Решение № 1883 от 12.10.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Касационно административно дело 458/2026
- Вид
- Решение № 1883
- Подписан
- 12.10.2026
- В сила
- 12.10.2026
- Състав
- Росица Цветкова, Снежина Чолакова, Бистра Бойн
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.163, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222 ал.2 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44 ал.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.34 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.34 ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в ал.16 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.37в ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.75б · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 1883
Шумен, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
БИСТРА БОЙН
При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА административно дело № 20267270700458 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.34 ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), образувано по касационна жалба от Т. Й. Т. от [населено място], област Шумен, чрез адв.П. Н. от ШАК, против Решение №112/02.04.2026 г., постановено по гр.д.№1182/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при противоречие с материалния закон и е необосновано. Излагат се доводи, че процесният имот, предмет на заповедта, неправилно е приет от съда като земеделска земя и съответно собственост на Община Каспичан, с оглед събраните по делото доказателства. Излагат се и доводи, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не са отчетени от решаващия съд, както и не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по реда на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Сочи се също, че имотът не е конкретизиран, поради което не става ясно коя част да бъде иззета от касатора, поради което на сочените основания касаторът отправя искане към съда атакуваното Решение на РС [населено място] пазар да бъда отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменена Заповед №РД-25-557 от 17.07.2025 г. на Кмета на Община Каспичан, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете съдени инстанции.
Ответната страна Кмет на Община Каспичан, редовно призован, за него се явява юрисконсулт И. К., редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което отправя искане същото да бъде оставено в сила, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Шуменският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред решаващия съд е Заповед №РД-25-557 от 17.07.2025 г. на Кмета на Община Каспичан, с която органът е наредил да се извърши изземване на имот с [идентификатор] с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“, с площ на ползване от 0.370 дка, находящ се в землището на [населено място], община Каспичан, който имот се полза без правно основание от ЗП Т. Й. Т.. Със същата заповед на основание чл.34 ал.6 от ЗСПЗЗ е указано на Т. Т., който ползва земеделския имот, че може да внесе сумата в размер на 87.69 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно ретнто плащане за землищата на общината, определени с Решение №232 по Протокол №19 от 19.12.2024 г. на ОбС – Каспичан, за времето на неправомерното ползване. Със заповедта е определен редът и начина на изземване на имота. От Протокол, изготвен на 31.07.2025 г., се установява, че процесната Заповед №РД-25-557 от 17.07.2025 г. на Кмета на О. К. е връчена на жалбоподателя на 31.07.2025 г.
Установено е от фактическа страна от решаващия съд, че във връзка с процедурата по чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ за стопанската 2024 г. – 2025 г. по отношение на попадащите в масива полски пътища, Директорът на ОД „Земеделие“ - Шумен е отправил искане до Общински съвет – Каспичан на 28.11.2024 г. за определяне цената на имотите – полски пътища, с оглед сключване на Договори за ползване на проектираните в плана за земеразделяне при О. К. полски пътища. Въз основа така постъпилото искане, с Решение №232 по Протокол №19 от 19.12.2024 г. Общински съвет /ОбС/ – Каспичан е определил средното годишно рентно плащане за предоставяне на имотите – полски пътища, включени в масивите за ползване на земеделските земи, съгласно сключените споразумения по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанска 2024/2025 г., в размер на 79.00 лв. на декар за землището на [населено място]. С това Решение ОбС – Каспичан е задължил Кметът на О. К. да издаде заповед и да сключи договори за наем за срок от една година с ползвателите на полските пътища, подали заявление и направили дължимите плащания.
Въз основа на това решение Кметът на О. К. издал Заповед №РД – 25 – 1 от 02.01.2025 г. за предоставяне под наем на полски пътища, с която е определил цените за предоставяне ползването на имотите и е указал едномесечен срок за заплащането им преди сключване на договора за ползването им. На касатора е издадена фактура от 20.01.2025 г. с посочени суми за плащане имоти в землищата на селата Могила, Кюлевча и Каспичан, както и на [населено място], които суми са били заплатени от страната с платежно нареждане от 03.06.2025 г.
С Уведомително писмо по реда на чл.26 от АПК, на което административният орган се позовава в процесната заповед, с изх.№94-00-660 от 20.06.2025 г., касаторът е бил уведомен от Кмета на О. К. за започване на процедура за изземване на процесния имот, който имот се ползва без правно основание от него, както и му е даден седемдневен срок за становище или възражение, както и да представи документи, които да докажат правото му на ползване на имота. Уведомителното писмо е получено от Т. Т. на 26.06.2025 г., като същият в посочени срок не е представил становище и исканите му документи.
С оглед горното и след изтичане на указания седмодневен срок, Кметът на О. К., на основание чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.44 ал.2 от ЗМСМА, издал процесната Заповед.
Въз основа на тези доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената СТЕ, решаващият съд е приел, че заповедта е законосъобразна, като е извършил проверка на всички основания по чл.146 от АПК.
Настоящата касационна инстанция при извършена проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК констатира, че решаващият съд не е събрал относимите по делото доказателства, касаещи процедурата по чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ за стопанска 2024/2025 г., включително се е позовал на подадено от касатора заявление с вх.№18-41109 от 11.11.2024 г. до Председателя на Комисията по чл.37 ал.1 от ЗСПЗЗ да му бъде предоставен за ползване процесния имот при условията и разпоредбите на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ и чл.75б от ППЗСПЗЗ в землището на [населено място], без това заявление да е прието по делото като доказателство.
По делото са приети доказателства, които са за стопанска 2025/2026 г., и на които при постановяване на решението си съдът се е позовал, като същите въобще не са относими към предмета на делото.
Доколкото процесната заповед касае изземване на имот след приключила процедура по чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ и която процедура е по отношение на попадащите в масива полски пътища и разпределение ползването на проектираните в плана за земеразделяне при Община Каспичан полски пътища за стопанската 2024/2025 година, то на първо место, с оглед разрешаване на правния спор, е следва по безспорен начин да се установи дали жалбоподателят е подал заявление за предоставяне за ползване на процесния имот по реда на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ и чл.75б от ППЗСПЗЗ и което заявление е цитирано в процесната заповед. На второ место по делото е следвало да бъде изискан и приложен Доклад на Комисията по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ, който включва и регистър на заявените полски пътища по реда на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ, както и Споразумение за масиви за ползване на земеделски земи, изготвено на основание чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2024/2025 за землището на [населено място], община Каспичан, а не каквито са приложени за стопанска 2025/2026 г. На трето място: липсва по делото Заповед на Директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, с която на основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ да е одобрено споразумението за разпределяне на масивите за ползване на земеделски земи за стопанската 2024/2025 година за землището на [населено място], община Каспичан, област Шумен. Тези доказателства са относими при преценка на правилното приложение на съответния материален закон.
Посочените по-горе доказателства са от съществено значение предвид специалните разпоредби, съдържащи се в ЗСПЗЗ, още повече, че процесната заповед е именно във връзка с производство по реда на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ, в каквато насока са възраженията за незаконосъобразност на процесната заповед, възведени в жалбата пред районния съд. Настоящият състав на съда констатира, че по делото липсва документ, въз основа на който по несъмнен начин да се установи развилото се производство по чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ за стопанска 2024/2025 г., включително и дали касаторът е подал заявление за процесния имот до Председателя на Комисията по чл.37 ал.1 от ЗСПЗЗ да му бъде предоставен за ползване при условията и разпоредбите на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ и чл.75б от ППЗСПЗЗ в землището на [населено място]. Липсата на посочени по-горе доклад на Комисията по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ води до невъзможност да се установи дали процесния имот е включен за стопанската 2024/2025 г. в регистъра по реда на чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ, както и дали е одобрено споразумението за масивите за ползване на земеделските земи и самото споразумение. Пропускът при комплектоване на преписката е следвало да бъде установен от първоинстанционния съд и същият, в изпълнение на задълженията, произтичащи от принципа на служебното начало, регламентиран в чл.9 от АПК и на основание чл.163, ал.3 от АПК е следвало да укаже на административния орган да ангажира доказателства за установяване на всички факти, релевантни за разрешаване на правния спор. Вместо това и независимо от липсата на посочените доказателства, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил жалбата. Направеният извод се явява необоснован поради липсата на относими доказателства по проведената процедура и същият е формиран и в противоречие със съдържащите се в преписката данни, на които съдът се е позовал, тъй като същите касаят 2025/2026 стопанска година и са неотносими към спора. Съдебното решение следва да се основава единствено на безспорно установени факти, за чието проявление по надлежния ред са събрани и приобщени относимите доказателства. В случая не са събрани доказателства за съществени факти, релевантни за разрешаване на правния спор, поради което решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Поради изложените съображения постановеното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано. Тъй като са установени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК спорът не може бъде разрешен по същество от касационната инстанция, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да изясни всички факти, които са от значение за разрешаване на спора, като събере и приобщи към делото посочените доказателства в мотивите на настоящото решение и едва тогава извърши преценка за законосъобразността, включително материалната законосъобразност на обжалваната пред него заповед.
С оглед на правилото на чл.226, ал.3 от АПК по разноските за водене на делото в касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №112/02.04.2026 г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по гр.д.№1182/2026 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Нови пазар за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�