Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15149 от 26.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50780/2022
Вид
Определение № 15149
Подписан
26.04.2023
В сила
26.04.2023
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15149 гр. София, 26.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110150780 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Съдът намира, че производството по делото е допустимо. Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

С оглед на горните изводи следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 54155/15г. на СРС, 69с-в.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.05.2023 г. – 10:15 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

Предявени са установителни искове от „ФИРМА“АД срещу О. У. с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 99 ЗЗД за установяване на незаплатени задължения за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417,ГПК от 13.10.15г. по ч. гр. д. № 54155/2015г. по описа на СРС, 69с-в.

Ищецът твърди, че между него и ответника като кредитополучател на 18.11.13г. е сключен договор за банков кредит , по силата на който заемодателят –ищец е предоставил на ответника заем в общ размер на 10 000лева, а ответникът е поел задължение да връща заема на месечни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва. Поддържа, че 1 ответникът не е изпълнил в цялост задължението за връщане на заетата сума, като дължи и лихва за забава , за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417,ГПК по ч. гр.д. № 54155/15г. на СРС, 69с-в.

Ищецът претендира установяване на сумите по издадената заповед за изпълнение, възразена в срок от длъжника по заповедното производство.Претендира разноски.

Ответникът , чрез адв. Д. от САК, оспорва предявените искове с твърдение за тяхната неоснователност.Оспорва сключването на валиден и действителен договор за потребителски кредит с ответника от 18.11.13г. Твърди се погасяване както на главните , така и на акцесорните вземания поради изтекла давност. Оспорва качеството на кредитор към настоящия момент по отношение на ищеца, като твърди, че същият се е разпоредил с вземанията на 31.01.18г. в полза на трето за спора лице- „ФИРМА“ЕООД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен действителен договор за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата. В тежест на ищеца е да установи валидност на договора , както и че е носител на вземанията спрямо ответника, предвид направените с отговора възражения, както и обстоятелства , водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – настъпил падеж на задължението.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2