Определение № 310 от 29.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Димитър Г. Цончев като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500030 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 122, изр. 2 ГПК.

Образувано е по препирня за подсъдност, повдигната от РС - Сомоков, четвърти състав, с Определение № 14/06.01.2026 г. по гр.д. № 1193/2025 г., с което е приел, че изпратеното от Софийския районен съд гр.д. № 43948/2025 г. му е неподсъдно.

Производството е образувано по искова молба, депозирана пред СРС, от Я. Ю. М. спрямо „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 469/2012 г. на РС-Самоков, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20127930400828 на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793, с район на действие Софийски окръжен съд.

С Определение № 34589/20.08.2025 г. по гр.д. № 1193/2025 г.

Софийският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на РС-Самоков. Приел е, че се касае до иск, предявен от потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, който е с постоянен адрес в гр. Самоков и няма настоящ адрес, поради което съгласно чл. 113 ГПК местната компетентност принадлежи на РС-Самоков. Изложено е, че за приложимостта на чл. 113 ГПК не е релевантно правното основание на претенцията, а качеството на потребител на една от страните по производството. Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните, е от значение за качеството потребител на едно физическо лице, респ. за приложението на чл. 113 ГПК.

С Определение № 14/06.01.2026 г. по гр.д. № 1193/2025 г. РС-Самоков е прекратил образуваното след изпращането по подсъдност дело и по реда на чл. 122 ГПК е повдигнал настоящата препирня. Изложени са решаващи мотиви, че след приключване с окончателен съдебен акт на заповедното производство, по което е имал качеството на потребител, ищецът в настоящото производство няма повече това качество и не се защитава като 1 потребител, както самият той е приел, предявявайки иска по чл. 439, ал. 1 ГПК пред СРС.

Изводите на РС-Самоков не могат да бъдат споделени. В съдебната практика липсват колебания относно характера на характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за банков кредит. В Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в Определение № 39 от 9.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., Определение № 50413 от 5.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., Определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. (вж. Определение № 2481 от 21.08.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2819/2023 г., III г. о., ГК и Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК).

В настоящия случай ищецът /кредитополучател/ оспорва вземания, възникнали от неточно изпълнение на договор за потребителски кредит. Ето защо има качеството на потребител. Тъй като има постоянен адрес в гр.

Самоков и няма настоящ адрес, с оглед разпоредбата на чл. 113 ГПК, местнокомпетентен да разгледа кумулативно съединените установителни искове е РС-Самоков, в чийто съдебен район попада гр. Самоков.

С т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, е прието, че въззивно определение, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал.

3, т. 1 и т. 2 от ГПК и е окончателно (така и в ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г.).

Настоящото въззивно определение попада в разгледаната с тълкувателното решение хипотеза, поради което следва да бъде приложено приетото с тълкувателното решение тълкуване (разрешение), което е задължително за съда, разглеждащ спорния процесуален въпрос и за страните по делото (вж. Определение № 82 от 9.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4959/2023 г., IV г. о., ГК и Определение № 241 от 01.07.2020 Г. по ч. гр. д. № 976/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

Водим от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л Я Районен съд-Самоков за местнокомпетентен по повдигнатия спор за подсъдност, на основание чл. 122 ГПК.

Делото да се изпрати на Районен съд-Самоков за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Препис от определението да се изпрати на СРС за сведение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3