Решение № 216 от 09.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба срещу Решение №143/27.05.2025 г. по гр.д.№626/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, III-ти състав, постановено по предявен от Х. К. Х. против Община Хасково иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 29.04.2024 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане – фрактура на горния контур на радиус (лъчевата кост) на лявата ръка, настъпило на 29.04.2024 г. около 14:00 часа в град Хасково, при падане от собствен ръст върху тротоарната площ на левия тротоар на ул.“13-ти март“ при движение в посока от бул.“Съединение“ към ул.“Узунджово“, причинено от спъване в повдигната тротоарна плочка, разместена от корените на посадено в близост дърво. С обжалваното решение искът е уважен частично – до размера от сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането 29.04.2024 г. до окончателното плащане, като за разликата над сумата 10 000 лв., до пълния предявен размер от 26 000 лв. предявеният иск е отхвърлен, като са осъдени страните да заплатят разноски по съразмерност.

С Въззивна жалба вх.№5839/10.06.2025 г. ищецът Х. К. Х., чрез адв. А. М., обжалва решението ЧАСТИЧНО в неговата отхвърлителна част – за разликата над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв., до размера от 20 000 лв.

/двадесет хиляди лева/, като настоява въззивния съд да отмени решението в тази част, и да 1 постанови ново по същество, с което да му присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 10 000 лв., ведно със законната лихва за периода от 29.04.2024 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната отхвърлителна част, поради неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД, поради нарушаване на принципа на справедливостта чрез определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на търпените от ищеца болки и страдания, несъобразяване на съдебната практика по сходни случаи, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Заявена е претенция за присъждане в полза на ищеца на всички сторени от него разноски пред двете съдебни инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАДв., за оказаното на ищеца безплатно процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 и ал.2 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба и Насрещна въззивна жалба, инкорпорирани в един документ с вх.№6822/04.07.2025 г., подаден от Община Хасково, представлявана от С.Д. - К. на общината. Поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца и настоява за оставянето й без уважение. Същевременно, с депозираната насрещна въззивна жалба обжалва решението изцяло в неговата осъдителна част, като настоява за отмяната му в тази част, и отхвърляне на предявения иск изцяло. При условията на евентуалност настоява за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че механизмът на падането не е доказан по несъмнен начин. Съдът неправилно е кредитирал показанията на единствения свидетел – фактическата съпруга на ищеца, чиято обективност е разколебана, а показанията й са вътрешно противоречиви и неконкретни. Не е съобразен факта, че към момента на настъпване на увреждането е валял дъжд, и не е обсъдена възможността падането да е резултат от подхлъзване на мократа настилка, и да не е в причинна връзка със състоянието на тротоарната площ. Неправилно е кредитиран снимковият материал, отразяващ състоянието на тротоара към по-късна дата. Приетата по делото СМЕ установява, че настъпилата фрактура е възможно да настъпи в причинна връзка с падане по механизма, описан от ищеца, но не изключва причината за самото падане да е различна от твърдяната от пострадалия. Сочи се процесуална недобросъвестност на ищеца, поради несвоевременно представяне на част от медицинските документи, съществували към датата на предявяване на иска. Увреждането е засегнало неводещата ръка, което обстоятелство не е било съобразено при определяне на размера на обезщетението. Неправилно е прието за 2 неоснователно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, чрез проявена от него груба небрежност – липса на дължима грижа за собствената безопасност. Заявява претенция за присъждане в полза на Община Хасково направените разноски.

Насрещната въззивна жалба е депозирана в срока по чл.263, ал.2 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ищеца, от който в срока по чл.263, ал.3 от ГПК е постъпил Отговор на насрещна въззивна жалба вх.№8081/08.08.2025 г., подаден чрез адв А. М.. Поддържа се становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Сочи се, че на 13.06.2025 г. ищецът е получил превод от Община Хасково, по банковата сметка на Адвокатско дружество „Г. и М.“ в размер на сумата от 12 081,73 лв., като посоченото основание за извършеното плащане е: „Обез.гр.дело 626/2024 г., Хр. К. Х.“.

Така извършеното частично плащане на обезщетението ищецът счита за признание на основателността на предявените главен и акцесорен иск. Механизмът на настъпване на увреждането е доказан чрез проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, като не е оспорен факта, че на 29.04.2024 г. тротоарната настилка на посоченото място не е била в добро и безопасно състояние, а релевираните доводи за евентуално подхлъзване са недоказани, и с оглед грапавата структура на тротоарното покритие са физически необосновани. Неоснователно е поддържаното възражение за съпричиняване, тъй като поддръжката на тротоарните площи в безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение е задължение на ответната община, и не почива на никакви преки или косвени доказателства, събрани в хода на производството. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение в осъдителната му част. Заявява се претенция за всички разноски, сторени пред двете съдебни инстанции, и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАДв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца.

В производството е съединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№734/05.08.2025 г., подадена от Община Хасково, представлявана от С.Д. – К. на общината, против Определение №735/28.07.2025 г. по гр.д.

№626/2024 г. на ХОС, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е оставил без уважение искането на Община Хасково за изменение на Решение №143/27.05.2025 г. по гр.д.№626/2024 г. на ХОС в частта за разноските, с която е присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“, в размер на 1560 лв. с ДДС, с искане за отхвърляне на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност – за намаляването на присъдения размер, като прекомерен. Поддържа се, че съдът е възприел две фундаментално погрешни тези. На първо място съдът погрешно е приел, че няма правомощие да извършва съдебен контрол върху наличието на материалните предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, а на второ място е приел, че върху размера на присъденото 3 адвокатско възнаграждение следва да се начисли ДДС. Изложени са подробни доводи относно неправилността на тези изводи на съда, с посочена относима според частния жалбоподател съдебна практика на ВКС и практика на СЕС.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежен процесуален представител – законния представител на Община Хасково, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№9268/16.09.2025 г., подаден от Х. К. Х., чрез адв. А.

М., с който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Обжалваното определение се намира за правилно и законосъобразно, съответстващо на установената съдебна практика на ВКС, която се сочи. Преценката дали лицето е материално затруднено се прави от самия адвокат и е въпрос в кръга на свободата на договаряне между адвоката и неговия клиент. Относно дължимостта на ДДС върху присъденото по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение се сочи съдебна практика на ВКС, която е била съобразена от съда. Настоява се за оставяне на частната жалба без уважение, и потвърждаване на определението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и частната жалба страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

По въззивната и насрещната въззивна жалба срещу Решение №143/27.05.2025 г.:

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.

По делото не се спори, че на 29.04.2024 г. ищецът Х. Х. е претърпял травматично увреждане, изразяващо се във фрактура на горния контур на радиуса (лъчевата кост) на лявата ръка. С отговора на исковата молба ответникът оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на увреждането – чрез падане от собствен ръст, в резултат от спъване в повдигната и разместена от корените на дърво тротоарна плочка от тротоара на ул.“13-ти Март“ в гр. Хасково, като навежда твърдения за друг механизъм на получаване на увреждането – при настъпило същия ден падане на мотоциклета на ищеца върху ръката му.

С оглед оспорването на механизма на настъпване на увреждането, се отрича да е налице причинна връзка между настъпилото увреждане и осъществено противоправно поведение от Община Хасково. На това основание се отрича наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди 4 от настъпилото травматично увреждане. При условията на евентуалност се оспорва като несправедливо завишен претендираният размер на обезщетението, и се релевира възражение за принос на пострадалия чрез проявена груба небрежност да избере безопасен маршрут на преминаване по тротоара, като избегне разместената плочка от тротоара, и премине по останалата неувредена част от тротоара, която е достатъчно широка. С въззивната жалба ищецът поддържа иска си до размера от 20 000 лв., а с насрещната въззивна жалба ответникът поддържа всички релевирани от него възражения. Решението е влязло в сила, като необжалвано, в отхвърлителната му част за размера над 20 000 лв. до претендирания размер от 26 000 лв.