Решение № 23 от 10.04.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Исперих, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Административно наказателно дело № 20233310200010 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба вх.№ 146/ 16.01.2023г. от А. С. Ш., ЕГН – ********** от село Т, община И, област Р, ул.”А С” № . против Наказателно постановление № 22-0275-001030/ 30.12.2022г. на Началник Група в ОДМВР Р, РУ И, с което с което на жалбоподателя е наложено наказание Глоба в размер на 500.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, с оглед осъществено административно нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателя счита, че административно-наказателният акт е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, поради нарушение на материалният закон. Навежда твърдения, че извършилите проверката полицейски служители не са го констатирали да управлява моторното превозно средство, когато са пристигнали на място автомобилът бил с изгасен двигател, а жалбоподателят и спътникът му били извън него, на около 20-30 метра.

Счита, че АУАН-ът и Наказателното постановление са съставени на основа на предположения, като не са изпълнени признаците на пар.6 т.25 от ДР на ЗДвП лицето да има качеството „водач”, който управлява пътно превозно средство. Не били доказани по несъмнен начин условията с възникването на които относимата правна норма в случаи като процесният свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се в налагане на Глоба и Лишаване от право да се управлява МПС. Моли обжалваният административно-наказателен акт да бъде изцяло отменен, а въззиваемият да бъде осъден да му заплати разноските по делото.

1

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и чрез своя процесуален представител адвокат Х поддържа жалбата, моли за отмяна на Наказателното постановление. Твърдят, че полицейските служители не са били наясно кой управлява МПС-то и са съставили АУАН-а при неясна фактическа обстановка, което се доказвало от изгледаните в съдебно заседание видео записи.

Въззиваемия Началник Група към ОД на МВР, РУ – И не се явява в съдебно заседание и не заявява становище.

За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На 23.11.2022г. служителите на РУ – И свидетелите И. И. и И. И. изпълнявали ППД в село Тодорово, като били позиционирани с патрулният автомобил на главната улица. Свидетелят И. бил извън патрулният автомобил, когато към него се задал автомобил А. с рег.№........., идващ от центъра на селото, на водача на който той решил да извърши проверка. При възприемане на полицейският служител, още от шофьорското място, преди автоконтрольорът И. да подаде сигналът със Стоп палка за спиране и проверка, водачът на автомобила свил в кръстовището и продължил движение в ляво. Двамата полицейски служители последвали със служебният автомобил колата, която минала пред автоконтрольора и осуетила проверката, като въпросното МПС след свИ.ето в ляво в кръстовището, свило в първата пресечка в дясно. При свИ.е в пресечката в дясно от патрулният автомобил полицейските служители ясно видели как водачът – жалбоподателя А. Ш. слязал от шофьорското място на автомобила, а от дясната страна слязал пътник. При проверката на място жалбоподателят не възразил, че той е управлявал автомобила, заявил че е видял полицейските служители да минават покрай заведението, в което водача и пътника са били и тъй като не знаели, къде е точно полицейският патрул, решили по-бързо да се приберат вкъщи. А. Ш. бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като Дрегерът отчел 0.61 промила в издишаният въздух. Показанието му било показано, а жалбоподателя не възразил по същото. На място му бил съставен АУАН № 854562/ 23.11.2022г., бил му издаден и талон за медицинско изследване, но лицето отказало да дава кръв. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание е извършен оглед на веществено доказателство – записи от ВОДПК от служебен автомобил Ш. Р. с рег.№ ...., както и запис от боди камерата носена по време на проверката от автоконтрольора, записани на приложеният по делото диск. В записите се чува ясно как на въпрос на свидетеля И. отправен към пътника – свидетеля Ш Х „Значи ти се вози? Така ли да разбирам?”, самият жалбоподател чувайки въпроса на автоконтрольора отговаря : „Да, той е до мене” и по този начин индиректно признава, че автомобила засечен в движение от автоконтрольора е бил управляван от него.

И двете лица признават, че са били единствената кола, която се е движила по него време по улицата, че идват от расторанта в селото. По-нататък в записа жалбоподателя признава, че автомобила – идентифициран при проверката като А е негов. В един момент А. Ш. след като свидетеля И. му разяснява какво е предвиденото за констатираното нарушение наказание моли 2 полицейските служители да му напишат „нещо друго”, за да не бъде без книжка Шест месеца тъй като изкупувал билки и лишаването от правоуправление ще пречи на работата му. Показанието на техническото средство за съдържанието на алкохол в издишаният въздух се вижда как е показано от свидетеля И. на жалбоподателя и същият не го оспорва.

Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на полицейските служители свидетелите И. И. и И. И., съдържанието на записите от приложеното веществено доказателство записи от ВОДПК от служебен автомобил Ш. Р. с рег.№ ......, както и запис от боди камерата носена по време на проверката от автоконтрольора И., записани на приложеният по делото диск, както и от приобщените писмени доказателства съдържащи се в административно-наказателната преписка.

Представено е и копие от Протокол за успешно премината последваща проверка на технически средства за установяване на алкохол в издишаният въздух № 3286р-47413/ 19.09.2022г., видно от който Дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ 0018, с който е извършена проверката на жалбоподателя е проверен и тариран до 11.02.2024г. Последващата проверка е извършена на 12.09.2022г.

В съдебно заседание по искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Ш. Х., който в своите показания сочи, че инкреминираната вечер не бил виждал жалбоподателят да управлява МПС и не се бил качвал в колата. Бил тръгнал пеша от вкъщи към центъра и с жалбоподателя се били засякли до неговата кола. После дошъл патрулният автомобил. Единият от полицаите го питал „Ти ли караш?”, повишил им тон неадекватен, крещял.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да установи дали описаното в него административно нарушение е било действително извършено от санкционираното лице. Основното възражение на жалбоподателя А. Ш. в депозираната жалба е, че полицейските служители не са го констатирали в момент на управление на процесното МПС – лек автомобил А. с рег.№ ........, когато пристигнали на място колата била с изгасен двигател, а двете лица били на метри от нея и в този смисъл авторството на нарушението не било установено по несъмнен начин. Съдът намира тези твърдения за несъстоятелни. На първо място съдът кредитира показанията на актосъставителя И. И. и свидетеля И. И., които при проведеният разпит заявяват, че са възприели пряко и непосредствено слизането на жалбоподателя от шофьорското място на автомобила осуетил проверката на главната улица на село Тодорово, което е предпоставило преследването т.е. автомобилът е бил засечен от автоконтрольорите в движение и А. Ш. безспорно е имал качеството „водач” по смисъла на т.25 от пар.6 на ДП на ЗДвП. Показанията на двамата полицейски служители кореспондират и със заявеното и от самият жалбоподател при извършване на проверката, което се чува на приложените видео записи, когато на въпрос на свидетеля И. отправен към пътника – свидетеля Ш. Х. „Значи ти се вози? Така ли да разбирам?”, самият жалбоподател чувайки въпроса на автоконтрольора към другото лице отговаря : „Да, той е до мене” и по този начин индиректно 3 признава, че автомобила засечен в движение от автоконтрольора е бил управляван от него. Авторството на нарушението не е оспорено на място от жалбоподателя – съставеният АУАН № 854562/ 23.11.2022г. е подписан от А.

Ш. без възражения. В законоустановеният 7-дневен срок не е депозирал възражения относно акта и авторството. Едва в депозираната жалба Ш. е започнал да твърди, че не е имал качеството на „водач”, но в записите изгледани в съдебно заседание такива твърдения няма, не се чуват, точно обратното налице е индиректно потвържванае, че провереният автомобил е бил управляван именно от А. Ш. и правилно и законосъобразно АУАН-ът, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е съставен срещу него.

Съдът абсолютно не кредитира показанията на разпитаният по искане на жалбоподателя свидетел Ш. Х., тъй като твърденията му не се потвърждават от лично възприетите от съдебния състав при гледане на записите от видеокамерата на полицейският автомобил и бодикамерата на автоконтрольора действия и говор на жалбоподателя и свидетеля Хюсмен в момента на проверката. Не се констатира твърдяното агресивно поведение от автоконтрольора, проверката е коректна, правата на лицата са охранени, спазени са процедурите по снемане на пробата с дрегера, а самият жалбоподател чувайки въпроса на автоконтрольора - свидетеля И. отправен към пътника – свидетеля Ш. Х. „Значи ти се вози? Така ли да разбирам?” отговаря : „Да, той е до мене”, което налага извод че от свидетеля Хюсмен в съдебно заседание са заявени не почиващи на останалите доказателства по делото твърдения с цел изграждане на алиби и защитна позиция по отношение на жалбоподателя, които обаче се опровергават напълно от отразеното на видеозаписите и кореспондиращите с тях показания на полицейските служители И. и И., които съдът приема за правдиви, логични, последователни и взаимно допълващи се изясняващи в пълното фактическата обстановка по случая.

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП „ На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.” В конкретният случай при проверка на жалбоподателя с Дрегер 7510 с фабр.№ ARNJ 0018 в издишаният от него въздух е установена концентрация на алкохол 0.61 на хиляда, което покрива съставомерните признаци на административно нарушение по цитираната разпоредба. В АУАН-а автоконтрольорът прецизно е посочил, че е нарушено предл.1 от цитираната разпоредба, нещо което липсва в Наказателното постановление, но това не е съществен пропуск налагащ отмяна, тъй като от обстоятелствената част на наказателното постановление ясно става, че нарушението, което е установено касае концентрация на алкохол, а не наркотични вещества, което е втората хипотеза. Видно от писмените доказателства представени в производството техническото средство Дрегер 7510 с фабр.№ A R N J 0018 е годно средство за установяване на административни нарушения по ЗДвП преминал е последващ метрологичен контрол към датата на констатиране на нарушението и няма основания неговите показания да бъдат поставяни под съмнение. Административното наказание за осъщественото нарушение е наложено на жалбоподателя Ш. по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба сочи че се: Наказва се с лишаване 4 от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Санкционната разпоредба е правилно определена от административно-наказващият орган, тъй като покрива обективните признаците на нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, установена е концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, а именно – 0,61 на хиляда. Двете наказания са във фиксиран размер и не подлежат на редукция по настоящият процесуален ред.