Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18608 от 13.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30857/2023
Вид
Решение № 18608
Подписан
13.11.2023
Състав
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.303а · Търговски закон
  • чл.303а, ал.3 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 18608 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20231110130857 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.86 от ЗЗД – за признаване за установени задълженията на ответника за плащане на дължими лихви върху суми, представляващи цена на доставени стоки, за които е издадена издадена заповед за изпълнение, както и присъждане на разноски по настоящото дело.

Ищецът твърди, че е извършил доставка на стоки, за което е издадена фактура от ...г. В срок ответникът не заплатил цената й, поради което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите главница и лихви. След издаване на заповедта, ответникът платил дължимата главница. Тъй като бил изпаднал в забава, дължал и присъдените със заповедта лихва за забава и законна лихва. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че не е поканен от ищеца да плати сумата по издадената фактура, както и че не е изпаднал в забава, позовавайки се и на нарушение от страна на ищеца на чл.16.11 от ОУ на системата за доставки в ....

Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на 1 страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, че въз основа на Споразумение за търговски условия от 28.10.2021г., което заедно с Общи условия на системата за доставки в ... урежда отношенията между страните за продажба и доставка на стоки, ..., е получил на ... о т ... стоки по поръчка № ... от ...г., за Магазин № ..., а именно: 15 броя акумулаторна бормашина/винтоверт с артикулен номер №... на ..., 22 броя акумулаторна бормашина/винтоверт с артикулен номер №... на ..., 5 броя ротационен перфоратор с артикулен номер №... на ..., 15 броя пистолет за горещ въздух, с артикулен номер №... на ..., за което е издадена фактура № **********/...г.

Съгласно чл.9.3 от ОУ на ответника, фактурите се изплащат, ако стоката е приета без забележки, като срокът за плащане започва да тече от по-късната от двете дати – датата на издаване на фактурата или датата на извършване на доставката.

Не е спорно и това, че поради неплащане на сумите за извършена доставка, въз основа на подадено на ...г. заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на задълженията му за плащане по фактура № **********/...г. за сумата от 3442.02 лева - главница, 48.04 лева лихва от 16.01.2023г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението, ведно с разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е издадена на 14.03.2023г. и е връчена на ответника на 22.03.2023г.

Не е спорно по делото и това, че на 24.03.2023г., ответникът е заплатил 11 фактури, издадени от ищеца на ...г., в това число и сумата по процесната фактура № **********/...г. в размер на 3442.02 лева, с което е погасил задълженията си за главница по издадената заповед за изпълнение.

Спорът в настоящия случай се свежда до дължимостта на претендираните от ищцовото дружество лихви за забава, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки – съществуване на валидно главно задължение и изпадане в забава на ответника, които в настоящият случай съдът приема, че са налице.

По отношение на наличието на валидно главно задължение между страните няма спор. Съдът приема за безспорно установено и изпадането на 2 ответника в забава, поради което дължи и обезщетение за това.

Съгласно уговореното между страните в чл.9.3 от ОУ на ответника, фактурите се изплащат, ако стоката е приета без забележки, като срокът за плащане започва да тече от по-късната от двете дати – датата на издаване на фактурата или датата на извършване на доставката. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, че стоката е приета с възражения и доколкото датата на приемане на стоката и издаването на фактурата съвпадат, то съдът приема, че срокът за плащане на извършената доставка е започнал да тече от датата на получаване на стоката и издаването на фактурата – ...г., като в представените по делото ОУ страните не ся уговорили срок за плащането. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ /приложим в отношенията между страните/, падежът на задължението по издадената фактура е настъпил на 15.11.2022г. - след изтичане на 14 - дневния срок по чл.303а от ТЗ, след което - от 16.11.2022г., се е породило и задължението на ответника за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи плащане, тъй като не е поканен от ищеца. Константна е съдебната практика, че вменяването в задължение на търговеца, чиято работа е вече приета и изпълнителят е получил фактурата с посочена банкова сметка, да отправя последващо изрично искане за плащане, за да постави длъжника си в забава, не намира опора в закона.

Необходимост от повторна покана за плащане към длъжник с неоспорено задължение, би означавало неоправдано толериране на забавата на плащане на възнаграждение по търговска сделка в противоречие с Директива 2011/7/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, въведени с разпоредбата на чл.303а ТЗ /ДВ бр.20/2013, приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./.

Неоснователно е и възражението на ответника, че не дължи плащане поради нарушаване на чл.16.11 от ОУ, съгласно който страните ще полагат всички усилия да решеват споровете си във връзка с тълкуването или прилагането на ОУ по пътя на преговорите. Разпоредбата касае спорове във връзка с тълкуването и прилагането на ОУ, какъвто не е настоящия случай, няма императивен характер, поради което и евентуалното несъобразяване с нея няма за последица отпадане на задължения за плащане. Нещо повече – чл.16.12 от ОУ предоставя право на преценка на всяка от страните дали да отнесе възникналия между тях спор пред съд.

3

Предвид това, съдът прие предявените искове за основателни. Ответникът дължи лихва за забава за периода 16.01.2023г. до 28.02.2023г., както и законната лихва върху главницата от 3 442.02 лева, изтекла в периода ...г. до 24.03.2023г. – датата на погасяване на главното задължение, в размери, изчислени с помощта на лихвен калкулатор и с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, възлизащи на исковите суми.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното и исковото производство разноски, а доводите на ответника за недължимост на същите поради погасяване на задълженията са неоснователни. Плащането на задълженията е станало след връчване на издадената заповед за изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът е станал повод за завеждане на производствата, в т.ч. и настоящото, поради което дължи плащане на сторените от ищеца разноски, за които са представени доказателства за реалното им извършване..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ... с ЕИК: ... и адрес: ..., дължи на ... с ЕИК: ... и адрес: ..., сумата 48,04 лева – лихва за забава за период от 16.01.2023 г. до 28.02.2023 г. , както и сумата 25.11 лева - законна лихва за периода от ...г. до 24.03.2023г., дължими като обезщетение за забава върху главно вземане в размер на 3 442,02 лева по фактура № **********/... г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от по ч.гр.д. № 11504/2023г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в.

ОСЪЖДА ... с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на ... с ЕИК: ... и адрес: ... , сумата от 544.80 лева – разноски в заповедното производство, както и 450 лева – разноски в настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ... с ЕИК: ... и адрес: ..., за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5