Решение № 261 от 06.10.2025, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 1040/2024
- Вид
- Решение № 261
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 , ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174,ал.3, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
РЕШЕНИЕ
№ 261 гр. Ловеч, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310201040 по описа за 2024 година С наказателно постановление № 24-1762-000295/28.10.2024 год. на З.Щ.М.,Началник РУ Ловеч в ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.174,ал.3, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на А. Ц. К. от гр.Т., ЕГН:**********, за това, че на 11.10.2024 г., в 18:42 часа в община Ловеч, на третокласен път 3505, при км.1+800 метра, с посока на движение към с.Старо Стефаново, управлява л.а.”Тойота Корола Версо” с рег.№ ** **** **, собственост на Ц.А. К., ЕГН:**********, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ ARSF- 0034 за употребата на наркотични вещества или техните аналози. Издаден талон за медицинско изследване № 142789 и 8 броя холограмни стикери с номер А087188 за сигурност и валидност на пробата, с което е извършил: Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, което представлява нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Със същото НП са отнети на основание Наредба № Із2539 на МВР 15 контролни точки на водача.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А.
1
Ц. К., който го обжалва в срок чрез адв.Е.Ц. и излага, че същото е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка не е такава, каквато е описана в акта и НП. Сочи, че действително е ползвал посоченото МПС, но тъй като същото се е повредило е бил принуден да спре на отбивка на пътя и да потърси познат, който да го изтегли. Твърди, че точно в този момент са дошли полицаите, извършили претърсване на автомобила и след това се обадили на техен униформен колега, който при пристигането си поискал да го изпробва за употреба наркотици, а той отказал, тъй като не е управлявал автомобила и бил извън пътното платно, на отбивка поради възникнала техническа неизправност. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.Ц., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като излага, че не е безспорно установено, че жалбоподателят е имал качеството на водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, като излага подробни съображения за това. Сочи, че АНО не е установил и доказал главните факти, с които чл.174, ал.3 от ЗДвП свързва с налагането на наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, а именно, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Счита, че е налице доказателствена непълнота, която не би могла да се преодолее нито от наказващия орган, нито от съда. След като не е доказано жалбоподателят да е управлявал МПС, последният няма качеството на водач и не е налице неправомерен отказ от страна на последния да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като е приел обратното наказващият орган е приложил неправлино закона. Поради изложеното моли НП да бъде отменено, като претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникъ т – Началник РУ-Ловеч, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите П. С. С., Г. П. Д., М. А. Б., А. О.Б. и Ц.А. К., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена 2 следната фактическа обстановка.
На 11.10.2024 год. бил съставен Акт № 1310856 за установяване на административно нарушение от свид. П. С., в присъствието на свид. Г. Д. и М.
Б., срещу А. Ц. К., за това, че на 11.10.2024 год., в 18:42 часа в община Ловеч, на третокласен път 3505 при км.1+800, с посока на движение към с.Старо Стефаново, управлявал.а.”Тойота Корола Версо” с рег.№ ** **** **, собственост на Ц.А. К., ЕГН:**********, като отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ ARSF- 0034 за употребата на наркотични вещества или техните аналози. Издаден талон за медицинско изследване № 142789 и 8 броя холограмни стикери с номер А087188 за сигурност и валидност на пробата, с което е извършил, с което е извършил: Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, което представлява нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения . Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.
Съдът констатира, че констатациите в АУАН и в обжалваното НП относно посоченото нарушение съответстват на действителното положение и не приема изложените в жалбата и с.з. възражения. Описаната в акта и в НП фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните полицейски служители, като и от показанията на свид.Б. и К.. От показанията на свид.Д. и Б. е видно, че на 11.10.2024 г. в РУ-Т. е получена оперативна информация, че лицата А. К. и А. Б. ще пътуват до гр.Ловеч с л.а.“Тойота“ с рег.№ ** ****, собственост на бащата на К., за да се снабдят с наркотични вещества, поради което същите се позиционирали с личния автомобил на свид.Д. на второкласен път II-35, при разклона за с.Казачево, за да засекат движението на въпросните лица. Не след дълго възприели процесния автомобил, управляван от жалбоподателя, който завил в посока с.Казачево, като те го последвали и възприели, че спира на отбивка на излизане от с.Казачево, посока с.Старо Стефаново. Свидетелите също спрели, с цел да извършат проверка и насочвайки се към автомобила на жалбоподателя, възприели свид.Б. да облизва прахообразно вещество, начертано на линия 3 върху паспорт. След видяното поискали съдействие от колегите си от РУЛовеч и били предприети действия по претърсване на лицата и автомобила.
При пристигане на място свид.С. поканил жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, тъй като колегите му от РУ-Т. имали информация, че притежава и употребява наркотични вещества. Същият отказал, поради което му съставил АУАН. Свид.С. заявява, че не е спирал автомобила за проверка, не е възприел кой е неговия водач, като е съставил акта по данни на колегите си, които са му посочили кой е бил водач и кой пътник в автомобила.
Поради изложеното съдът приема, че безспорно установено по делото е, че именно жалбоподателят е управлявал л.а.“Тойота“ с рег. № ** **** ** на 11.10.2024 г. на посочените час и място в акта и НП. Обстоятелството, че не е спрян за проверка, а е проследено движението му до мястото, на което сам е спрял - на отбивка край пътя не променя извода, че именно той е бил водач на автомобила непосредствено преди извършената проверка от полицейските служители. Освен показанията на свид.Д. и Б., които категорично заявяват, че когато са възприели движещия се л.а., завил посока с.Казачево са възприели и водача му – жалбоподателя, са и показанията на свид.Б., който заявява, че „на връщане от гр.Ловеч към гр.Т., малко след разклона за с.Казачево колата на К. взе да му прави проблем и той спря на една отбивка“, като след 2-3 минути са пристигнали полицейските служители от РУ-Т.. В подкрепа на констатацията, че водач е бил К. са и показанията на неговия баща – свид.Ц.К., който заявява, че синът му се е обадил, че колата се е повредила и има нужда от помощ, за да я прибере. Ето защо съдът не приема възраженията на адв.Ц., че на процесната дата жалбоподателят не е имал качеството на водач съгласно §6, т.25 от ДР на ЗДвП.
Безспорно е доказано и това, че след като е бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества от свид.С., жалбоподателят е отказал да му бъде извършена такава, което обстоятелство се потвърждава от свид.Д. и Б. и не се отрича и от самия жалбоподател. За отказа му е съставен АУАН за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, издаден талон за изследване, който му е връчен в 20.10 часа на 11.10.2024 г., но същият не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, което се установява от докладна записка /л.9/ и сведение от д-р Ж.М..
4
Липсват доказателства, че полицейските служители, които са извършили проверката на автомобила и водачът му, по някакъв начин са превишили правата си или пък са подвели жалбоподателя относно последиците от проверката в зависимост от резултата. Напротив решението на жалбоподателя да откаже да бъде тестван за употреба на наркотични вещества са резултат от неговата преценка какви ще бъдат последиците ако даде или не даде проба. За състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя обаче е без значение какви са мотивите на водача да откаже да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества, достатъчно е да е демонстриран такъв отказ, което в случая е налице. Съдът кредитира в цялост показанията на всички разпитани полицейски служители, тъй като същите са безпротиворечиви, последователни и логични и оповергават защитната теза на жалбоподателя. Поради изложеното съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят след като е управлявал посочения автомобил и то непосредствено преди пристигането на полицейските служители на мястото, на което е спрял е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, като този отказ се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.
От изложеното съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение.
АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, направено е пълно, точно и ясно описание на нарушението, като е посочена правилно и правната му квалификация и санкционната норма. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от представените към преписката писмени доказателства.
Разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда ангажиране на административно наказателна отговорност и налагане на санкция на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за 5 установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието.
В чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване.
При тълкуването на горецитираната норма, съдът приема, че законодателната уредба изисква след отказа на водача да бъде изпробван с тест да му бъде дадено предписание за медицинско изследване. От волята на водача зависи дали ще получи талона, както и дали ще се подложи на такова изследване, като от поведението му ще се изведат основанията за носене на административно наказателната отговорност. Такова предписание следва да се даде на водача, а то се дава с издаването в негово присъствие на талон за медицинско изследване. Ако се приеме тълкуване в насока, че предписаното медицинско изследване, следващо отказа за проверка с тест, няма отношение към понасянето на административнонаказателна отговорност за самия отказ за проверка с тест би се стигнало до нелогичната ситуация при отказ за проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества и издадено и изпълнено от водача медицинско предписание, при което пробата за алкохол/наркотици е положителна, на водача да бъдат съставени два акта и да бъде санкциониран два пъти - един път за първоначалния отказ от проверка за употреба на алкохол/наркотици с тест и втори път за управление на МПС след употреба на алкохол/наркотици, установена с последвалото медицинското изследване. Не това според настоящия състав е имала предвид законодателната уредба и не това е тълкуването, което следва да се възприеме при нейния прочит. За нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водачът ще носи административно наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотични вещества, но едновременно с това бъдат изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му 6 е предписание за лабораторно изследване и въпреки това проверката за наркотични вещества не е осъществена по причина, която може да му бъде вменена във вина. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. След отказа на жалбоподателя, несъмнено неправомерен, за установяване на наличие на наркотични вещества, на водача бил издаден талон за медицинско изследване, в който му е било указано да се яви в СО при МБАЛ Ловеч до 120 мин. за медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химикотоксикологично лабораторно изследване.
Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16df828c-c744-4f97-9f34-b37aa0502260