Решение № 547 от 07.08.2019, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№

07.08.2019 г. гр. К.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

К. районен съд, І-ви граждански състав

На

06.08 2019 година,

В открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА Т. при участието на секретаря Елена Стоилова като разгледа докладваното от съдия Валентина Т. гражданско дело № 1312 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК.

Образувано е по искова молба от Е.С.С.,

ЕГН ********** и И.С.С., ЕГН **********, двамата действащи чрез своята майка и законен представител А.К.Т., ЕГН **********, всички с адрес: *** против С. С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***. Ищците твърдят, че ответникът С.А. бил техен баща. От около шест години родителите им били разделени. От раздялата на родителите си и досега живеели с майка си, в гр. Н., в нейния дом като грижата за тях двамата се осъществявала изцяло от нея, без никакво участие от страна на техния баща - нито с пари, нито с дрехи и храна. Майка им не работела на постоянна работа и поддържането на домакинство сериозно я затруднявало. Живеели бедно и с големи лишения. Разчитали на помощите и добавките, изплащани от Дирекция „Социално подпомагане“. Въпреки затрудненията, и двамата посещавали училище, имали определен личен лекар – д-р В., която посещавали при нужда и за редовните прегледи и имунизации. С.А. не участвал в тяхното отглеждане и възпитание, не помагал под никаква форма за задоволяване на потребностите им - дори ежедневните такива, не търсел контакт с тях, не ги посещавал, не се интересувал от състоянието и развитието им. Създал ново семейство и имал друго дете. Молят съда да осъди С.С.А., ЕГН **********,***, да заплаща на малолетния Е.С.С., ЕГН ********** издръжка в размер на 140,00 лв. месечно, чрез неговата майка А.К.Т., ЕГН ********** както и да осъди С.С.А., ЕГН **********,***, да заплаща на малолетния И.С.С., ЕГН ********** издръжка в размер на 140,00 лв. месечно, чрез неговата майка А.К.Т., ЕГН **********. Претендират сумите да бъдат заплащани на името на А.К.Т. по следната банкова сметка: ***

„***“ АД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез своя пълномощник. адв. Д. е депозирал писмен отговор. Взема становище, че исковете били допустими, но заявява, че ги оспорва и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че с А.Т. били разделени, но по нейна вина. По време на съвместното им съжителство тя имала множество връзки с различни мъже и поради това, че не бил съгласен с поведението ѝ, тя напуснала дома им вземайки и децата със себе си. Твърди, че майката не полагала никакви грижи за децата.

Твърди, че за децата се грижели неговата и нейната майки, като той купувал на децата обувки и дрехи. Ищцата инцидентно оставяла децата и заминавала за чужбина с различни мъже, нямало я в продължение на месеци. Не си търсела работа, била трайно безработна и живеела от детските надбавки на децата. Не им купувала дрехи, обувки - децата ходели със скъсани дрехи и обувки. Не му разрешавала никакви контакти с децата. Претендира направените в производството разноски.

Ищците, редовно призовани за датата на съдебното заседание не се явяват, но чрез процесуалния си представител поддържат изложеното в исковата молба.

Ответникът С.С.А., редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява, чрез процесуалния си представител депозира становище, в което моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. Г., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, твърденията на ищеца и на разпоредбите на закона, К. районен съд намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото два броя Удостоверения за раждане съответно издадено въз основа на актове за раждане № *** г. на Община К. и № *** г. на Община К. се установява, че родители на децата Е. и И. са майка - А.К.Т. и баща – С.С.А..

Видно от представените по делото два броя служебни бележки от директора на ОУ „***“, гр. Н., за учебната 2018/2019 година, детето Е.С.С. е записан във II-ри „Б“ клас, а детето И.С.С. е записан в I-ви „Б“ клас.

От Удостоверение с изх. № *** г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ – Г. се установява, че за периода от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г. на майката А.К.Т. са изплатени общо 453,00 лева помощи/добавки на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 9 от ППЗСП.

В декларация от 09.05.2019 г. майката на децата А.Т. е декларирала, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, няма доходи от трудова или друга дейност, нито спестявания.

Ищците не оспориха твърдението в отговора на исковата молба на техния баща, че същият няма постоянна работа, но е сезонно ангажиран в страната и в А..

По делото бяха събрани гласни доказателства.

Свидетелят Стоянка

К.Т., леля на ищците, заяви, че живее в гр. Н.. А. ***. А. имала три деца – Е., И. и С.. С. била отглеждана от бабата по майчина линия. Другите две деца живеели при А.. Случвало се тя да отсъства от гр. Н.. Ходела да работи в Г..

Тази година не била ходила в чужбина. Миналата година – 2018 г. отишла веднъж за един месец и си дошла за Нова година. Лятото на 2018 г. не била отсъствала, гледала си децата. В Б. работела на частно. Бащата на децата живеел в гр. Н., не работел никъде. Бил здрав, нямал проблеми, можел да работи, но не желаел. С А. били разделени от 5-6 години. Не изпращал пари, не помагал за децата. Децата знаели, че С. им бил баща, не общували с него, защото не ги бил гледал. С. живеел с друга жена и с петте ѝ децата. С. и новата му съжителка имали родено общо дете.

Свидетелят С.К.Т., вуйчо на ищците, заяви, че живее в гр. Н.. А. ***.

Живеела заедно с приятеля си от 5 години.

Децата живеели при майка си и нейния приятел. С. и А. не живеели заедно от 5 години. Последно бащата като си дошъл от А. купил на децата по един чифт чехли от 2,50 лв., а на малката С. донесъл едни обички, който казал, че били златни.

Ходили да питат и им казали, че стрували 6 лв. Викал децата да отидат да живеят при него, но децата не искали, защото не искали да живеят с чужда майка. Бабата по майчина линия се грижела за децата, когато А. била в чужбина, а А.изпращала пари.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Г.. В хода на социалното проучване социални работници от

Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Г. са установили, че основни грижи за децата Е. и И. към настоящия момент се поемат от тяхната майка А.К.Т., която среща морална и финансова подкрепа от страна на новия си съжител – М.. Майката А.Т. задоволява основните жизнени потребности на децата Е. и И.. Осигурила им е сигурна и безопасна среда на живот и е в състояние да полага необходимите грижи за тях. Децата имат изградена емоционална привързаност към своята майка. Г-жа А.Т. била безработна, като не е регистрирана в ДБТ – гр. Н.. Децата имали изградена емоционална връзка и със своя баща. Майката съобщава, че не ограничава децата да се срещат и контактуват с него. Не се наблюдава синдром на родителско отчуждение. След раздялата на родителите на децата, баща им С.С. заживял през 2017 година на семейни начала с А.Г.. От съвместното си съжителство двамата имат родено едно дете С.А.Т., на 8 месеца. При извършеното посещение в дома, в който се отглеждат децата Е. и И., на адрес: *** е констатирано, че хигиенно-битовите условия на живот в дома са на необходимото ниво, както и че са задоволени основните жизнени потребности на децата, свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи при нужда. Не децата е осигурена сигурна и безопасна среда на живот. Социалните работници са дали предписание, че в интерес на децата е да имат по-чести контакти с родителя, при когото няма да живеят.

При така събраните по делото доказателства, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал.2 от СК.

Съгласно законовата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Обстоятелства, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са потребностите на детето и възможностите на родителите. Получаването на издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството ненавършило пълнолетие дете и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.

Следва по делото да бъдат установени и материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал.2 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка , и възможностите на лицето, което я дължи като е определен в ал. 2 на чл. 142 от СК само минималния размер на издръжката на едно дете, която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 560 лв.

Според задължителната съдебна практика на ВКС – Решение № 204/17.10.2014г. на ВКС, постановено по гр. д. № 2664/2014г. на IIIг.о. размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможността на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. УсИ.та, които полага родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи – т.7 на Постановление 5/1970 на Пленума на ВС.

По делото е безспорно обстоятелството, че родителите на децата са разделени от около шест години, когато майката е напуснала семейното жилище, заедно с децата. Установи се, че децата са в период на активен растеж и развитие, което води след себе си достатъчно разходи. Децата Е. и И. се нуждаят от дрехи, обувки подходящи за възрастта и сезона, учебни принадлежности и др. Поради това съдът намира, че месечната издръжка на децата следва да бъде в размер по 250 лв. за дете. С оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на децата, при определена месечна издръжка на децата в размер на 250 лв., съобразен с техните потребности и възраст, майката трябва да поеме 110 лв. от необходимата издръжка на всяко едно дете. Тъй като децата живеят при своята майка, тя предоставя част от необходимата им издръжка в натура. Тъй като майката непосредствено полага грижите за отглеждане и възпитание на децата, житейски оправдано и логично е, останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на по 140 лв. на дете да се поеме от бащата. Неговото участие в издръжката на децата следва да е такава, че от една страна да осигури оптимални условия за отглеждане и развитие на децата, а от друга да е в такъв размер, какъвто той би предоставял, ако живееше в едно домакинство с тях. Обстоятелството, че бащата няма постоянна работа, а работи сезонно в страната и чужбина не го освобождава от задължението му за заплащане на месечна издръжка на ненавършилите му пълнолетие деца, тъй като това му задължение е безусловно. Бащата е в трудоспособна възраст, не се установи да страда от заболяване, за което да са му необходими допълнителни средства. Установи се, че има задължение за издръжка и към роденото му дете от настоящата му съжителка, което е на осем месеца.

Предвид гореизложеното и като взе предвид, че претенцията на ищците е в минималния законов размер, съдът намира, че ответникът следва да заплаща на децата си Е. и И. ежемесечна издръжка в размер по 140 лв. на дете, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2019 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката.

Разпечатката съдържа 42 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16e2061c-5537-4da6-b204-e3f96aa965c7