Решение № 260439 от 08.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 08.10.2020 година гр.С.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА

АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3132 по описа на 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3132/2020 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на З. „Л.И.“ АД *** ЕИК

********срещу решение №232702 от 03.10.2019 г по гр.д.№6609/18 г на СРС , 64 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вър вр.§22 от ПЗР на КЗ на Н.Х.Т. ЕГН ********** от гр.Севлиево разликата над 4453,38 лева до размера от 6431 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от ПТП на 10.03.2016 г на път II-44 Габрово-Севлиево по вина на М.Ц.В.управлявал л.а.“БМВ 320 Д“ с рег.№********; ведно със законната лихва от 10.03.2016 г до окончателното заплащане на сумата ;

- и по насрещна въззивна жалба на Н.Х.Т.

ЕГН ********** от гр.Севлиево срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 6431 лева до предявения размер от 8537 лева ведно със законната лихва от 10.03.2016 г до окончателното заплащане на сумата .

Въззивникът

З. „Л.И.“ АД излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната от него част , тъй като ищецът не е доказал следните имуществени вреди :

- разходи за лекарства от 363,62 лева за периода 10.03.2016 г – 10.09.2016 г . Не са представени рецепти за медикаментите и за тяхната стойност и количество , както и съответните фактури и касови бележки ;

- разходи за усилена храна от 1074 лева . Не са представени доказателства за лекарско предписание за специален хранителен режим необходим за възстановяването на ищеца . Няма данни колко време е продължил специалния хранителен режим , в какво се е състоял и различен ли е от обичайното хранене , нито са представени доказателства за съответните разходи ;

- разходи за болногледач от 400 лева и разходи за транспорт за контролни прегледи от 140 лева . Не са представени документи за извършване на разходите .

Въззивникът

Н.Т. излага доводи за неправилност на решението на СРС, в обжалваната от нея част . Ищцата се е нуждаела от грижи на болногледач и от транспорт , защото е била с тежки травми и не е можела да се придвижва сама и да се обслужва . Без значение е дали грижите за нея са полагани от роднина или друго близко лице .

В насрещната си въззивна жалба Т. оспорва жалбата на З. „Л.И.“ АД. СРС правилно е приел , че в тази част искът е основателен , а съпричиняване от нейна страна не е доказано .

З. „Л.И.“ АД е подало писмен отговор , в който оспорва насрещната въззивна жалба на Т. . Не са представени доказателства за разходи за лекарства , за разходи за закупуване на усилена храна , за болногледач и за транспорт . Ищцата не е имала предписан специален хранителен режим и няма данни да е спазвала такъв .

Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника З. „Л.И.“ АД на 17.10.2019 г , поради което въззивната жалба от 31.10.2019 г е подадена в срок . Въззивната жалба е връчена на Т. на 10.12.2019 г , поради което насрещната въззивна жалба от 17.12.2019 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

В въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението за имуществени вреди – оспорват се по основание и размер отделни загуби и пропуснати ползи на ищцата . Не се оспорва от ответника обезщетението за имуществени вреди до размера от 4453,38 лева , като в тази част решението на СРС е влязло в сила . Не се спори по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” , а също по възражението за съпричиняване , което е отхвърлено от СРС като недоказано .

За да уважи частично иска – относно оспорените „пера“ на разходи /имуществени вреди – загуби / СРС е приел , че :

- според

СМЕ на ищцата е била необходима усилена храна по 6 лева дневно за 6 месеца или в размер от 1074 лева ;

- според

СМЕ ищцата се е нуждаела от болногледач за два месеца като месечно заплатила по 200 лева или общо 400 лева ;

- според

СМЕ и разпитания свидетел ищцата била два пъти на контролни прегледи в С. , за което заплатила общо 140 лева ;

- според разпитания свидетел за лекарства ищцата е направила разходи от 600 лева .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Съгласно трайната практика на ВКС - решение

№243 от 01.04.2010г. по гр.д.№772/09 г на ВКС , ІІІ ГО , решение №226 от

20.01.2016 г по гр.д.№2530/15 г на ВКС , III ГО и др. - имуществените вреди , равностойни на разходите за усилена храна могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства, в това число със свидетелски показания и с медицинска експертиза. Експертизата е достатъчна за установяване нуждата от спазването на хранителния режим . В случая нуждата от усилена храна е доказана с приетата от първоинстанционния съд СМЕ , а самите разходи за усилената храна се установяват от показанията на св.Р.Т., според която са закупувани месо и сирена за по-добро възстановяване .

Според ППВС № 4/30.10.1975г., решение

№ 808/06.09.1985г. по гр. д. № 536/1985г. на ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986г. по гр. д. № 502/1986г. на ВС, IV г. о. , решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи, представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се осъществява от член на семейството или друг близък сродник, например възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач.

Грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и от други хора, извън кръга на роднините, и в този случай се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение. В случая необходимостта от разходи за болногледач за два месеца са доказани от СМЕ и от показанията на св.Р.Т. , според която месечно са заплащани по 200 лева на болногледача . Не е доказана необходимост от болногледач за повече от 2 месеца , тъй като ищцата е в млада възраст и след изтичане на 2 месеца не се е нуждаела от непрекъсната чужда помощ да се самообслужва т.е. не е имала нужда от болногледач .

Доказани по основание и размер са и разходи от 140 лева за транспорт . С показанията на св.Р.Т. е доказано заплащане на тази сума само за две пътувания до С. за контролни прегледи .

Отделно ищцата е имала и други пътувания за провеждане на рехабилитация , но разходи за тези пътувания не са доказани .

Неоснователни са оспорванията на въззивника срещу приетите за доказани от СРС разходи за лекарства и медикаменти на стойност 600 лева . Действително ищцата е представила платежни документи на стойност 236,38 лева . От друга страна според СМЕ ищцата е имала нужда от гел за мазане контратубекс на стойност 15 лева , както и от обезболяващи . С оглед доста сериозните увреждания и множеството счупвания на ищцата , ползването на обезболяващи е продължило за продължителен период от време , като особено интензивни са били болките през първите два месеца . Следва да се кредитират показанията на св.Р.Т. , че общата стойност на лекарствата и медикаментите /включително аулин , течен аналгин и др./ е била в размер на 600 лева, а не само на 236,38 лв.

Налага се изводът , че решението на

СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото разноски по компенсация пред СГС се дължат от ищеца в размер на 51,57 лева.

Ответникът дължи и претендираните в списъка за разноски от адвоката на ищцата 210 лева адвокатско възнаграждение . Сумата е под установения минимум съобразно уважената и отхвърлената част от иска .

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №232702 от 03.10.2019 г по гр.д.№6609/18 г на СРС , 64 състав , в частта , с която З. „Л.И.“ АД *** ЕИК ********е осъдено да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вър вр.§22 от ПЗР на КЗ на Н.Х.Т. ЕГН ********** от гр.Севлиево разликата над 4453,38 лева до размера от 6431 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от ПТП на 10.03.2016 г на път II-44 Габрово-Севлиево по вина на М.Ц.В.управлявал л.а.“БМВ 320 Д“ с рег.№********; ведно със законната лихва от 10.03.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която посочения иск е отхвърлен за разликата над 6431 лева до предявения размер от 8537 лева ведно със законната лихва от 10.03.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; и в частта за разноските пред СРС.

ОСЪЖДА Н.Х.Т. ЕГН

********** от гр.Севлиево да заплати на З. „Л.И.“ АД *** ЕИК ********сумата от 51,57 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

ОСЪЖДА З. „Л.И.“

АД *** ЕИК ********да заплати на на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат С.К.Н. *** сумата от 210 лева адвокатско възнаграждение пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16e1e1bb-9694-43fd-8ef3-c7e69a34138e