Решение № 3163 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3163 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100505799 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.-278 и сл. от ГПК.

С решение № 16601/8.09.2024г., постановено по гр.д.№ 42144/2021г. по описа на СРС ответникът Д. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: град София, ул. ****, е осъден да плати на ищцата М. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: град ****, на основание чл.

45 ЗЗД, сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, чувство на срам и страх, силно унижение, накърнено достойнство и добро име в професионалната й среда, самосъжаление, подтиснатост и гняв, претърпени вследствие на изпратени от Д. Г. Г. до БОАП „К. Г. Юнг“ електронни съобщения /мейли/, съдържащи информация, снимки и видеоклип с унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание през месец май, 2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение, на основание чл. 45 ЗЗД, Д. Г. Г., ЕГН **********, е осъден да плати на М. В. К., ЕГН **********, сума в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, чувство на срам и страх, силно унижение, накърнено достойнство, самосъжаление, подтиснатост и гняв, претърпени вследствие на изпратени от Д. Г. Г. до бащата на ищцата – В.К., на 07.05.2021 г. и 09.05.2021 г. електронни съобщения, съдържащи информация и снимки с унизително за честта и 1 достойнството на ищеца съдържание, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е отхвърлил този иск за разликата над уважения размер до претендирания размер от 10 000 лв., като неоснователен.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. Г. Г., ЕГН **********, срещу М. В. К., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на М. В. К. да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., претърпени вследствие на осъществена спрямо него от нея недобронамерена психотерапия и психоанализа в периода 26.10.2020 г. – 30.04.2021 г.

С решението съдът е разпределил и разноските по делото , като е осъдил, на основание чл. 78 ал.1 ГПК, Д. Г. Г., ЕГН **********, да плати на М. В. К., ЕГН **********, сума в размер на 3 780 /три хиляди седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. В. К., ЕГН **********, е осъдена да плати на Д.

Г. Г., ЕГН **********, сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете; а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Д. Г.

Г., ЕГН **********, е осъден да плати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 640 лв.

Недоволен от решението в осъдителната спрямо него част е останал ответника Д. Г. Г., който го обжалва в срок. Във въззивната жалба твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че същото е необосновано. Счита решението в обжалваните части за недопустимо и моли съда да го обезсили, евентуално- да го отмени в обжалваните части като неправилно и незаконосъобразно и по същество да отхвърли предявените срещу него искове. Счита, че ищцата не е установила по несъмнен и категоричен начин елементите от сложния фактически състав на непозволеното увреждане.

По отношение на първия иск посочва, че съдът неправилно е коментирал съдържанието на електронните писма , което не е предмет на настоящото производство. Посочва, че съдът неправилно е приел, че ответникът не е оспорил че е изпратил приложените към исковата молба електронни писма, след като ответникът е бил оспорил авторството, истинността, съдържанието, допустимостта и съществуването на приложените към исковата молба писмени материали, че ищцата в нарушение на чл.184 ал.1 от ГПК не е представила електронните документи на електронен носител. Посочва, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на Н.Х. и К.И. , които не са били категорични. Липсват доказателства за действия на ответника, изразяващи се в изпращане на приложения към мейли до Етичната комисия и до Управителния съвет на БОАП „К.Г.Юнг“, съдържащи лична информация в чувствително съдържание. По отношение на втория иск посочва, че районният съд неправилно е приел, че представените към исковата молба екранни снимки от мобилен телефон представляват изплатени от ответника съобщения на Фейсбук профила на бащата на ищцата, като се е озовал на показанията на св.К., майка на ищцата без да цени 2 тези показания по реда на чл.172 от ГПК. Отделно и този документ, приложен към исковата молба, не е представен в електронен носител. Въззивникът се оплаква и от проявена пристрастност от страна на съда към ищцата и неравнопоставеност на страните – съдът е насочвал и подпомагал процесуалния представител на ищцата, както и от нарушение на процесуалните правила, като посочва, че съдът не е допуснал до разпит В.К., по отношение на когото ищцата твърди, че е адресат на електронните съобщения във Фейсбук. Счита, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за вреди, които не са предмет на настоящото дело, а на наказателното производство касаещо обида и клевета. Накрая, въззивникът посочва, че съдът неправилно е приложил критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и не отчел липсата на доказателства за изживени от ищцата напрежение и притеснения. Освен това, според въззивникът съдът е присъдил обезщетение и за бъдещи вреди, което е недопустимо, както и не е обосновал по какви критерии е определил размера на присъдените обезщетения. Въззивникът иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваните част и да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.

Ищцата М. В. К., сега въззиваема страна, в срок е депозирала отговор на въззивната жалба, в която я оспорва , като излага съображения по всяко от направените в жалбата оплаквания. Намира предявените от нея претенции за напълно доказани. Посочва, че ответникът не е оспорвал да е изплащал имейли до ЕК на БОАП, а това се е установило и от разпита на свидетелите Х., К., И. и Х.. По отношение на твърдените от нея вреди, намира същите за безспорно установени от заключението на вещото лице по СПЕ, както и от събраните свидетелски показания. Посочва, че правилно районният съд е приел деянията на ответника за противоправни, тъй като същият е разпространил неправомерно лична информация с чувствително съдържание. Разпространението на интимни снимки до други лица без знанието и съгласието на ищцата представлява уронване на престижа, достойнството на даден индивид и унижение към него. Намира и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане за безспорно установени по делото.причинно следствената връзка между деянието и вредата, както и вината на ответника.

Счита ,че съдът не е извършил процесуални нарушения , нито е разгледал непредявен иск, а размерът на присъденото обезщетение е съобразен с търпените от ищцата вреди. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира за разноски.

През въззивния съд са събрани нови писмени доказателства.

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

3

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата М. В. К. твърди, че в средата на м.май 2021г. ответникът Д. Г. Г. е изпратил е изпратил до Българското общество по аналитична психология „Карл Густав Юнг“ над 10 мейла , писани в няколко поредни дни, от неговия мейл [email protected] , в които е изпратил нейни голи снимки, видеоклипове, медицински изследвания, лична информация и е разпространил клевети срещу нея. На 7 и 9.05.2021г. ответникът изпратил до бащата на ищцата серия от съобщения на Фейсбук профила му, съдържащи нейни голи снимки и съобщения съдържащи клевети и обиди по нейн адрес. Вследствие на изпратените мейли и съобщения от ответника до асоциацията и до баща й , съдържащи снимки и лична информация, ищцата се почувствала унизена, засрамена, изпитвала страх. Доброто й име в професионалните среди било необратимо накърнено, запознала да се самосъжалява и да се чувства силно подтисната, не можела да спи, свободно да комуникира с баща си, изпитвала гняв, че не може да се защити и да промени случилото си. Изпитвала притеснение от колеги и познати, тъй като не знаела кой от тях е гледал изпратените от ответника снимки. Поради изпитвания стрес и причинени травми, се наложило ищцата да посещава терапевт, била диагностицирана с тревожно-депресивна реакция. Предявила е иск срещу ответника в размер на 20 000лв. , ведно с лихвите, търсено обезщетение за причинени от разпространението на лична информация с чувствително съдържание и снимки и видеоклипове с унизително за честта и достойнството на ищцата съдържание. По указание на съда ищцата е уточнила, че във връзка с вредите причинени от изпратената на БОАП лична информация претендира обезщетение в размер на 10 000лв., а във връзка с вредите от изпратената по баща й лична информация претендира обезщетение в размер на 10 000лв.

В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответникът Д. Г. е оспорил осъществяването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди и наличието на причинна връзка между тях и описаните в нея действия на ответника. По отношение на цитираните електронни писма и съобщения до БОАП е оспорил те да имат съдържание, което е вредоносно за ищцата. Акцентирал е, че не е уточнено по какъв начин приятелите на ищцата и обществото са научили за изпратените писма до Етичната комисия и Управителния съвет на БОАП „К.Г. Юнг“. Оспорил е, че на посочените в исковата молба дати е изпратил на бащата на ищцата съобщения с нейни голи снимки и обиди и клевети по нейн адрес.

Поискал е от съда да отхвърли предявените срещу него искове, и при условията на евентуалност е изложил доводи за завишен размер на претендираното обезщетение по чл. 52 ЗЗД.

Ответникът, в срок, е предявил насрещен иск срещу ищцата с правно основание чл.45 от ЗЗД. Поискал е от съда да осъди М. В. К. да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., претърпени вследствие на осъществена от нея спрямо него недобронамерена психотерапия и психоанализа в периода 26.10.2020 г. – 30.04.2021 г., когато са имали интимна връзка. Посочил е, че ответницата умишлено е въвела в заблуждение ищеца, че е правоспособен действащ психотерапевт, работещ под супервизия.

Ищцата, К., ответник по насрещния иск, е депозирала отговор, в който го е оспорила като 4 неоснователен.

Пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които ще бъдат обект на самостоятелна преценка от въззивния съд.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че ищцата е установила елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД изпращането от ответника на електронни съобщения /мейли/ с посоченото съдържание в исковата молба през месец май, 2021 г. от електронен адрес: [email protected] на електронни адреси: [email protected] и [email protected] – до Етичната комисия и Управителния съвет на Българско БОАП „К. Г. Юнг“, част от които са съдържали голи снимки на ищцата и видеоклип с чувствително съдържание, че на 07.05.2021 г. и 09.05.2021г. ответникът е изпратил съобщения до В.К. - баща на ищцата, по приложение Фейсбук