Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 121 от 13.06.2024, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно наказателно дело 211/2024
Вид
Протоколно определение № 121
Подписан
13.06.2024
В сила
13.06.2024
Състав
Люба Стоянова Стоилкова, Анелия Димитрова Великова, Натали Ясенова Жекова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 121 гр. Силистра, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Анелия Д. Великова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Глория Недева и прокурора Г. В. Й.

Сложи за разглеждане докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно наказателно дело № 20243400600211 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ - ОБВИНЯЕМ: Д. Р. И. - редовно призован, явява се лично, воден от служители на ОЗ „Охрана“ - Силистра и с упълномощен защитник в лицето на адв. А. Б. от АК-Силистра.

СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - СИЛИСТРА – редовно призована, явява се прокурор Г. В..

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. Б. – Няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Председателят на състава предоставя възможност на съдията-докладчик да води протокола от съдебното заседание.

Докладва се делото: Същото е образувано по частна жалба от Д. Р. И., чрез адв.

Б., срещу Определение № 306/07.06.2024 г. по ЧНД № 509/2024г. на Силистренския районен съд, с което по отношение на същия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В мотивите на жалбата се посочват необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Защитата счита, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 63, ал. 1 от НПК за наличие на реална 1 опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Също така счита, че при постановяване на своя съдебен акт първоинстанционният съд не е отчел чистото съдебно минало на обвиняемия и неговото съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Във връзка с това моли съдебният акт да бъде отменен, като вместо това да бъде постановена мярка за неотклонение „подписка“, алтернативно „парична гаранция“ или „домашен арест“.

АДВ. Б. – Поддържам жалбата във вида, в който е представена.

Моля да приемете като доказателство Експертно решение на ТЕЛК за майката на обвиняемия и Решение на ТП на НОИ – Силистра за определена пенсия на баща му.

В мотивите си на определението първоинстанционният съд е посочил, че бащата и майката на Д. И. могат да се грижат за децата и за жена му. Това ме принуждава да представя ТЕЛК решението на майка му, която е раково болна и бащата му на Д. се грижи за нея, който пък също на свой ред е пенсионер. Затова Ви ги представям, сигурен съм, че са неотносими, но в определението си съдията е разсъдил така, предвид че при живи родители на Д. И. може те да полагат грижи за жена му и за децата му.

ПРОКУРОРЪТ – Считам жалбата за допустима, но неоснователна.

Аз от своя страна представям протокол за извършен разпит на свидетел от вчерашна дата, поради което го няма по делото, който разпит предполагам ще даде друга светлина на изхода на настоящото производство. Не го предоставям на другата страна, т.к. те са присъствали.

По отношение на представените от адв. Б. доказателства считам, че са неотносими към делото. Въпреки всичко, ако желаете, приемете ги.

СЪДЪТ счита, че представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства както от страна на защитата, така и от страна на прокуратурата следва да бъдат приети по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото представеното Експертно решение № 93495/29.11.21 г. на името на Б.Н.Д; Решение на ТП на НОИ – Силистра за определена пенсия на Р. И. Д.; Протокол за разпит на свидетеля Г.А.Р. от 12.06.2024 г.

Отделно от това, съдът служебно констатира неокомплектоване на цялото дело.

Видно от досъдебното производство същото е започнало при условията на чл. 212 от НПК с първо ПСД претърсване и изземване в неотложни случаи. По делото липсва задължителното процесуално действие - одобрение на този протокол от съответния съдия при съответния първоинстанционен съд, макар да е налично искане от страна на водещия разследването към РП да бъде задействана такава процедура, то липсват доказателства в тази насока.

ПРОКУРОРЪТ – Понеже изискваме цялата преписка от РП сега виждам, че определението е налично. Позволете да Ви представя сега и моля да приемете Определение на първоинстанционния съд за одобряване на протокол от извършено ПСД „претърсване и изземване“.

АДВ. Б. – Запознах се с определението.

2

СЪДЪТ счита, че представеното в днешно съдебно заседание Определение на първоинстанционния съд за одобряване на протокол от извършено ПСД „претърсване и изземване“ следва да бъде прието по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото Определение № 305 от 06.06.2024 г. на РС – Силистра, с което е одобрен протокол за извършено ПСД „претърсване и изземване“.

АДВ. Б. – По отношение на новопредставеното доказателство касаещо разпита пред съдия, в устрема на прокуратурата да направи процесуални изненади, това не е изключено. Считам обаче, че към момента на произнасянето такива доказателства е нямало и ще Ви моля, макар да го приехте, да не го отчитате в доказателствената съвкупност по отношение на произнасянето си спрямо определението на районния съд, който към оня момент такива доказателства е нямал.

Нямам въпроси към подзащитния ми. Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към обвиняемия и нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б. – Уважаеми окръжни съдии, считам, че в първоинстанционния акт съдът по една или друга причина не е ценил, дори не е разгледал (с изключение на един абзац на стр. 4) представените пред него доказателства и исканията, свързани с тези доказателства. Тези доказателства и тези искания разделям в две групи.

Първата група е свързана с преценката по чл. 56, ал. 3 от НПК, която пряко се отнася до оценката на семейното и имущественото положение на задържаното лице.

Пред съда са представени недвусмислени доказателства, че в домакинството, в което той живее се грижат той и жена му за две малолетни деца – на 5 и на 12 години, както и че жена му е оперирана от хемангиом на стъпало, като тя не е неподвижна, но все пак е трудно подвижна и трудно се справя с ежедневните задачи. Тези документи не са представени пред съдията в първата инстанция, за да се търси някакво съчувствие или оправдание за извършената противоправна проява. Те са представени, защото той е длъжен да ги цени по смисъла на чл.56, ал. 3, като в крайна сметка той ги обсъжда в един абзац в края на определението си, като били ирелевантни обстоятелствата. Тоест едните въобще не ги разглежда, а това, че съпругата му била оперирана било ирелевантно, защото имал майка и баща, които да се грижат за нея. Това ме принуди да представя пред настоящия състав доказателства за обстоятелства, които за пръв път ми се случва да правя. Баща му, който е на 65 г. се грижи за собствената си майка, която е на 80 г. и за жена си, която е раково болна. Реално освен грижата обаче, сме представили доказателства и че това лице работи, че реализира трудови доходи и че неговата трудова дейност е единственият източник на доходи за това семейство.

Едновременно с това първоинстанционният съд е разгледал изключително йезуитски процесуалното поведение на обв.И., защото още с първоначалните действия, с претърсване и изземване той е дал обяснения, като не е отричал и е съдействал, като 3 сам е посочил кое къде се намира. Както и когато придобива процесуално качество като обвиняем, в обясненията си той изрази съжаление за стореното, призна се за виновен и дори поиска сключването на споразумение. Разсъжденията на състава на съда тук са доста бегли, като казва, че се признава за едното вещество, а не се признава за другото, което не е така. Той признава държането на марихуана, като заявява своята преценка, че белият прах не е метамфетамин, както е отразило на теста, но той не отрича, че го е държал.

Искам да Ви посоча, че и във връзка с вчера изготвения разпит на свидетел пред съдия, обвинение с цел разпространение, което е квалифициращо обстоятелство не е предявено. Разбира се, че началният стадий на производството не изключва това.

Разбира се, че се събират доказателства, но предвид това, че той следва да се грижи за семейството си аз съм сигурен, че дори и с цел разпространение да го бяха привлекли, той би отреагирал по същия начин. И не защото е извършил някакво леко престъпление, напротив, извършеното от него се отличава с една тежест на противоправна проява, която в никакъв случай не може да бъде подмината с лека ръка.

Считам, че не е налице основанието, което е посочено от състава на съда, а именно, че от доказателствата по делото следвало опасността да се укрие и да извърши друго престъпление. Същото становище изрази и представителят на РП, като съдът по свое вътрешно убеждение възприе, че има опасност да се укрие, че има възможност да извърши друго престъпление. В случай, че бъде привлечен като обвиняем дори с цел разпространение, аз съм сигурен, че той ще си признае наказателната отговорност. За това, за което са го привлекли той има последователно процесуално съдействащо поведение и считам, че награда за това поведение не следва да бъде задържането под стража. Това поведение е свързано със съдействие на разследването и в случай, че бъде на свобода той при всички случаи би съдействал на всяко едно процесуално действие, както и до момента е така.

В крайна сметка решението на съда отразено в това определение има доста бегли и неясни юридически мотиви. Изтъква се на 4-5 места, че е в начален стадий, начална фаза, първоначални действия. Изтъква, че количеството наркотик се отличавало от обичайното, което считам, че въобще не е така. Кое е обичайното и кое се отличава? В крайна сметка престъплението е налице и той е признал наказателната си отговорност предварително, както се казва. Също така считам, че липсата на мотиви по отношение на доказателства, които да онагледят задържането принуждава разследването във вчерашния ден да извършва разпити пред съдия, но той няма такова обвинение. Няма как да отхвърлим възможността, ако бъде привлечен с цел разпространение, той да се признае и по това обвинение.

Така че държането му под стража е изцяло безпредметно и считам, че в случая мярката се е превърнала в една необоснована репресия и би могло да бъде наложена една по-лека мярка, например „подписка“ или „парична гаранция“, с цел обезпечаване дори на глобата, която се предвижда по тези състави. Ще Ви моля като най-удачна да наложите мярката „парична гаранция“, съставляваща минимума от глобата, която се предвижда – 2000 лева, с оглед възможността първо да я заплати и второ да обезпечи заплащането на тази глоба. Натам върви и самото производство, а именно към признаване на отговорността и към сключване на споразумение в един бъдещ момент.

Вече в краен случай съм посочил „домашен арест“, защото това ще го препятства да работи и това няма да достатъчно адекватно на неговото семейно и социално положение.

В този смисъл моля да се произнесете с Вашия акт.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВ. Д. И. – Признал съм се за виновен.

4

Каквото и обвинение да ми бяха поискали полицаите, бих се признал за виновен, само да ме пуснат по-скоро. Моля да ми бъде дадена по-лека мярка. Дори и „домашен арест“ да е, ние гледаме картофи, животни и искам да помагам вкъщи да гледам децата.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, аз считам, че правилно СсРС е взел найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Д. И.. Няма да се спирам подробно на мотивите изложени в определението на СсРС защо е взел тази най-тежка марка за неотклонение, само ще спомена, че към настоящия момент в делото се съдържат доказателства, от които може да бъде направено обосновано предположение, че И. е извършил престъплението, за което е обвинен по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на закона.

Също така считам, че са правилни мотивите на съда за това, че от материалите събрани по делото могат да бъдат изведени изводите, че същият би могъл да се укрие или да извърши друго престъпление. Видно от представеното ново доказателство по делото от страна на прокуратурата, а именно разпит на свидетел пред съдия от 12.06.24 г., са налице дори доказателства и за друго престъпление, което е още по-тежко наказуемо, но към настоящия момент не са събрани достатъчно доказателства в тази връзка. Тъй като делото е в такава фаза за обсъждане мярката за неотклонение, поради тази причина то не е изпратено на ОП и няма ново обвинение спрямо обв. И.. Така или иначе, налице са доказателства по делото, че същият е извършил тежко умишлено престъпление дори и да нямаме още ново обвинение, което да е от компетентност на ОП – Силистра.