Разпореждане № 2390 от 01.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2390 гр. Кюстендил, 01.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20261520101296 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу В. Г. М., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Крумовград.

Съдът намира, че искововете са недопустими, тъй като не е подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта. От електронното заповедно дело се установява, че заповедта е надлежно връчена на длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК същият е подал 2 бр. възражения срещу заповедта за изпълнение – на бланка за възражение по чл. 414а и на бланка за възражение по чл. 414 ГПК. От съдържанието и на двете възражения се установява, че длъжникът навежда твърдения, че вече е заплатил дължимите суми, като представя и доказателства за това. При това положение заповедният съд е следвало да приеме, че е налице едно възражение по чл. 414а ГПК, защото важно е съдържанието им, а не бланката, на която са написани. Заповедният съд е следвало да изпълни задълженията си по чл. 414а, ал. 4 ГПК – да изпрати на заявителя възражението и приложените към него доказателства за плащане с указания, че заявителят може да подаде становище в тридневен срок от съобщението, като му укаже последиците по чл. 414а, ал. 5 ГПК от неподаване на становище. След постъпване на становище или изтичане на срока за това, заповедният съд е следвало да се произнесе по възражението по чл. 414а ГПК и становището, ако такова е постъпило, като прецени налице ли са основания за частично или пълно обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК (чл. 414а, ал. 5 ГПК), включително като прецени дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото, което е от значение за отговорността за разноски (чл. 414а, ал. 3 ГПК), като има предвид възражението, че е изпълнил преди завеждане на делото и съобрази представените доказателства в тази 1 насока. В случая заповедният съд не е изпълнил тези задължения, а е дал указания за предявяване на искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустим. Исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а делото – прекратено.

Препис от настоящото определение следва да се изпрати на Районен съд – Крумовград, който, при правилно тълкуване на закона, би следвало да проведе производство по чл. 414а ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 4646/27.03.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу В. Г. М., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Крумовград.

ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 1296/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от съобщението.

След влизане в сила на разпореждането препис от същото да се изпрати на Районен съд – Крумовград по ч. гр. д. № *** г.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 2