Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5409 от 22.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 3695/2023
Вид
Решение № 5409
Подписан
22.11.2023
В сила
19.01.2024
Състав
АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5409 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110203695 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. Г.

П. (чрез процесуален представител) срещу НП № 22-4332-028172 от 06.01.2023 г., издадено от Г. В. Б., началник-група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат твърдения за нарушаване на процесуалния закон и за недоказаност на вината на въззивника. Административнонаказващият орган не излага становище.

Дори само на база на приложения талон за изследване, подписан от нарушителя, както и на база на изрично посоченото в процесния АУАН в смисъл, че същият нарушител няма възражения (останалите доказателствени материали по никакъв начин не влизат в противоречие с визираните тук; съобрази още чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, въз основа на която правна уредба следва еднозначно изводът, че ангажирането на свидетелски показания поначало не е задължително, а в конкретния случай не е и необходимо за разкриване на обективната истина, като при постановяване на настоящото решение съдът не взема предвид /това в крайна сметка не е необходимо за разкриване на обективната истина/ нито едно писмено изявление, което само по себе си да придава характеристика на автора му на свидетел съобразно автономния смисъл, използван в чл. 6, параграф 3, буква “d” от 1

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ако се приеме, че се касае за наказателно обвинение по смисъла на конвенцията, като настоящият съдебен състав не намира, че по силата на чл. 46, параграф 1 от конвенцията решенията на Европейския съд по правата на човека имат задължителна сила извън конкретния казус, във връзка с който са постановени, респективно не намира, че критерият //част от т. нар. критерии по делото „Енгел“// за дефиниране на понятието наказателно обвинение, използван в по-новата практика на Европейския съд по правата на човека, свързващ се с – най-общо казано – общоважимост на съответната правна уредба, има логична обосновка/, в това число като не се явява свидетел съобразно визирания автономен смисъл и издалият талона за медицинско изследване орган на МВР – в противен случай всяко едно удостоверително изявление, направено от орган на публичната власт, би следвало да бъде прието като израз на свидетелстване по смисъла на горепосочената конвенция, тълкуване в какъвто смисъл настоящият съдебен състав не открива и в практиката на Европейския съд по правата на човека и каквото максимално широко тълкуване в огромна степен би довело до логичния въпрос защо изобщо тогава конвенцията използва именно понятието свидетел), без да бъде ползвана каквато и да било презумпция от рода на тази по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се стига до еднозначния извод, че П. е управлявал съответния автомобил, бил е проверен и при проверката е отказал (отказ чисто логически и семантично може да означава само целенасочена дейност) да бъде извършена проверка конкретно с техническо средство съгласно посоченото в НП, към чието съдържание съдът препраща (в тази връзка съдът излага установената от него фактическа обстановка посредством техниката на препращане към постановлението, което е достъпно за страните по делото и липсва нормативна забрана за ползването на подобна техника за излагане на установената фактическа обстановка); не се открива каквато и да било логична причина да са удостоверени съответните обстоятелства в талона за изследване, а и в АУАН, не само без г-н П. да възрази срещу тях, но и при изрично отбелязване от негова страна в акта, че няма възражения, ако не се касаеше за действително случили се събития. Отделно, от съответните приложени заповеди се установява оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган за съставяне на АУАН/издаване на НП по ЗДвП от министъра на вътрешните работи в писмена форма (с полагане на съответния подпис), а от справката-картон на водача се установява еднозначно, че срещу горепосочения водач на МПС Г. П. от страна на органи на МВР към процесната дата 17.12.2022 г. са били издадени и са били влезли в сила над 10 наказателни постановления за нарушаване на правилата за движението по пътищата, огромната част от които, обаче, са влезли в сила до 2010 г.

При това положение наказващият орган правилно е приел, че е налице виновно нарушаване на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в случая е налице форма на вина умисъл и по-конкретно деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си /съзнавайки обективните му свойства/, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, които в случая са идентични със самото деяние – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН) и правилно е наложил съответните наказания на основание същата (с посочване и на т. нар. нейно предложение първо, с уточнението, че липсва пречка в една и съща 2 нормативна разпоредба да се съдържат хипотезата, диспозицията и санкцията на правната норма) разпоредба (които наказания са установени от законодателя по абсолютен начин като вид и размер, като те се явяват при всяко положение и пропорционални на нарушението).

Доказаността на обвинението е въпрос по същество в производството по обжалване на НП пред съда (а не въпрос, относим към законосъобразността на НП), като не се откриват изобщо съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяна на атакуваното НП (съобрази и чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!).

Нарушителят е бил своевременно запознат със съставения срещу него АУАН (още на 17.12.2022 г.), а талонът за изследване (където е удостоверен процесният отказ) е упоменат в акта, с което нарушителят своевременно е бил уведомен за характера на и причините за обвинението срещу него, без да е имало законово изискване за предоставяне на нарушителя на материалите по преписката за запознаване в предсъдебната фаза на производството.

Иначе, по арг. от чл. 84 от ЗАНН административно-наказателното производство по принцип не се подчинява на правилата на АПК. Съдържанието на обжалваното НП (както и на АУАН) е дало пълната възможност на въззивника да упражни по същество процесуалното си право на защита. Следва да се има предвид, че от текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (съобразявайки употребената дума „или“) е видно, че отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наличие на алкохол в кръвта е напълно достатъчен за осъществяване на съответния състав на административно нарушение (извършването на проверката с техническо средство – от гледна точка на нейния резултат може да има своето значение дори и при последващо медицинско изследване). Впрочем само за такъв отказ е съставен процесният АУАН; АУАН или заместващ правен акт по чл.

36, ал. 2 от ЗАНН за неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Що се отнася до компетентността на актосъставителя и наказващия орган, то същата следва от разпоредбите съответно на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 189, ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

При извършената от съда цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.

84 от ЗАНН не се установиха каквито и да било основания за отмяна или за изменение на НП, поради което постановлението следва да бъде потвърдено, при който изход на делото, съобразявайки релевантната уредба по ЗАНН, НПК и АПК, при всяко положение основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не са налице.

Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-028172 от 06.01.2023 г., издадено от Г. В. Б., началникгрупа към ОПП – СДВР.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4