Решение № 678 от 05.08.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Сливен, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230103344 по описа за 2024 година

В исковата си молба М. В. К. твърди, че по силата на сключен на 01.05.2021г. договор отдала под наем, за срок до края на годината, на Д. Г. М. помещение в гр.Сливен, на ул.“Д-р Константин Стоилов“ с площ 10кв.м., срещу месечен наем 100лв. По-късно с допълнително споразумение двамата продължили действието му до 31.12.2022г. Също, че на 02.12.2022г. тя и сестра й посетили обекта в опит да връчат на мъжа предизвестие за прекратяването на договора, но той отказал да го приеме. Ищцата счита, че с подписа си родственицата й е удостоверила този отказ. Въпреки този разговор между съконтрахентите, както и отправени след това от наемодателя до наемателя, вкл. и след изтичане на срока на действие на договора, покани да напусне помещението и й предаде ключовете за него, М. не сторил това, а продължил да го ползва.

Поради това М.К. и сестра й предявили- първата като наемодател и съсобственик на имота, а втората -само като съсобственик, против Д.М. пет иска, а с решението си Сливенски районен съд осъдил мъжа да им заплати няколко обезщетения по чл. 236 ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/; осъдил мъжа и да им предаде владението върху помещението. Въззивният обаче- Сливенски окръжен, съд обезсилил решението в някои части, в други- го отменил и т.н. ... Както се казва, човек трябва да е нещо като декан на юридически факултет, за да може да се оправи с така получилия се краен резултат. Важно е обаче, че в крайна сметка М. е бил осъден да върне на М.К. държането на помещението /тук съдията -докладчик по настоящото дело не може да не направи коментара, че съвсем правилно СлОС е постановил наемателя да предаде държането, а не както първоинстанционния съд- владението, на отдаденото под наем помещение; така е, защото наемателя е държател на наетия обект, а не негов владелец/.

Съобразявайки всички тези факти К. предявява в настоящото дело искове ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за това, че е ползвал обекта, въпреки изтичане на срока на договора и противопоставянето й като наемодателката, за два периода от време:

1

01.01.2023г.- 01.08.2023г., за който се търси половината от наема, който е възможно да се получи за обекта, и от 01.08.2023г. до 20.06.2024г., за който обезщетението се търси в пълния размер на наема, който може да се получи за помещението.

Претендира сторените от нея разноски по делото.

В проведеното съдебно заседание ищцата се яви, а и бе представлявана от пълномощник-адвокат. В отговор на поставен от съда въпрос уточни, че горните периоди е определила, съобразявайки се с влязлото в сила решение, цитирано в исковата молба, а и накратко коментирано от съда по-горе /решение на Сливенски районен съд като първоинстанционен и на Сливенски окръжен - като въззивна инстанция/.

Писмен отговор на исковата молба ответника не депозира. Въпреки това се яви в проведеното заседание, като освен всичко друго, заяви: „Договорът ми изтече и тяхното желание беше, че не искат да продължаваме договора и да освободя помещението и по найгруб начин ми казаха: изнасяй се.“...“Това беше декември месец.“... „Това беше /напускането на помещението-бел. на съда/ лятото, след като съдия-изпълнител дойде.“ След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от документа, представляващ листи №№ 8 и сл. от материалите по делото, че на 01.05.2021г. е бил сключен договор, по силата на който М. К. предоставя на Д. М., за временно- до 31.12.2021г., и възмездно ползване- при наем 100лв. месечно, помещение от 10кв.м. в гр.Сливен, на ул.“Д-р Константин Стоилов“. Сумата мъжа е трябвало да заплаща по банков път или пък в брой, до 5-то число на текущия месец.

С чл.5 ал.1 е предвидено, че действието на договора се прекратява с изтичане на договорения срок, а той пък може да бъде продължен- само с писмено съгласие за това на страните по него. Други договорно разписани случаи на прекратяване действието на договора са възможността всяка страна да стори това с 1-месечно писмено предизвестиеал.2, или пък наемодателя- в случай, че наемателя не заплати наема в срок до 15-то числоал.3. Предвидено е, че при прекратяване на действието се съставя приемно-предавателен протокол, отразяващ състоянието на имота и платените консумативи- чл.5 ал.4.

Очевидно наемодателя е изпълнил основното свое задължение още същия ден, тъй като, видно от приемно-предавателния протокол, тя е предала на мъжа помещението.

С допълнителното споразумение- л.12, страните са продължили срока на договора до 31.12.2022г.

Лист № 13 е предизвестие-уведомление от наемодателя /М.К./ до наемателя /Д.М./, че срока на договора изтича на 31.12.2022г. и няма да бъде продължен. Опитът да бъде връчен е направен на 02.12.2022г., но е неуспешен- с ръкописен текст е изписано съдържание, че мъжа е отказал да подпише документа.

На 26.01.2024г. Сливенски районен съд е постановил, по свое гр.д.№ 3155/2022г., решение № 53. От текста на документа е видно, че то е образувано по предявени от М. К. и Ч.М., против Д. М. множество искове. Ищцата е представила препис от това решение, но то е с обезличени данни. Поради това имената на страните по делото съда, в този му състав, установи от приложените към настоящото дело две граждански дела. В него съществени промени е внесъл Сливенски окръжен съд- с решение №128/ 24.04.2024г. по възз.гр.д.№ 132/2024г. В резултат на това като краен се е очертал резултата, че с влязъл в сила съдебен акт Д.М. е осъден: 1. да заплати на М.К. сумата 350лв., представляваща ½ от обезщетение за ползване за периода от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. /седем месеца х 100лв./, ведно със законната лихва...; 2. да заплати на М.К. половината от 367лв.- месечни наемни вноски за периода 01.01.2023г.-23.04.2023г.; 3. да заплати на М.К. половината от 223лв.- обезщетение за ползване за периода 24.03.2023г.- 01.08.2023г. и 4. да предаде на М.К. държането на 2 помещението.

На 07.05.2024г. е издаден, от СлРС, изпълнителен лист- №167, за осъждането на Д.М. да заплати на М.К. сумата 350лв., представляваща обезщетение за ползване, считано от 01.01.2023г. до 01.08.2023г., както и да й предаде държането върху помещението.

Очевидно той е бил образуван в изпълнително дело, видно от Протокол за извършване на определено изпълнително действие- то е №382/2024г. по описа на ЧСИ в Сливен П. Г.. С негово съдействие жената е получила, на 20.06.2024г., държането на обекта, а също и ключовете за него.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение. То е за ползването от наемателя на отдаден му под наем недв.имот, след изтичане на срока на договора. Обстоятелството, че страните по делото са сключили договор за наем бе безспорно установено, вкл. като доказано с нарочно доказателствено средство- диспозитивен документ. Договорът е писмен, сключен на 01.05.2021г., а с категоричност може да се отбележи, че срока му е изтекъл на 31.12.2022г. Така е, защото първоначално е уговорен до 31.12.2021г., но, в унисон с чл.5 ал.1 от договора, страните по взаимно съгласие, изразено също в писмен вид, наречено от тях споразумение /а можеше и анекс/, са продължили действието му до края на следващата година. Това допълнително тяхно писмено изявление обаче не засяга останалите договорни клаузи, което означава, че е останала в сила уговорката им, че действието на договора се прекратява с изтичане на договорения срок /което си е и законовото положение/. Т.е., срока на процесния договор е изтекъл на 31.12.2022г. Поради това съвсем излишно се вижда на съда действието на ищцата, изразяващо се в опит да връчи на ответника писмено известие, че действието на договора изтича и няма да бъде продължено.

Факт, доказан, а и безспорен- предвид протоколираното изявление на ответника в съдебно заседание, е също, че след 31.12.2022г. той не е освободил наетото помещение. Дори е продължил да го ползва, въпреки противопоставянето на ищцата за това. Ето за този факт усилието на К. да връчи на М. писменото предизвестие си е струвало усилието, заслужавало си е. Не само поради това съда приема за доказани фактите, че ищцата не е желаела действието на договора да се продължава и след 31.12.2022г.; не е била съгласна наемателя да продължава да ползва обекта след тази дата и се е противопоставила на това, изявлението й е достигало до наемателя-ответник, но въпреки това той не е освободил помещението. За да направи този извод съда съобрази, че ответника не оспори тези фактилипсва негово подобно изявление, а той и не депозира писмен отговор, поради което е загубил, на осн.чл.131 от ГПК, възможността да оспори иска и фактите, на които е основан.

Нещо повече- в съдебно заседание той призна тези факти, заявявайки: „Договорът ми изтече и тяхното желание /визирайки ищцата и сестра й/ беше, че не искат да продължаваме договора и да освободя помещението и по най-груб начин ми казаха:изнасяй се.“...“Това беше декември месец.“ Съчетавайки това последното с изписания на ръка текст върху документа, представляващ л.13 от настоящото дело- „предизвестие-уведомление“ може да се приеме и съда формира този извод, че на 02.12.2022г. ищцата е посетила ответника, направила е опит да му връчи това уведомление, но той е отказал да го подпише. Въпреки отказа обаче, изявлението на наемодателката е достигнало до наемателя.

Тъй като ответника не оспори и ищцовото твърдение, че е освободил процесното помещение след намесата/съдействието на съдебен изпълнител, а и предвид признанието му:

„Това беше /напускането на помещението-бел. на съда/ лятото, след като съдия-изпълнител дойде.“, а и предвид писменото доказателствено средство, ангажирано от ищцата-Протокол за извършване на определено изпълнително действие, съставен по изп. дело №382/2024г. по описа на ЧСИ в Сливен П. Г., съда приема, че ответника е освободил помещението на 20.06.2024г.. Ето защо ищцата като наемодател има право на обезщетението по чл.236 ал.2 от ЗЗД за периода от 01.01.2023г. /деня, следващ онзи, в който срока на договора е изтекъл/ 3 до 20.06.2024г. Съгласно тази норма, ако наемателя продължи ползването въпреки противопоставянето на наемателя, той му дължи обзщетение.

Първият заявен от К. период и по този начин- въведен като предмет на делото, е от 01.01.2023г. до 01.08.2023г. Този иск е основателен. Преди това е допустим, следва да се каже. Така е, защото с влязло в сила решение /представляващо съчетаната воля, произнасянето, както на СлРС, така и на СлОС/ на К. вече е присъдено обезщетение за този период, в размер на 350лв. То обаче, видно от мотивите на въззивната инстанция е, и правилно, ½ от онова, което тя може да претендира за същия. Получава се това, защото във вече приключилото съдебно производство ищци са били тя и сестра й с вземане в размер 700лв. СлОС обаче е преценил, съвсем правилно, че двете го заявяват в условията на разделност, т.е. налице е субективно съединяване на искове, като по всеки един от тях всяка от тях претендира по 350лв. И след като сестрата не е страна по договора за наем, нейния иск е неоснователен и поради това отхвърлен. Така е уважен само иска на К. за 350лв. В резултат на изложеното се налага извода, че тя съдебно е предявила само половината от възможното свое вземане за обезщетение, т.е. само за половината е формирана сила на присъдено нещо. По останалата половина не се е произнасял съд и е допустимо неговото съдействие да се иска/да се търси по-късно/след това. При същите горни съображения ще бъде дадено- претенцията е и основателна, и доказана, вкл. по размер. За последниятвземането за обезщетение се равнява на 100лв. То е точно колкото и предвидения в договора наем, но не представлява наем. Само се съизмерява с него, определя се въз основа на него, тъй като е подходящо да се постъпи по този начин. Щом и наемодателя, и наемателя, са съгласни, че за процесното помещение може да се получи доход от наем в размер на 100лв., то толкова може да бъде и обезщетението- с продължаващото ползване на обекта, въпреки изтичането на срока на договора, наемателя лишава наемодателя от възможността отново да отдаде помещението под наем, на друго лице, от което да получи поне 100лв. на месец.