Решение № 884 от 28.09.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Горна Оряховица, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20264120100363 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: град Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от управителите П.С.С., И.А.И. и Р.Й. И., чрез пълномощник: юрисконсулт В. М., твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № 1500226548, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, на адрес: село Н.В., ул...№ ...

Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а в ал.6 на същия член е посочено, че потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 07.10.2025г. в РС – 1

Ловеч е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Е. Г. и е образувано е ч. гр. дело № 1493/2025г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 108,88 евро за горепосочения обект на потребление, находящ се в село Нова Върбовка. Твърди, че в общата сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 79,69 евро, представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по следните фактури: 1) фактура № **********/31.10.2022г., с падеж 24.11.2022г., за сумата 31,85 евро, дължима за периода от 18.09.2022г. до 16.10.2022г.; 2) фактура № 0330308525/30.11.2022г., с падеж 29.12.2022г., за сумата 47,84 евро, дължима за периода от 17.10.2022г. до 16.11.2022г., както и е включена мораторна лихва върху главницата в общ размер на 29,19 евро, считано от падежа на всяка една фактура до 07.10.2025г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата. Заявява, че съдът е дал указания на заявителя, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена.

Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответницата Е. А. Г. му дължи заплащане на сумата от 108,88 евро за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, кл. № 1500226548, на адрес: село Н.В., общ. С., включваща сумата 79,69 евро, представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по горепосочените фактури, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 29,19 евро, считано от падежа на всяка една фактура до 07.10.2025г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. М., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника Е. А. Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.К...общ.С...ул..., призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, – адвокат П. Й. Б. от ВТАК. Счита, че депозираната искова молба е нередовна, защото е адресирана до Районен съд - гр. Велико Търново. Счита иска за допустим.

Оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Счита, че претенциите на „Енерго-Про Продажби" АД са неоснователни и недоказани, с оглед на което следва да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди, че към датата на образуване на настоящото съдебно производство /през 2026 г./ вземанията на ищцовото дружество са погасени по давност, съгл. чл.111,б.„в" ЗЗД, като „Енерго-про Продажби" АД е предприело 2 действия по предявяване на текущият иск след изтичането на три години от датата на издаване на фактура № **********/31.10.2022г. и фактура № 0330308525/30.11.2022г.

В условията на евентуалност, заявява, че между страните не са налице облигационни правоотношения във връзка с доставка и потребление на електрическа енергия, тъй като не е приложен договор, от който да е видно, че такива са възникнали. Предвид процесуалното си качество на назначен особен представител на г-жа Е. Г., заявява, че същата не е сключвала договор за доставка и потребление на електрическа енергия с доставчик процесното дружество, защото такъв не е представен.

Заявява, че ищцата не притежава качество на битов клиент, респ. потребител. Сочи, че липсват доказателства, от които да е видно, че ответникът е собственик и/или ползвател на недвижим имот, находящ се в с. Н.В., ул... № .. Заявява, че според извършената от съда справка в НБД „Население", постоянният и настоящ адрес на Е. А. Г. е в с. Камен, общ.

Стражица, ***. В условията на евентуалност също, оспорва да е доставяна електрическа енергия, съответно представлявания от нея ответник е невъзможно да е потребил същата. Счита, че не е доказано, че г-жа Г. в посочения период е пребивавала на адрес в с. Н.В. ул..., респективно да е консумирала електрическа енергия в твърдените от ищеца количества. Заявява, че не са представени доказателства в недвижимия имот да е поставено годно и изправно средство за търговско измерване /електромер/. Оспорва твърдението, че ответникът е запознат с Общите условия на ищцовото дружество, както и че е приел същите.

Сочи, че според чл.14,т.2 от приложените ОУ, в случай на забавено плащане на дължими суми за електрическа енергия, дружеството има право да поиска от „Енерго-про Мрежи" АД да прекъсне снабдяването с електрическа енергия, а с бездействието си ищецът е утежнил положението на ответника, тъй като се е увеличило задължението му и са начислени допълнителни лихви. Счита, че в резултат на това свое недобросъвестно поведение доставчикът-ищец черпи благоприятни права. Счита, че извлечение за фактури и плащания към дата 11.12.2025 г., извлечение за фактури и плащания от 12.12.2025 г., фактура № **********/31.10.2022 г., фактура № 0330308525/30.11.2022 г. са съставени от ищеца единствено за целите на настоящия процес. Твърди, че представените фактури, като частен свидетелстващ документ удостоверяват изгодни за ищеца факти, следователно не могат да се ползват с доказателствата стойност за обстоятелството, че ответникът реално дължи претендираните суми за твърдяното потребление на посочените услуги.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове от „Енерго-Про Продажби" АД срещу Е. А. Г..

В съдебно заседание, ответникът не се явява. Особеният процесуален представител – адв.

П. Б. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от 3

ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства /заверени преписи от извлечение за фактури и плащани за период 11.12.2025г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 12.12.2025г., 2 броя фактури/, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр.

Варна е издал на получател Е. А. Г., за клиентски № 1500226548, за абонатен номер ***, за обект, намиращ се в село Н.В. ул..., както следва : 1/ фактура № **********/31.10.2022 г., на стойност 62,30 лв., за консумирана ел.енергия в периода от 18.09.2022г. до 16.10.2022г., със срок за плащане до 24.11.2022г.; 2/ фактура № 0330308525/30.11.2022 г., на стойност 93,56 лв., за консумирана ел.енергия в периода от 17.10.2022г. до 16.11.2022г., със срок за плащане до 29.12.2022г., всичко на обща стойност 155,86 лв., с равностойност от 79,69 евро.

Видно от приетото писмено доказателство - заверен препис от справка № 1385266/25.09.2025г., изд. от Агенция по вписванията, ответницата Е. А. Г. с ЕГН ********** е собственик, на основание възмездна правна сделка – покупко-продажба, извършена на 17.03.2022г., върху недвижим имот, намиращ се в с. Н.В., общ. С..., представляващ поземлен имот, парцел 3-518, с площ по документи от 660 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и гараж.

По делото не се оспорват фактите, че ответницата не е платила на ищеца сумите, визирани в горепосочените фактури.

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че на 07.10.2025г. е образувано ч. гр. дело № 1493/2025г. по описа на РС-Ловеч, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 687/08.10.2025г. против длъжника Е. А. Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Н..В., общ. С., обл. В.Т., за следните суми: 155,86 лв., представляваща главница незаплатена ел. енергия по кл.н. 1500226548, аб.н. *** за периода от 31.10.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за период от 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 57,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.11.2022 г. до 07.10.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на: 50,00 лв.

Безспорни са и фактите, че цитираната заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 687/08.10.2025г. по ч. гр. дело № 1493/2025г. по описа на РС - Ловеч, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като исковете са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.

4

Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни и доказани, по изложените по-долу съображения.

Въз основа на приетите по делото годни писмени доказателства (справка № 1385266/25.09.2025г., изд. от Агенция по вписванията), съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответницата Е. Г. е налице облигационно отношение, възникнало на основание Закона за енергетиката. В случая, за правния спор е от значение, че през процесния период на потребление на ел.енергия от 18.09.2022г. до 16.11.2022г. ответницата е собственик на недвижимия имот, намиращ се адрес на потребление в с.Н.В., общ.С...ул.... Приложената справка № 1385266/25.09.2025г., изд. от Агенция по вписванията, удостоверява и фактите, че върху горепосочения имот е наложена възбрана в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД за изискуеми парични задължения от длъжника и собственик на процесния недвижим имот Е. А. Г.. Поради това и след като прецени, че извършените по надлежния за това ред вписвания в имотния регистър на Р.България не са оспорени и опровергани с никакви други годни доказателства по делото, съдът намира, че действително ответницата притежава качеството на страна по договор за продажба на електрическа енергия с дружеството - ищец. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и собственика или ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот, какъвто писмен договор не се представя по делото от ищеца. В този смисъл е и съдебната практика, установена с Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело № 439/2018г. по описа на ВКС, ГК, Трето отделение, и др.