Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 472 от 22.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1494/2024
Вид
Решение № 472
Подписан
22.07.2024
В сила
22.07.2024
Състав
Снежина Колева, Петър В. Сантиров, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

  • чл.73, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.183 · Наказателен кодекс
  • чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.102, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.102, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.102, т.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601494 по описа за 2024 година С присъда от 19.10.2023г., постановена по НОХД № 14578/2021г., СРС, НО, 19-ти състав, е признал подсъдимия В. И. В. за невиновен в това, че в гр.

Банкя, обл. София, ул. *******, след като е осъден с решение № 141786/09.06.2017г. по гр. д. № 24427/2016г. по описа за 2016 г. на CPC, III ГО, 92-ри състав, влязло в законна сила на 04.08.2017г., да издържа свой низходящ, а именно малолетния си син А.В. В., роден на ******* г., като заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева чрез неговата майка и законен представител А.Т.С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 1 /един/ брой частично неизплатена вноска в размер на 135,48 /сто тридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева за периода от 04.08.2017 г. до 31.08.2017 г., 1 /един/ брой частично неизплатена вноска в размер на 9,68 /девет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева за периода от 01.12.2020 г. до 02.12.2020 г., 39 /тридесет и девет/ броя месечни вноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева с общ размер от 5 850 /пет хиляди осемстотин и петдесет лева/ лева за периода от 01.09.2017 г. до 30.11.2020 г., или общ размер на дължимата издръжка в размер на 5 1

995,16 /пет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ лева за периода от 04.08.2017 г. до 02.12.2020 г., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК е постановил сторените по делото разноски да останат така, както са направени: тези от ДП - за сметка на СДВР, а в хода на съдебното следствие - за сметка на СРС.

Срещу тази присъда е подаден протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с които се иска отмяна на атакуваната присъдата като неправилна и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание на 21.03.2024г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП не поддържа протеста и допълнението изложено към него, но не го и оттегля. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и справедлива.

Упълномощеният защитник на подс. В. - адв. Н. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Представителят на ЧО изразява, че подкрепя становището на адв. Н..

Подсъдимият В. В., редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума от съда, прави искане да се потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски Градски Съд, като прецени събраните по делото доказателства, оспорения съдебен акт, изложеното във въззивният протест и допълнението към него, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

2

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

За да постанови обжалваната присъда СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл.283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на съдебното и досъдебното производство писмени доказателствени средства.

При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събраните на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи на доказване – експертизи, а именно: гласни доказателства - показанията на свидетелката А.С., която е преразпитана, Д.М., И. И., А.К., двете съдебно-счетоводни експертизи, както и писмените доказателства по делото - решения на СРС, БК, съобщения, удостоверение за раждане, социален доклад, писмо-справка от директора на 146 ОУ - с.Волуяк, договор за предоставяне на социални услуги - социално-психологическа подкрепа, медицинска справка от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“, справки от Агенция по вписванията и НАП, справка НБН, справка за банкови и платежни сметки, справки за съдимост, както и всички останали приети и приложени по делото писмени доказателства.

От фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият В. И. В. е роден на ******* в гр.София, български гражданин, средно образование, неосъждан работи като охрана, с адрес с.

Волуяк, ул. „*******, ЕГН **********.

От дългогодишното му фактическо съжителство със свидетелката А.Т.С. им се родило на *******г. дете - А.В. В.. За същият е издадено удостоверение за раждане №1031 от 07.12.2009г. от община Пловдив. Двамата го отглеждали заедно в къщата на подсъдимия в с. Волуяк, ул. „*******. Като в определен период от време с тях живяла до навършване на пълнолетие и дъщерята на свидетелката С. свидетелката Д.М.. Свидетелката С. намерила нов приятел и напуснала къщата, в която живеела с подсъдимия през месец април 2015г., като заживяла на семейни начала с Р.Р.С.. Взела със себе си и малолетния си син А.. Тя не променила адресната си регистрация в с.Волуяк, ул.„*******.

Същата завела гражданско дело срещу подсъдимия В. по реда на чл.127, ал.2 3 от СК. С решение № 141786 от 09.06.2017г. на СРС, трето ГО, 92 -ри състав по гр.дело № 24427/2016г.,съобщено на подсъдимия лично на 20.07.2017г., влязло в законна сила на 04.08.2017г., е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.В. В., с ЕГН: ********** на неговата майка А.Т.С., като е определено местоживеенето на детето при неговата майка. Със същото решение подсъдимият бил осъден като баща да заплаща на малолетния си син А., чрез своята майка и законен представител А.Т.С. издръжка в размер на 150 лв., считано една година назад от предявяване на исковата молба в съда, а именно от 04.05.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. С решение № 209830 от 08.09.2017г. по гр.дело № 24427/2016г., препис, от което е връчен на подсъдимия лично на 20.09.2017г. и влязло в законна сила на 12.10.2017г. е оставена без уважение молбата на А.С. за допълване на постановеното решение като в същото бъде посочена банкова сметка, по която подсъдимият да заплаща издръжка чрез нея на малолетното им дете А..

Установява се от изготвен социален доклад на Агенция за социално подпомагане, че детето е живяло с майката и новия й партньор три години, но детето се е върнало при бащата, тъй като майката злоупотребявала с алкохол и съжителя й упражнявал физическо насилие над него, като след като се разделят детето отива да живее при баща си, където е и в момента, като майката често остава за по няколко дни при бащата и отново напуска, но основните грижи за детето от три години се полагат изцяло от бащата, който работи на смени като охранител, майката не дава пари за детето, същото посещава училище в с.Волуяк - 146 ОУ.

От писмо-справка на директора на 146 ОУ - с.Волуяк се установява, че А. В. от 12.11.2018г. е записан като ученик в 146 ОУ в 3 клас, като до 22.02.2021г. е бил ученик и се премества тогава в 77 ОУ, след което към момента на справката е ученик в 6 клас при тях, като е бил на онлайн обучение от 13.03.2020г. до 15.06.2020г. и от 27.11.2020г.

Предоставен е договор за предоставяне на социални услуги между комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център за обществена подкрепа и А.С. с цел социално-психологическа подкрепа. В същият не е вписано, че касае детето А..

4

Установява се от медицинска справка №3140/17.06.2022г., че А.Т.С. не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ ЕООД.

Докато детето А. е живяло при майка си е ходело и при баща си, съответно когато е имало някакви разходи за училище двамата му родители си ги поделяли и битовите разходи за отглеждането, за лекарства. В периода когато свидетелката С. е живяла при приятеля си Р.С. в кв. „Модерно предградие“ подсъдимият не бил плащал издръжка, но двамата с майката си поделяли разходите за отглеждане на детето. Свидетелката М. знае, че подсъдимият е изплатил около 4000 лв. за издръжка.

Свидетелката С. твърди, че има обрат в отношенията им и е заживяла пак с подсъдимия и общото им дете А. в с.Волуяк при подсъдимия от месец септември 2022г. той й бил дал 9000 лв. от сделка със земя с негови роднини, от които 4000 лв. били предназначени за детето, като й казал, че са за детето за ремонт, за дрехи, за учители на детето. Свидетелят И., който е роднина на подсъдимия, тъй като последният е първи братовчед на баща му, имали общи наследствени земи и същият дал на подсъдимия 4500 лв. в началото на 2023 г. на ръка, като половината от сума, за сделка със земя в землището на с.Волуяк, който имот е около 4 декара, като подсъдимият притежава 1/3 от същата и искал да го продаде.

Съгласно справката от НОИ няма данни за подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2017 - 2020 г. и няма данни за подадени справки по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на лицето В. И. В. по извънтрудови правоотношения.

Свидетелят И. свидетелства за периода 2019 - 2020 г., че бил давал на подсъдимия пари, за да даде на свидетелката С., както и една вечер с неговата кола били взели детето от къща в „Модерно предградие“, където С. живеела с мъж на семейни начала, детето било болно и той купил лекарства, като подсъдимият после му върнал парите, но нямал информация преди 2019-2020 г. да е давал на С. пари. Знае, че често били случаите когато С. и подсъдимият са се събирали да живеят заедно, лично той купил обувки на детето преди три години, давани са му били на детето пари, когато е на училище, като подсъдимият е давал под наем долния етаж от къщата си и е получавал и рента от земеделските земи.

Свидетелят К. познава подсъдимия и детето А., като знае, че същото не е 5 живяло във Волуяк около две години и нещо или три, но от преди четири години живее пак и баща му се грижи за него, живеят в една махала, подсъдимият идвал при баща му всяка вечер на гости, искал му бил назаем 2030 лв. за детето.

Установява се от предоставено удостоверение от Агенция по вписванията, че подсъдимият към м. август 2020г. е един от управителите на „Н.С. Сити“ ООД. Видно от справка на НОИ е, че подсъдимият е получавал обезщетение за безработица през 2015г.

Също от справка на Агенция по вписванията се установява, че подсъдимия като съсобственик е продавал свои съсобствени земи, както и е станал изключителен собственик по договор за доброволна делба от 18.11.2015г. на поземлен имот от 3000 декара, както и е арендатор на земеделска земя по вписан договор за аренда от 30.09.2004г.

Подсъдимият има сметки в ПИБ АД, РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.

От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице С. З.С. се установява, че дължимите месечни издръжки на А.В. В. от 04.08.2017г. до 31.07.2020г., включително са в размер на 35 месечни по 150 лв. и една частична от 135, 48 лв. или общо в размер на 5 385, 48 лв.

От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице С. С. се установява, че общия размер на дължимите месечни вноски по издръжката на А.В. В. и техния брой е както следва за периода от 04.08.2017 г. - 02.12.2020 г., включително - една частична в размер на 135, 48 лв., една частична в размер на 9, 68 лв. и 39 месечни по 150 лв. или общо в размер на 5 995, 16 лв.