Решение № 13382 от 09.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13382 гр. София, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110123135 по описа за 2023 година

Предявен е чстичен осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД.

В исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 31.05.2023г., пълномощникът на на ищеца "Т"ЕООД твърди ,че ищцовото дружество сключило договор за цесия , наименован „Договор за вземания от финансови институции от 24.11.2021г.” с лицето В. И. К. , ЕГН: **********, с адрес : град София , ж.к. „****, (както и идентичини договори с още тринадесет физически лица- б.с.) , по силата на който В. И. К. прехвърлил на "Т"ЕООД притежаваните от него вземания против ответника И.А.М.АД на обща стойност 6 843,71 лв за връщане на суми , платени без основание от него като потребител – заемополучател по сключени меду него и ответника като заемодател четири договора :

Договор за паричен заем № 2802556/ 02.05.2017г. (1 003,86 лв), Договор за паричен заем № 3030981/ 05.09.2017г. (1 137,78 лв), Договор за паричен заем № 3090526/ 28.11.2017г.

(1 606,23 лв) и Договор за паричен заем № 3789104/ 06.03.2020г. (3 095,84 лв). С Уведомление от 24.02.2022г. , изпратено по телепоща и връчено на длъжника , ищецът го увдомил за прехвърлянето на посочените вземания. В обстоятелствената част на исковата молба се обосновава наличието на основания за пълна нищожност на посочените договори за потребителски заеми , както и на основания за частична нищожност на съдържащите се същите договори клаузи за уговаряне на задължение за неустойка за непредставяне на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция (чл.4,ал.1 и ал.2 от договорите за заем) и на задължение за заплащане на възнаграждение за поръчителство (чл.4,т.3 от договорите за заем). Според ищцовата страна както отделните договорни клаузи за неустойка за непредставено обезпечение и за възнаграждение за поръчителство , така и целите заемни договори са нищожни на следните основания : „противоречие на добрите 1 нрави по смисъла на чл.26,ал.1, предл.3 ЗЗД” на цитираните договорни клаузи по чл.4 от договорите ; „нарушаване на изискването по чл.11,ал.1,т.10 ЗПК във връзка с чл.19 ЗПК”;

„заобикаляне на изискванията на чл.19,ал.4 ЗПК във връзка с чл.26,ал.1 ЗЗД”; „липса на съгласие” ; „нарушаване на чл.10,ал.1 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК и чл.26,ал.1, предл.1 ЗЗП във връзка с чл.147 ЗЗП” ; „нарушение на чл.11,т.9 ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК”; нарушения на чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.143,ал.1 ЗПП и чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП , чл. 19,ал.5 ЗПК и чл.33 ЗПК.

В обстоятелствената част на исковата молба се обосновава становище , според което договорните клаузи за неустойка за непредставено обезпечение и за възнаграждение за поръчителство са нишожни , тъй като плащанията по тях са комулирани с погасителните вноски по заемите , поради което представляват „скрито оскъпяване на кредита” , защото са „добавка към възнаградителната лихва” и „сигурна печалба на кредитора” , и като част от общите разходи по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК и чл.19,ал.1 ЗПК е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите (ГПР) по сътветния договор за заем , което обаче не е направено, и това е довело до грешно посочване на размера на ГПР в кредитните договори , което според ищеца обуславя нищожоност както на тези договорни клаузи , така и на договорите за заеми изцяло. Поради тези причини за заемополучателите по такива договори , които са плащали на заемодателя начислените им по този начин суми , са възникнали вземания за неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за връщане на платените без основание суми.

С допълнителна писмена молба от 31.05.2023г. пълномощникът на ищеца е посочил периода , през който са извършвани плащанията без основание по договорите за кредит между ответника и В. И. К., както и размера на сумите , които претендира по всеки от четирите заемни договора между посоченото физическо лице и ответника.

В откритото заседание на 09.04.2025г. пълномощникът на ищеца е предявил искане за увеличаване размера на иска , което е допуснато по реда на чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение , постановено в същото заседание.

Окончателното искане към съда е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 455, 12 лв , представляваща сбор от вземания по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД , прехвърлени на ищцовото дружество от лицето В. И. К., ЕГН: ********** по силата на сключен между тях „Договор за вземания от финансови институции от 24.11.2021г.” , от които :

- 2 960,12 лв , представляващи част от 3 095,84 лв, платени без основание от заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 3789104/ 06.03.2020г. между това лице и ответното дружество като заемодател, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане;

- 290 лв , представляващи част от 1606,23 лв , платени без основание от заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 3090526/ 28.11.2017г. между това лице и ответното дружество като заемодател, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане ;

2

- 130 лв , представляваща част от 1137,78 лв , платени без основание от заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 3030981/ 05.09.2017г. между това лице и ответното дружество като заемодател, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане ;

- 75 лв , представляваща част от 1003,86 лв , платени без основание от заемополучателя В. И. К. по Договор за паричен заем № 2802556/ 02.05.2017г. между това лице и ответното дружество като заемодател , заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2022г. до окончателното плащане.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявения иск. При устните състезания в заседанието на 09.04.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Посочените в исковата молба доводи за основателността му са обосновани и в представената на 16.04.2025г. писмена защита от адвокат на ищеца.

Ответникът И.А.М.АД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер видно от изявленията на пълномощниците му представения на 16.01.2023г. отговор на исковата молба, депозиран по гр.д. № 25331/2022г. по описа на СРС, 164 състав (преди разделянето на първоначалните искове – б.с.), и в допълнителния писмен отговор от 12.07.2023г. , представен по настоящото дело във връзка уточняващата молба на ищеца от 31.05.2023г. Сочат се основания за нищожност на Договора за вземания от финансови институции от 24.11.2021г. между ищеца и лицето В. И. К. , като : „липса на съгласие по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД” относно вземанията , които се прехвърлят , и относно възмездния характер на договора ; противоречие на закона; накърняване на добрите нрави; неравноправно положение на цедента – физическо лице спрямо цесионера– ищцовото дружество ; неравноправност по смисъла на чл.143,ал.2,т.3, т.5 , т.6 , т15, т.19 и т.20 ЗЗП във връзка с чл.146 ЗЗП ; липсата на вписване на ищцовото дружество в регистъра на финансовите институции. Твърди се , че договорът от 24.11.2021г. не е прехвърлил права на ищеца , тъй като тези права вече са били прехвърлени от В. И. К. по предходен договор , сключен с друго дружество - „ТЕМИС КЕПИТЪЛ”ЕООД , както и защото това са потребителски права , а ищецът е търговец и няма потребителско качество , поради което не може в отношенията с ответника да се позовава на потребителска защита. Посочва се , че договорът от 24.11.2021г. е подписан от лице без представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Оспорва се валидността на съобщаването на прехвърлянето на вземанията на ответника. Сочат се доводи за действителността на договорните клаузиза неустойка за непредставено обезпечение и за възнаграждение за поръчителство, съдържащи се в договорите за заем между ответника и В. И. К., както и на самите заемни договори.

С допълнителния отговор на исковата молба от 12.07.2023г. е предявено и възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца вземания.

С допълнителна писмена молба от 17.05.2024г. и устно в откритото заседание на 17.05.2024г. по настоящото дело пълномощник на ответника е оттеглил оспорването на автентичността на подписа в Договора за вземания от финансови институции от 24.11.2021г. между ищеца и лицето В. И. К. и оспорванията на погасителните планове.

3

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 09.04.2025г. адвокат на ответното дружество е пледирал за отхвърляне на иска. Въпреки предоставената му по негово искане в същото заседание възможност за представяне на писмено становище по иска , пълномощникът на ответника не е депозирал такова.

Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на ищцовата страна по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и от правна страна следното:

Относно реда за предявяване и разглеждане на иска :

Разглежданият по настоящото гр.д. № 23135/2023г. осъдителен иск е предявен с обща искова молба , вх. № 96833/16.05.2022г. заедно с други 13 иска. По тази искова молба е образувано исковото гр.д. №25331/2022г. по описа на СРС, 164 състав.

След изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК и след представяне на отговор на исковата молба от ответника по всичките 14 предявени иска , СРС, 164 състав с определение № 14271/19.04.2023г. по гр.д. №25331/2022г. е разделил 14-те обективно съединени искове , като по всеки от тях е образувано отделно исково производство.

Видно от Разпореждането от 02.05.2023г. (без номер – б.с.) на ръководителя на ІІ ГО при СРС във връзка с писмото, вх. № 121596/02.05.2023г. на председателя на 164 състав при СРС, настоящото исково гр.д. № 23135/2023г. по описа на СРС , 68 състав е образувано по иска , касаещ плащанията на физическото лице В. И. К. (посочени под № 4 в обстоятелствената част и в петитума на общата искова молба).

След образуването на настоящото исково дело е изпълнена процедурата по чл.129 ,ал.2 ГПК , като са отправени указания към ищеца за уточняване на иска, касаещ плащанията на лицето В. И. К.. След депозиране от ищеца на уточняващата молба , препис от нея е изпратен на ответника за депозиране на допълнителен отговор във връзка с уточненията на разглеждания иск.

В установения едномесечен срок по чл.131,ал. 1 ГПК ответникът е представил допълнителен отговор.

Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяването на иска :

Възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.

Според т.7 на ППВС № 1/1979г. , което е задължително за съдилищата погасителната давност за вземането по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД запова да тече от деня на получаването на престацията, тъй като това е моментът, от който вземането става изискуемо с оглед чл.114,ал.1 ЗЗД. Според същото постановление давностният срок за вземания от неоснователно обогатяване е общият 5-годишен по чл.110 ЗЗД, доколкото не е установен друг.

В конкретния случай според посоченото в допълнителната писмена молба от 4

31.05.2023г. , претендирата от ищеца суми представляват част от сбора от плащания , извършени в периода от 02.05.2017г. до 24.11.2021г. Исковата молба е предявена на 16.05.2022г. видно от печата на регистратурата на СРС. Следователно към датата на предявяване на исковата молба е бил изтекъл давностният срок за предявяването на иска по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД за плащанията , осъществени през периода 02-15.05.2017г. , т.е. пет години преди 16.05.2022г. , когато е заведен искът. За плащанията , осъществени през останалата част от процесиня период – от 16.05.2017г. до 24.11.2021г. погасителната давност за предявения иск по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД не е била изтекла към датата на предявяването на исковата молба.