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „АТ“ ЕООД се разпределяла в полза на „КР“ АД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на „КР“ АД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по делото.

В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АТ“ ЕООД оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.

Не оспорва сключването на Договор за паричен заем №2788462/12.06.2023г. и Договор за поръчителство от същата дата, като посочва, че по последния е получил плащане 3 в размер на 5,00 лв. Оспорва договорът за предоставяне на обезпечение да е задължително условие за сключване на процесния договор за паричен заем.

Оспорва твърденията за недействителност на процесните правоотношения на посочените в исковата молба основания. Намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка и възнаграждението по него не е разход по кредита.

Сочи, че собствеността на капитала на дружеството не води автоматично до правонарушение.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КР“ ЕАД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.

Признава, че между ищеца и „КР“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит №2788462/12.06.2023г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора.

Оспорва твърденията за недействителност на процесните правоотношения на посочените в исковата молба основания.

Оспорва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаване на кредит, както и че дружеството не ограничава клиентите си да избират необезпечени кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал възможността за сключване на необезпечен кредит. Не било задължително за ищеца да избере сключването на договор с дружеството-гарант, което било посочено и в Общите условия към договора за кредит и в самия договор за кредит.

Оспорват, че вземанията на „АТ“ ЕООД следвало да се включат в ГПР съгласно чл.

19 ЗПК.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „КР“ ЕАД не е страна по договора.

Счита, че наличието на свързаност между „КР“ ЕАД и „АТ“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото, ведно с юрисконсулстско възнаграждение.

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответниците по договор за кредит и договор за поръчителство;