Споразумение № 456 от 02.10.2014, Районен съд - Свиленград

П Р О Т О

К О Л

Година

2014

Град Свиленград

Свиленградски районен съд наказателен състав

На втори октомври две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: ХРИСТО ГЕОРЧЕВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар: Ц.Д.

Прокурор: Маргарит

Камбуров сложи за разглеждане докладваното от съдия ГЕОРЧЕВ

НОХ дело № 793 по описа на съда за 2014 година

На именното повикване в 11.15 часа се явиха:

Подсъдимата Е.М.А., редовно уведомен по телефона, чрез адв.Д.С., се явява лично и с адв. Д.С., служебен защитник от досъдебното производство.

Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно уведомена, се представлява от Прокурор – Маргарит Камбуров.

По хода на делото.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. С. – Да се даде ход на делото.

Подсъдимата Е.М.А. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, водим от което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА

ДЕЛОТО.

Съдът проверява самоличността на подсъдимата.

Подсъдимата Е.М.А., родена на 25 юни,1986 година в град Свиленград, българка, българска гражданка, живуща ***, с начално образование, неомъжена, безработна, с ЕГН **********, неосъждана.

На основание чл. 274, ал.1 от НПК, Председателят разясни на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника и съдебния секретар.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на подсъдимата и секретаря.

Адв. С. – Нямам искания за отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

Подсъдимата Е.М.А.

- Не възразявам срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

На основание чл. 274, ал.2 от НПК, Председателят разясни на страните правата им предвидени в НПК.

Подсъдимата Е.М.А. - Запознат съм с правата си по НПК, чрез защитника ми.

Съдът докладва внесеното споразумение.

Прокурорът – Представили сме споразумение, което сме подписали с адв. С., служебен защитник на подсъдимата Е.М.А., което поддържам и с което уреждаме всички въпроси по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното споразумение.

Адв.С. - Поддържам споразумението, което сме подписали. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното споразумение.

Подсъдимата Е.М.А. – Поддържам споразумението, което сме подписали. Моля производството по делото да бъде прекратено с одобряване на представеното споразумение.

Съдът запитва подсъдимата Е.М.А., разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

Подсъдимата Е.М.А. - Разбирам обвинението. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от споразумението и съм съгласен с тях. Известно ми е, че одобреното споразумение има характера на влязла в сила присъда. Подписал съм споразумението доброволно.

С оглед разпоредбата на чл. 382, ал. 5 от НПК и предоставената възможност , съдът да предлага промяна в споразумението са наложителни следните съждения:

На базата на приетата за установена фактическа и правна обстановка , прокурорът е внесъл споразумение за решаване на делото ,в Досъдебното производство,което не означава,обаче занижен контрол от страна на съда, като ръководно решаващ орган. Напротив, тъй като одобреното споразумение, като една правна възможност- привилигирована, нестандартна процедура за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивна и касационна проверка, съдът, счита че в най голяма степен следва да бъдат спазени процесуалните правила и приложен материалния закон, така , че да липсва всякакво съмнение че е постигната обективната истина по делото, както и целите на предвиденото наказание. Настоящия вид производство не налага и не прави изключение от общите принципи в случаите на разглеждане на делото по общия ред. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да изяснят обективната истина по делото, като се наложи и адекватно справедливо наказание, не само като възмездие, но и като средство за постигане на определените в закона цели.

Задължението да се осигури нейното постигане респективно да се гарантират и процесуалните права на страните важи на общо основание и когато се стигне до споразумение за прекратяване на наказателното производство.

По настоящото производство с представеното споразумение се постига съгласие за определяне на наказание за извършеното престъпление по чл.234 ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като изпълнението да бъде отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Разпоредбата на чл. 234 ал. 1 от НК към датата на инкриминираното деяние и към настоящия момент предвижда за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода от една до шест години И глоба до десетократния размер на пазарната цена на продаваните стоки ,както и с лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК .Предложеното в споразумението наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК се свежда до определяне на наказанието под най ниския предел т. с. от една година е посочено осем месеца и освен това не се предлага наказанието глоба, като по леко предвидено кумулативно наред с лишаването от свобода / ал. 3 на чл. 55 /без тази разпоредба касаеща глобата да е отразена в самата квалификация. Съгласно чл. 381 ал. 4 от НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. От една страна не есе предвижда наказание „глоба”, а т друга страна не се посочва разпоредбата която урежда този въпрос. Отделно от това съдът намира следното -Определянето на вида и размера на наказанието се подчинява на общите правила за определяне на наказание, уредени в Глава V от общата част на НК. Същото ,обаче следва да е конкретизирано и индивидуализирано така, че не само да е предвидено като наказание в закона, но и да съответства на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и неговият извършител, по такъв начин, че да бъдат постигнати целите предвидени в чл.36 от НК в максимална степен.

Действително съгласно разпоредбата на чл.381, ал.4 от НПК, може да се определи наказание при условията на чл.55 от НК и без да са налице, изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Така наложеното наказание по предложеното от страните споразумение обаче е фрапиращо занижено , без да е предвидено налагането и на глоба. Същото не кореспондира нито на съдебната практика, нито на принципа за съответствие между наказанието и извършеното престъпление, нито на целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК. Изхождайки от практиката на съдилищата за този вид престъпно деяние, както от характера и динамиката на престъпленията по чл.234 от НК, показващи открояваща се и стабилна тенденция на повишаване, съдът счита, че така наложеното наказание се явява явно несправедливо и изключително занижено. С такова наказание, не само не би могло да се въздейства поправително спрямо осъденото лице за спазване на законите на страната ни и добрите нрави, да му се отнеме възможността да извърши други престъпления, но не би могло да се въздейства по същият начин и към други членове на обществото. Едно такова наказание би могло да има дори подтикващо и стимулиращо въздействие за извършване на престъпления против дейността на държавните органи и законоустановения ред на управлението , тъй като с предвиденото наказание по представеното споразумение не може въобще да се постигне какъвто и да било превантивен ефект. Същото би повлияло отрицателно и влошаващо на и без това сложната криминогенна обстановка по отношение на този вид деяние.

Съдът не намира каквито и да са факти , обстоятелства , по делото , които да обуславят подобно благоприятно наказателно правно третиране на престъпния деец. В този смисъл, предвид характера и вида на престъплението, следва да бъде наложено и наказание „глоба” и то в размер на 700 лева. Предложената квалификация и наказанието, следва според съда да бъдат изписани по следния начин: чл. 234, ал.1 от НК, вр. чл. 55 ал.1 т. 1 както и наказание „глоба” в размер на 700 лева. Съдът, счита че наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от 3 години и наказание „глоба” в размер на 700 лева, ще допринесе за постигането както на специалната, така и на генералната превенция.

При това положение съдът ,като взе предвид горе изложеното и се запозна внимателно и анализира предложеното споразумение, както и обстойно с материалите по делото , намира , че следва да предложи промяна в споразумението, като се предвиди и наказание глоба в размер на 700 лева .

Ето защо и на основание чл.382 ал.5 от НПК, Съдът предлага освен наказание „лишаване от свобода „ за срок от осем месеца , чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години , така и наказание глоба в размер на 700 лева.

Прокурорът – Съгласен съм.

Адв.С. – Съгласен съм.

Подсъдимата Е.М.А. – Съгласна съм

Съдът, след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие, относно съдържанието на окончателното споразумение, ведно със предложената и одобрена промяна О П

Р Е Д Е Л И:

ВПИСВА съдържанието на окончателното споразумение в съдебния протокол, както следва:

Днес, 02 октомври, 2014г. в град Свиленград на основание чл. 384, ал.1, вр. чл. 381 от НПК между Маргарит Илиев

Камбуров – прокурор при Свиленградска районна прокуратура – от една страна и адвокат Д.С. от Хасковска адвокатска колегия, защитник на подсъдимата Е.М.А. *** – от друга страна се сключи настоящото споразумение за решаване на бързо производство № 486/2014г. по описа на РУ на МВР - Свиленград, с което страните са съгласни, че:

1.

Подсъдимата Е.М.А. с ЕГН **********, родена на 25 юни,1986 година в град Свиленград, живуща ***, българка, българска гражданка, начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана, Е ВИНОВНА в това, че на 16 септември, 2014г. в гр.Свиленград държала в лек автомобил марка “Рено Лагуна” с рег № X 4916 ВС, акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.28, ал., вр. чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия “тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговските складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване” и съгласно чл.2,т.2 от Закона за акцизните и данъчните складове “на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия ……”, а именно: - 130 броя кутии цигари марка “KARELIA”slims, 249 броя кутии цигари марка “L&M”-100s, 120 броя кутии цигари марка ”М&М” и 50 броя кутии цигари марка “Аssos” slims всички на обща стойност

2 491,50 лева всички без акцизен бандерол, като случая е немаловажен – престъпление по чл.234, ал.1 от НК, извършено при форма на вина “пряк умисъл”;