Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3377 от 26.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69833/2022
Вид
Решение № 3377
Подписан
26.02.2024
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3377 гр. С., 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110169833 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. С. А., чрез адв. Ф., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г., сключен между М. С. А. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради противоречие на закона.

Ищецът М. С. А., чрез адв. Ф., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 17.06.2022 г. сключил с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор № **** за предоставяне на потребителски кредит за сумата в размер на 3000 лв., която следвало да бъде върната в срок от една година при следните условия: договорна лихва в размер на 23% или 690 лв. и ГПР – 49,11%. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора, сключила с „Фератум Банк“ договор за поръчителство, по силата на който следвало да заплати сумата от 2790 лв., представляваща дължимото възнаграждение за предоставеното обезпечение по договора за потребителски кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва бил недобросъвестно определен от страна на кредитора по договора, който имал за цел получаването на престация, която била значително неравностойна на предоставената от него заемна сума. Поддържа, че в съдържанието на договора не били разписани условията за прилагане на възнаградителната лихва, както и размерът на лихвения процент на ден.

Излага доводи, че разписаният в договорът ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като при формирането му не бил включен разходът за възнаграждение на дружеството – поръчител.

Отбелязва липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Поддържа, 1 че тъй като клаузите относно ГЛП и ГПР са част от същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, на основание чл. 22 ЗПК следва, че тяхната недействителност има за последица недействителност на цялата кредитна сделка. Ето защо моли съда уважи предявения иск, като приеме, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г. е нищожен на посочените основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен по подробно изложени съображения. Поддържа, че били неоснователни твърденията на ищеца за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв. М., предявява срещу М. С. А. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с които претендира осъждането й за заплащането на следните суми: 2531,77 лв. – дължима и непогасена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и 331,89 лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.11.2022 г. до 12.06.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове М. С. А., чрез адв. Ф., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените претенции – частично за главницата и изцяло за възнаградителната лихва. Твърди, че е извършила плащания в полза на ищеца, в общ размер на 2160 лв. Поддържа, че след предявяването на насрещния иск е заплатила и сумата в размер на 840 лв., с което изцяло погасила главницата по кредита, в размер на 3000 лв. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск за възнаградителна лихва и частично иска за главница. Претендира разноски.

В хода на производството, в съдебно заседание, проведено на 08.02.2024 г., процесуалният представител на ищеца „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по насрещните искове - адв. Ц. е оттеглил частично предявените искове, както следва: за главница – за разликата над сумата от 2349,31 лв. до сумата от 2531,77 лв. и за възнаградителна лихва – за разликата над сумата от 210,85 лв. до сумата от 331,89 лв., поради което на основание чл.

232 ГПК съдът е прекратил производството по гр.д. № 69833/2022 г. по описа на СРС, ГО,167 състав, в частта, с която са предявени от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М.

С. А. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за главница – за разликата над сумата от 2349,31 лв. до сумата от 2531,77 лв. и за възнаградителна лихва – за разликата над сумата от 210,85 лв. до сумата от 331,89 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Не е спорно между страните по делото, а и от представените Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** от 17.06.2022 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр, се установява, че на 17.06.2022 г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като кредитор, и М. С. А., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на М. А. сума в размер на 3000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: на 12 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 23,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 49,11 % и общ размер на всички плащания – 3690 лв.

Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

Като писмено доказателство е приет и представения с отговора на исковата молба погасителен план към Договор за кредит № ****, в който е посочено, че е неразделна част от договора, както и че в размера на дължимата ежемесечно погасителна вноска са включени стойността на главницата и уговорената възнаградителна лихва за съответния период.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 17.06.2022 г., сключен между М. С. А. и „Фератум Банк“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в М,., СТ „Бизнес център“, С. № 120, Гзира ГЗР 1027, което дружеството, в качеството му на гарант, се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на М. С. А. спрямо кредитора „Фератум България“ ЕООД по сключения договор за потребителски кредит № ****.

Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, М. С. А. дължи на „Фератум Банк“ p.l.c. такса в размер на 2790,00 лв., дължима на 12 вноски, с първа падежна дата – 17.07.2022 г. и краен срок на издължаване на таксата – 12.06.2023 г.

Представен е и погасителен план към договор за гаранция № ****, в който е посочено, че е неразделна част от договора за гаранция и вноските по него следва да бъдат отразени по банковата сметка на „Фератум Банк“, не по- късно от съответната падежна дата.

3

Като писмено доказателство е прието и представеното от ищеца Удостоверение за наличие на задължение от 22.10.2022 г., издадено от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от което се установява, че към 22.10.2022 г, М. С. А. има непогасени задължения към дружеството, дължими на основание процесния договор за потребителски кредит № ****, възлизащи на обща стойност от 4320 лв., от които 2531,77 лв. – главница, 331,89 лева – лихва по кредита и 1456,43 лв., представляващи такса за банкова гаранция (услуга, предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД и свободно избрана от кредитополучателя).

Представени са и пет броя разписки за извършени към „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД плащания по нареждане на М. С. А., в общ размер от 3000 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че на 17.06.2022 г., чрез системата за електронни плащания ePay.bg, ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наредило сумата в размер на 3000 лв. в полза на получателя М. С. А.. От данните в експертизата се установява, че в размера на ГПР по кредита е включена единствено възнаградителната лихва по процесния договор за потребителски кредит, като в посочената величина не е отразена сумата, представляваща възнаграждение по договора за гаранция, сключен с „Фератум банк“. Съобразявайки процентът на ГПР, в случай че разхода за възнаграждението на дружеството поръчител бъде включен при изчисляването му, при следните параметри по договора, а именно 3000 лв. – предоставената в заем сума, 690 лв. – възнаградителна лихва и 2790 лв. – възнаграждение за дружеството – поръчител, вещото лице приема, че ГПР по процесния договор възлиза на 116,00 %. Експертът е посочил, че М.

С. А. е извършила, чрез системата ePay.bg, пет на брой плащания за погасяване на вземанията по процесния договор за кредит, в общ размер на 3000 лв. По данни на вещото лице, с постъпилите в дружеството по нареждане на М. С. А. плащания, са извършени погасявания по пера в погасителния план, в следния ред: договорна лихва, главница, такса по договор за гаранция. В тази връзка, след извършените осчетоводявания на платените суми, експертът е посочил, че непогасените задължения по договора за потребителски кредит № ****/17.06.2022 г. са, както следва: главница – 2349,31 лв. и 210,85 лв. – възнаградителна лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. т. 10 вр. чл.

19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното правно основание - поради противоречие на закона.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен 4 договор за предоставяне на кредит № ****, по силата на който ответното дружество е предоставило за ползване паричен заем в размер на 3000 лева, а М. С. А. е усвоила сумата към датата на сключване на договора, с оглед извършено преводно нареждане в нейна полза от страна на кредитора “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез системата за електронни плащания ePay.bg.

Сключеният между М. С. А. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.