Решение № 142 от 04.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Мария Г. Минова в присъствието на прокурора Емилия Ст. Пашалиева-Риажи като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600052 по описа за 2026 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ МИНОВА и с участието на ПРОКУРОРА ЕМИЛИЯ

ПАШАЛИЕВА-РИАЖИ,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г . ВНОХД № 52 по описа за 2026 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 28 от 30.09.2025 г. по НОХД № 97/2025 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД ПОДСЪДИМИЯТ А. С. К. с ЕГН ********** е признат за виновен, че на 24.10.2023 г. около 03:40 ч. в гр. Сандански на ул. „Христо Ботев“ при условията на опасен рецидив е опитал да убие Е. С. В. (чрез двукратно нараняване с нож - в лявата мишница и в корема вляво), като „деянието е останало недовършено“ по независещи от дееца причини (своевременна висококвалифицирана медицинска помощ), поради което и на основание чл.

116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и при условията на чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за осем години при първоначален 1 строг режим на изтърпяване.

Съобразно чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от срока на лишаването от свобода е приспаднато задържане под стража на подсъдимия - от 26.10.2023 г., продължаващо и досега).

Предявеният от пострадалия В. срещу подсъдимия граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди е уважен за сумата от 80 000 лв. и е отхвърлен за разликата до претендираните 200 000 лв.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото: 4 014.27 лв. на ОДМВР; 490.47 на ОС; 2 000 лв. на гражданския ищец за възнаграждение на повереник; 3 200 лв. като 4 %-на държавна такса върху уважения граждански иск.

Съобразно чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК ножът на подсъдимия, послужил за извършване на престъплението, е отнет в полза на държавата и е постановено унищожаването му.

Постановено е останалите веществени доказателства (обтривки, дрехи) да бъдат унищожени.

Присъдата е протестирана, в срок, с искане за увеличаване на наказанието.

Прокурорът смята за неправилно приложен чл. 55 от НК поради неотчитане от ОС на: завишената степен на обществената опасност на дееца с оглед броя предходни осъждания и ефективното, но без реален превъзпитателен резултат неколкократно изтърпяване на лишаване от свобода досега; недобрите характеристични данни на подсъдимия; високата степен на обществена опасност на деянието и довършването му; липсата на обективно изразено разкаяние и критичност към извършеното от страна на подсъдимия; липсата на провокация от страна на пострадалия. Прокурорът смята, че неправилно ОС е приел, че обясненията на подсъдимия допринасят за разкрИ.е на обективната истина. Поради това прокурорът смята за несправедливо – несъответно леко, наказанието на подсъдимия и иска увеличаването му (без конкретизиране).

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че протестът е основателен по изложените в него мотиви и че наказанието следва да бъде увеличено – по преценка на съда.

Защитникът заяви, че протестът е абсолютно неоснователен, за което се позова на неотричане на деянието от страна на подсъдимия, на пълното му съдействие на досъдебно производство и в съдебно следствие – чрез даването на обяснения, и на искреното му съжаление. Защитникът се позовава още и на конкретиката на деянието, като заяви, че се касае за пиянско сбИ.е във футболен клуб, в който присъстващите са употребили алкохол и са играли комар, а при връщането на подсъдимия обратно в клуба шест здрави мъже, въоръжени със столове, излезли срещу подсъдимия; пострадалият бил догонил подсъдимия и при сборичкването помежду им подсъдимият употребил носения от него нож, а единственият виновен в тази ситуация не е подсъдимият. Защитникът смята, че предишните осъждания не изключват приложението на чл. 55 от НК, а също така моли да бъде отчетено здравословното състояние на подсъдимия, което би се влошило при по-продължителен престой в затвора. Подсъдимият поддържа казаното от защитника му и заявява, че не трябвало да стане така - пиянска работа.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно доказателствените средства по делото и за да провери изцяло правилността на присъдата съобразно чл. 314 от НПК, подложи на анализ съдържанието на всяко едно доказателствено средство поотделно, а съдържанието на всички съвкупно – на синтез, по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност въззивният съд оформи свое становище по установеност на значими факти и по обуславящи се фактически и правни изводи, съвпадащо почти изцяло с това на първоинстанционния съд. Различна позиция въззивният съд зае за част от правното определяне на деянието, за началото на периода на зачитане по чл. 59 от НК и за размера на наказанието.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери за установени следните значими факти въз 2 основа на следните доказателствени средства:

Пострадалият Е. В. (НОХД, л. 69-70) свидетелства, че на 23/24.10.2023 г. късно вечерта бил в заведение – клуб на привърженици на „Левски“ в Сандански на ул. „К. и Методий“. С него били още и свидетелите В. Г., К. А., Т. С., Г. Я. и Ю. Я.; част от компанията бил и подсъдимият, когото пострадалият тогава виждал за първи път. Почти всички пили алкохол, само В. Г. и Ю. Я. - не. Подсъдимият обиждал пострадалия без повод и създавал напрежение, поради което свидетелят В. Г. изгонил подсъдимия от заведението.

Свидетелят Ю. Я. откарал подсъдимия до дома му; когато Я. се върнал обратно в заведението, казал на останалите, че подсъдимият се заканил да се върне и да ги заколи.

Поради това В. Г. заключил вратата на заведението.

Половин час след изгонването му обаче подсъдимият се върнал пред заведението – с нож в ръката, чукал по стъклената врата с ръката с ножа и крещял на всички вътре, че ще ги изколи и ще ги убие. Тогава свидетелите Г., Я., С. и пострадалият В. отворили вратата и подгонили подсъдимия - с цел да предотвратят счупването на вратата, да го отстранят от заведението и да го накарат да спре да крещи, защото часът бил около три през нощта, а заведението – в центъра на града. Докато свидетелите гонили подсъдимия далече от заведението, той продължавал да им вика, че ще ги изколи и ще ги убие. Останалите свидетели носели столове, за да се предпазят от подсъдимия с ножа, но пострадалият не взел нищо, защото тогава не познавал подсъдимия. При гоненето му, подсъдимият се движел с лице срещу свидетелите, ходейки заднишком.

При гоненето на подсъдимия, пострадалият В. се спънал, паднал, ударил си лицето и станал отново – в който момент се оказал пред останалите и най-близко от всички до подсъдимия. На два-три метра от подсъдимия пострадалият се спрял – заради ножа в ръката на подсъдимия. Тогава подсъдимият замахнал с дясната си ръка с ножа и порязал пострадалия под лявата мишница, след което подсъдимият замахнал втори път, наранил пострадалия в корема и издърпал ножа. Двата удара с нож били нанесени веднага един след друг, докато пострадалият и подсъдимият били прави и с лице един към друг. Чак след ударите пострадалият паднал на колене на земята от болка, а подсъдимият се отдалечил.

На дошлите при него свидетели от групата в заведението пострадалият казал, че му няма нищо – защото към онзи момент не знаел, че положението е толкова лошо.

Пострадалият тръгнал да се прибира сам по ул. „Христо Ботев“ към дома си наблизо, намиращ се на ул. „Св.св. К. и Методий“ № 16; при огледа на 24.10.2023 г. (ДП, т. 1, л. 89-90 вр. 5-14) са установени следи от червена течност: две капки на ул. „Христо Ботев“ пред № 1; капка, овално петно и 12-сантиметрова следа - по протежение на ул. „Христо Ботев“ в посока към ул. „Св.св. К. и Методий“; други капки на различни места – по продължение на ул. „Христо Ботев“ в посока към ул. „Св.св. К. и Методий“; 50-сантиметрова диря и след нея 15-сантиметрова диря от капки – по ул. „Св.св. К. и Методий“. При придвижването си към дома пострадалият усетил слабост и „зверска болка“ и седнал на стъпала на улицата – в съответствие с което е установеното при оглед на 24.10.2023 г. (ДП, т. 1, л. 89-90) наличие на капка, петно и 12-сантиметрова следа, всички с червен цвят, на циментовите стъпала пред дом № 12 на ул. „Св.св. К. и Методий“. Пострадалият успял да се добере до къщи (№ 16); огледът на къщата е установил капки от червена течност от входната врата през стълбището до втория жилищен етаж (ДП, т. 1, л. 3-4 вр. л. 25-29). Вкъщи пострадалият видял кръв по дрехите си, а докато се къпел, видял, че вътрешностите му излизат. Изплашил се, звъннал по телефона на майка си и тя го откарала до ФСМП в Сандански, откъдето бил прехвърлен в болницата в Петрич. Освен първоначалната животоспасяваща операция на 24.10.2023 г., след няколко месеца - на 08.03.2024 г., на пострадалия била направена втора за отстраняване на страстване (ДП, т. 2, л. 89-109).

Въззивният съд съпостави тези показания на пострадалия със съдържанието на всички останали доказателствени средства – свидетелски изявления, обяснения, съдържание на огледи, заключения на експертизи.

Свидетелят В. Г. (НОХД, л. 71-72) дава показания в съответствие с тези на 3 пострадалия. Допълва ги с твърдения, че: подсъдимият спорел с всички от компанията преди изгонването му от заведението, но бил най-агресивен спрямо пострадалия; че се наложило Г. да изгони подсъдимия от заведението, защото подсъдимият счупил чаша със зъби; че се наложило да отдалечат подсъдимия от заведението след връщането му, защото, освен че крещял, че ще ги изколи, и почнал да търси камъни да троши стъклото на вратата; че при гоненето на подсъдимия при тяхно спиране той спирал отдалечаването си заднишком и тръгвал насрещно към тях; че след спъването и изправянето на пострадалия при гоненето на подсъдимия, подсъдимият започнал да се връща, т.е. приближавал се насрещно към свидетелите и към намиращия се пред всички тях пострадал; че самият той (Г.) не пил алкохол заради заболяване.

Свидетелят Г. не възприел лично двата удара с нож от подсъдимия по пострадалия, но възприел момент, в който подсъдимият бил над пострадалия; когато свидетелят Г. приближил до седналия на улични стълби пострадал, там видял кръв по пострадалия – по челото.

След като пострадалият си тръгнал, свидетелят Г. с Г. Я., Т. С. и К. А. се събрали отново в заведението, като при тях дошъл и подсъдимият. Понеже подсъдимият искал отново алкохол (ракия), свидетелят Г. казал на останалите, че си тръгват, защото не може да се занимава с подсъдимия. К. А., Т. С. и Г. Я. си тръгнали с такси. Свидетелят Г. тръгнал да се прибира пеша, тъй като живеел наблизо; докато ходел към къщи, подсъдимият вървял след него, продължавайки да държи ножа в ръката си.

Свидетелят Г. Я. (НОХД, л. 72 гръб - 73 вр. ДП, т. 1, л. 23 – чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК) също дава показания в съответствие с тези на пострадалия за ситуацията в заведението и гоненето на подсъдимия. И свидетелят Я. - като В. Г., няма възприятия за ударите с нож от подсъдимия по пострадалия. Я. също възприел словесните закани на подсъдимия при връщането му до заведението с ножа – че ще изтрепа всички, при което размахвал ножа, заради което свидетелите взели столовете от заведението, с изключение на пострадалия, който не носел нищо. Свидетелят Я. изяснява причината за целенасочената агресия на подсъдимия спрямо пострадалия в заведението: подсъдимият искал пари назаем от всички, но му отказали; пострадалият бил този от групата хора, който седял до подсъдимия, а и пострадалият бил най-слаб като телосложение от всички в компанията и по никакъв начин не отговарял на непрекъснатите обиди на подсъдимия.