Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15757 от 07.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46953/2025
Вид
Решение № 15757
Подписан
07.08.2026
Състав
СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 15757 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110146953 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезира с предявен от И. П. И., ЕГН ********** срещу „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК 121130788 осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ за осъждането на ответника да заплати сумата от 1892,55 евро (след изменението по чл. 214 ГПК), представляваща обезщетение за уврежданията на лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, рег. № ********* в резултат на ПТП, настъпило на 02.08.2025 г. по вина на водача на автобус марка „Мерцедес“, модел „Туризмо“ , рег. № ********, който автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 02.08.2025 г. на път 1-9 км 256+858 в община Бургас е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Пежо", модел „308“ с рег. № *********** и автобус марка „Мерцедес", модел „Туризмо“ с рег. № ******* по вина на водача на автобуса, който движейки се по платно на път 1-9 с посока от гр. Бургас към гр. Созопол преминал от дясна лента в лява лента без да пропусне движещия се и намиращия се в тази лява лента л.а. „Пежо" описан по-горе. В резултат на настъпилото ПТП настъпили множество увреждания за л.а. „Пежо“ по десен калник, предна дясна врата, 1 декоративна бленда на дясно огледало, задна дясна врата, заден десен калник, задна броня и укрепване на ламарина при отвор гориво. Посочва, че л.а. марка „Пежо", модел „308“ с рег. № *********** е негова собственост, а към датата на ПТП автобус марка „Мерцедес", модел „Туризмо“ с рег. № ******* е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към ответното дружество с период на валидност от 26.2.2025 г. до 25.2.2026 г.

Твърди, че подал уведомление до застрахователя на виновния водач на 07.08.2025 г., като е била образувана щета №0002-5000-25-001644, като ответникът заплатил доброволно сумата в размер на 1526.20 лева. Счита, че действителната стойност на уврежданията е 6526,20 лева, с оглед на което са останали дължими още 5000 лв. Моли за уважаването на предявения иск присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва настъпването на процесното ПТП, както и че към датата на същото гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното дружество. Посочва, че ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред него, като избрал да бъде определено застрахователно обезщетение по експертна оценка, като такова е определено в размер на 1526,20 лв. и същото му е било изплатено. Поддържа, че вредите възникнали в причинна връзка с настъпилото ПТП възлизат на заплатения размер. Счита, че не е дал повод за завеждането на иска, доколкото ищецът не е изразявал несъгласие с определеното обезщетение. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ.

Предявеният иск са допустим, доколкото е предявен от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1.) деликт на застрахования – застрахованият виновно да е увредил 2 ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди в посочения размер, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2.) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя ответник; 3.) проведено рекламационно производство пред застрахователя – отправяне на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, да е отказал да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти.

Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: 1) на 02.08.2025 г. на път 1-9 км 256+858 в община Бургас е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Пежо“, модел „308“ с рег. № *********** и автобус марка „Мерцедес“, модел „Туризмо“ с рег. № ******** по вина на водача на автобуса; 2) към датата на ПТП автобус марка „Мерцедес“, модел „Туризмо“ с рег. № ******* е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество с период на валидност от 26.2.2025 г. до 25.2.2026 г.; 3) ищецът е подал уведомление до ответника на 07.08.2025 г., като е била образувана щета №0002-5000-25-001644, като ответникът заплатил доброволно сумата в размер на 1526,20 лева.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните, намира, че в разглежданият случай страните спорят само и единствено относно размера, до който исковата претенция се явява основателна, доколкото в отношенията между тях е безспорно, че ответникът е погасил извънсъдебно сумата от 1526,20 лв., като същият твърди, че с това плащане се е издължил изцяло на ищеца.

3

Относно спорният в производството въпрос съдът е допуснал САТЕ, като съдът намира заключението на вещото лице, неоспорено от страните, за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, от което се установи по безспорен начин, че в разглеждания случай стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2942,78 евро (5755,57 лева), а стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП от алтернативни сервизи и доставчици към датата на ПТП възлиза на 2672,88 евро (5227,69 лева).

За да се отговори на въпроса кой от вариантите, дадени от вещото лице следва да се възприеме, е необходимо да се има предвид следното:

Обективният подход изисква стойността на подменените нови части да бъде определена като осреднена стойност на цените на резервните части като оригинални и от алтернативни доставчици (нови неоригинални сертифицирани – т. нар. алтернативни авточасти). Именно това е релевантният за определяне на действителната стойност на причинените вреди размер на щетите, тъй като законът свързва този размер с цената, срещу която може да се закупи същото по вид и качество имущество на пазара, т. е. пазарна стойност, а тя се определя като средна стойност от стойностите на предлаганите на пазара както оригинални части, така и части от алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти (официален сервиз и алтернативни вносители). В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база единствено средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното застрахователно събитие, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части.

Т. е. в разглеждания случай релевантна е стойността, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, която възлиза на 2942,78 евро (5755,57 лева), макар ищецът да претендира стойността, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП от алтернативни сервизи и доставчици.

4

По делото е безспорно, че ответникът е изплатил извънсъдебно сумата от 780,33 евро (1526,20 лева). Тази сума следва да бъде приспадната от общия размер на определеното застрахователно обезщетение, при което се получава разлика (остатък) в размер на 2162,45 евро, но доколкото ищецът претендира по-малка сума – 1892,55 евро, в съответствие с диспозитивното начало следва да се присъди именно тя.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът.

Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 584,71 евро, от които 75,71 евро за ДТ, 100,00 евро за депозит за вещо лице и 409,00 евро за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в цялост на ищеца.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК 121130788 ДА ЗАПЛАТИ на И. П. И., ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ , следните суми, а именно: сумата от 1892,55 евро, представляваща обезщетение за уврежданията на лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, рег. № ********* в резултат на ПТП, настъпило на 02.08.2025 г. по вина на водача на автобус марка „Мерцедес“, модел „Туризмо“, рег. № ********, който автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД, ЕИК 121130788 ДА ЗАПЛАТИ на И. П. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 584,71 евро, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

6