Решение № 67 от 26.08.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Севлиево, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200453 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят Р. М. Д. от гр. Л. е обжалвал Наказателно постановление № 250341-000517 от 04.11.2025 година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 750,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като в тази връзка се прави искане за отмяна на същото.

По делото не се явява представител на наказващия орган. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 19.11.2025. Жалбата е подадена на 27.11.2025 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 22.02.2025 година, около 11:08 часа, на ул. „С.П.“ до № .... в гр. Севлиево, бил заснет със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743d5 товарен автомобил „Р.М.“ с рег. № ..... КХ, собственост на „Уни Кредит Лизинг“ ЕАД – клон Русе, който се движел в посока с. К., община Севлиево със скорост от 112 км/ч.

1

След констатиране на нарушението и извършване на справка относно собствеността на автомобила, до управителя на „Ди Джи Ай Експрес“ ЕООД гр. Русе – Д. Г. И. била изпратена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която на 02.07.2025 година същият декларирал, че на 22.02.2025 година около 11:08 часа, автомобилът е бил управляван от Р. М. Д., ЕГН:

********** от гр. Л.. Към декларацията били приложени и писмени обяснения, в които И. е посочил, че в качеството си на собственик на автомобила и отговорник на куриерска дейност в „ЕДК Груп“, прилага заверени преписи от Трудов Договор на лицето, управлявало автомобила на процесната дата, неговата лична карта и СУМПС, както и Присъствена форма за работния график на служителите за месец февруари 2025 година, от която е видно, че на тази дата като куриер за разнос е бил само жалбоподателя Р. Д.. В обясненията е посочено още, че за периода от 22.01.2025 година до 11.03.2025 година Р. Д. е бил служител в „ЕДК Груп“ ЕООД като куриер.

След установяване самоличността на водача на автомобила в лицето на жалбоподателя Д., до същия била изпратена Покана за явяване в тридневен срок в сградата на РУ на МВР – Севлиево за съставяне на акт, в която покана изрично било посочено, че при неявяване ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Поканата била връчена лично на жалбоподателя на 01.09.2025 година в 10:34 часа.

Тъй като жалбоподателят не се явил за съставяне на акта в посочения в поканата срок, на 10.09.2025 година свидетелят И. К., в присъствието на свид. П. П. и Г.Н., съставил против жалбоподателя Р. Д. акт за установяване на административно нарушение бл. № 0533869 за това, че на 22.02.2025 година, около 11:08 часа, в гр.

Севлиево, на ул. „С.П.“ до № ...., посока с. К., община Севлиево, управлявал товарен автомобил „Р.М.“ с рег. № ..... КХ, собственост на „Уни Кредит Лизинг“ ЕАД – клон Русе, със скорост от 112 км/ч. при ограничение за в населено място от 50 км/ч., въведено с пътен знак Д-11. В акта е посочено, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от 3% е 108 км/ч., поради което превишението на скоростта е 58 км/ч. В акта е посочено още, че същият е съставен в сградата на РУ на МВР – Севлиево в отсъствието на нарушителя, който не се е явил след изпратена и връчена покана за съставяне на акта.

След съставянето на акта, същият бил изпратен за връчване на жалбоподателя, като видно от приложения по делото АУАН същият е бил връчен лично на жалбоподателя на 24.09.2025 година. При връчването на акта жалбоподателят не е направил възражения. Такива не е депозирол и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началника на РУ на МВР - Севлиево с № 25-0341-000517 от 04.11.2025 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият 2 орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложил на Д. глоба в размер на 750,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели И. К., Г.Н. и П. П. - служители на РУ на МВР- Севлиево, потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка и обясниха, че актът е съставен въз основа на снимковия материал, изготвен на инкриминираната дата с посоченото по – горе техническо средство и въз основа на съставената декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила.

Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни заседания, но процесуалният му представител заяви пред съда, че поддържа жалбата с изложените в нея възражения и поиска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, като няма съмнение, че същото е извършено на територията на гр. Севлиево, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-1632 от -02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят И.

К., който съгласно т. 1.3 от посочената по – горе заповед е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя на 10.09.2025 година, тъй като същият не се е явил в посочения в поканата за съставяне на АУАН тридневен срок от получаване на същата, който срок, предвид обстоятелството, че поканата е била връчена лично на жалбоподателя на 08.01.2025 година, е изтекъл на 13.09.2025 година.

Именно поради това съдът намира, че в конкретния случай няма нарушения в процедурата по съставяне на АУАН.

3

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е налице както в текстовото описание на нарушението, така и в неговата цифрова квалификация.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно предвид следните съображения: за да е осъществено едно административно нарушение следва на първо място да е установен по безспорен и категоричен начин неговият извършител. В случая наказващият орган твърди, че извършител на инкриминираното деяние е жалбоподателят Р. Д.. Този факт обаче според съда не е установен по един безспорен и несъмнен начин. АУАН и съответно наказателното постановление са издадени срещу жалбоподателя след получаване на декларация от собственика на автомобила, в която същият е декларирал, че на инкриминираната дата автомобилът е бил управляван от жалбоподателя в качеството му на шофьор куриер в „ЕДК Груп“ ЕООД гр. Русе, за което е представен Трудов договор, Форма 76 за заетостта на работниците във фирмата за месец февруари 2025 година, както и График за работата за месец февруари 2025 година.

От изготвената по делото справка – извлечение от централна база – КАТ /л. 12/ е видно, че собственик на автомобила е „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Русе, но ползвател е „Ди Джи Ай Експрес“ ЕООД гр. Русе. Видно от извлечението от ТР горепосоченото дружество се представлява от Д. И., който в декларацията по чл. 188 от ЗДвП е декларирал, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.

Декларацията по чл. 188 от ЗДвП се попълва от собственика на автомобила или от ползвателя му. Според АУАН и НП собственик на автомобила е „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Русе, което юридическо лице се представлява от И.С., К.А. и Д.Т., т.е. деклараторът Д. И. не е нито едно от лицата, които могат да попълнят процесната декларация. Самата декларация е попълнена от последния в качеството му на отговорник куриерска дейност в „ЕДК груп“ ЕООД, за което се твърди, че е работодател на жалбоподателя. Видно от представената по делото справка за актуалното състояние на посоченото дружество Д. И. няма представителна власт за дружеството, тъй като същото се представлява от К.Е.С.. Освен това „ЕДК Груп“ ЕООД гр. Русе не е вписано в регистрите на КАТ нито като собственик, нито като 4 ползвател на товарния автомобил.

Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че декларацията по чл. 188 от ЗДвП се явява предоставена за попълване, попълнена и подадена от ненадлежно лице и поради това не може да служи като доказателство за отразените в нея обстоятелства.

Ето защо съдът намира за недоказано по безспорен начин изложеното в наказателното постановление, че жалбоподателят е управлявал автомобила на инкриминираната дата.

Относно възраженията на жалбоподателя, че заснемането на автомобила не е станало по нормативно определената процедура и при спазване на нормативно поставените изисквания съдът намира същите за неоснователни, тъй като в хода на производството наказващият орган е представил Протокол от проверка на средствата за измерване на скоростта; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система от 22.02.2025 година; Протокол от проверка на Преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 и снимката на автомобила, заснет при извършване на нарушението – документи, опровергаващи твърдението за неизпълнени от страна на наказващия орган изисквания при заснемане/установяване на нарушението.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски, които видно от представения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 400,00 лева – равностойността на 204,52евро. Наказващият орган не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 204,52евро - равностойността на 400,00лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.