Решение № 2 от 06.01.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Гоце Делчев, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Магдалена В. Агова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220101646 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производстовото по делото е образувано във връзка с искова молба, предявена от Ф. М. Ч. от гр.С. против Ш. М. Ч. от с.Д., обл.Бл. и Е. М.а Ч. от гр.Г. Д., обл.Бл..

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/5 идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 44 кв.м., изградени в Урегулиран поземлен имот парцел V от квартал 18, по сега действащия план на с. Д., общ. Г., обл. Бл., утвърден със Заповеди № 490/1969 г. и Заповед № 6/2001 г. на Кмета на Общината, целия парцел с площ от 528 кв.м., при граници и съседи за поземления имот: УПИ /парцел/ VI /шести/ на Ат. К. и др., УПИ IV на Ф. Ч. и от две страни улица, на основание чл. 5 от ЗН.

В случай, че бъде уважен главния иск, се иска на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение Акт № 91, том 2, peг. № 2548, дело № 185 от 25.03.2022 г. на Нотарисус В. Б., peг. № 507 от НК, вписан при 1

Служба по вписванията гр. Г. Д. с вх. peг. № 1059 от 25.03.2022 г. - акт. № 51, дело V, дело 617 - на недвижими имоти по давностно владение, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 и ал. 3 на ГПК, с който Ш. М. Ч. е признат за собственик на 2/5 идеални части от процесните имоти, в частта от 1/5 идеална част от правото на собственост върху така индивидуализираните в нотариалния акт за собственост имоти, което право се притежава от ищцата, както и да бъде отменен Нотариален акт за собственост № 146/01.04.2022 г., том I, peг. № 1275 по дело № 22 от 2022 г. на М. М., помощник - нотариус по заместване при нотариус с peн. № 137 Ел. Л., на недвижими имоти по давностно владение, издаден по реда на чл. 587, ал. 2 и ал. 3 на ГПК, с който Е. М. Ч. е признат за собственик на основание давностно владение по отношение на процесните недвижими имоти, в частта от 1/5 идеална част от правото на собственост върху така индивидуализираните в нотариалния акт за собственост имоти, което право се притежава от ищцата.

Твърди се от ищцата, че с ответниците са наследници на М. М. Ч.. С Протокол № 6 от 1967 г. на ИК на СОНС - с. Г. било отстъпено на наследодателят им право на строеж върху държавна земя, днес представляваща УПИ парцел V, от кв. 18, по плана на с. Д.. Съгласно отстъпеното му право на строеж М. Ч. изградил в парцела двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 44 кв.м. С Акт № 229/15.11.1972 г. парцела е актуван като държавна собственост. До смъртта си М. Ч. владял свободно и необезпокоявано застроените в имота сгради. След смъртта си той оставил петима наследника, поради което сградите били наследени от тях в дял от по 1/5 ид.ч. С нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение Ш. Ч. бил признат за собственик на 2/5 идеални части от процесиите имоти въз основа на декларация от ищцата, че нейния брат Ш. е ползвал и владял имота. В Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр.д. № 1918/2013 г. на ВКС, I г.о. е прието, че по исковете за собственост не се постановява решение при признание за иска и искът за собственост подлежи на отхвърляне, ако ищецът не докаже по положителен начин, че е собственик на вещта, независимо от това дали ответникът оспорва или признава материалноправната му легитимация, или изобщо не изразява становище по иска. От своя страна Е. Ч. се снабдил с нотариален акт за собственост на целите процесни имоти въз основа на давностно владение, след което продал същите. Ищцата счита, че 2 след смъртта на наследодателя си ответниците са били държатели, а не владелци на идеалните части, придобити по наследство от ищцата и тя не е загубила правото на собственост върху тях. Поради изложеното се предявяват настоящите искове.

Правната квалификация на педявените искове е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.5 от ЗН, чл.537, ал.2 от ГПК.

От страна на ответникът Е. М. Ч. е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище за недопустимост на иска и счита иска и за неоснователен. Не отрича, че родителите на страните са построили процесните сгради в режим на СИО. Твърди, че през 1977 г. и двамата им родители се разпоредили възмездно в негова полза чрез договор за глед и грижа, подписан пред тогавашния кмет на с.Д., като му предоставили къщата, срещу полаганите от него глед и грижи за тях преди подписване на договора и докато са живи. От този момент - началото на 1997 г. той отпочнал явно и необезпокоявано владението на процесиите сгради, като и след смъртта на двамата ни родители, владението му не е било прекъсвано, не е било оспорвано и продължава и към настоящият момент. Дори да се приеме, че договора за глед и издръжка не е сключен в предвидената в закона форма, то същият следва да се приеме като основание и начало на упражняване на фактическа власт върху имота с изричното намерение и воля за своене.

Изтекъл е предвиденият в чл.79, ал.1 от ЗС десет годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота, без в тази период ответника да е изгубвал установената фактическа власт върху имота. Още преди повече от 25 г. сестрите му напуснали имота и отивали само на гости, докато родителите били живи. През 2004-2005 г. с помощта на заем от сестра си Н. Ш. той измазал къщата и я боядисал, сложил по-хубава стабилна входна врата, с които действия счита, че е манифестирал собственическите си права върху имота, като от тогава само той има ключ от него.

Ответникът Ш. М. Ч. не представя отговор на исковата молба в определения от закона срок и не изразява становище по иска.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 130 от ГПК, чл.79 от ЗС.

Въз основа на събраните доказателствени материали, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:

3

Не се спори по делото, а се установява и от представеното удостоверение за наследници, че страните по делото са наследници – деца на М. М. Ч., бивш жител на с. Д., починал на ******** г.

На М. М. Ч. било отстъпено право на строеж върху държавна земя, представляваща УПИ V, кв.18 по плана на с.Д., общ.Г., обл.Бл., както се установява от представения Акт № 229 от 10.09.1972 г. на Гърменски селски общински народен съвет. Въз основа на така отстъпеното право на строеж М.

Ч. застроил процесните сгради – двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и паянтова сграда със застроена площ от 44 кв.м., за които е издадено удостоверение за търпимост № УТ-2084-15-001/02.02.2022 г. на ОбА с.Г..

След смъртта си на ******* г., М. М. Ч. оставил като наследници петте си деца – ищцата Ф. М. Ч., ответниците Ш. М. Ч. и Е. М. Ч., както и З.

М. К. и Н. М. Ш..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение под № 91 от 25.03.2022 г., вписан в том II, рег. № 2548, дело № 185 от 2022 г. по описа на нотариус В. Б., ищецът Ш. М.

Ч. бил признат за собственик на 2/5 идеални части от процесните сгради.

На 01.04.2022 г., с нотариален акт под № 146, том I, рег. № 1275 по описа на нотариус Ел. Л., ответникът Е. М. Ч. бил признат за собственик въз основа на давностно владение на целите процесни сгради.

Впоследствие Е. Ч. продал спорните недвижими имоти на трети лица, които не са конституирани като страни в настоящия процес.

По делото е допуснато ответника Е. Ч. да отговори на въпроси, поставени му от страна на ищцата по реда на чл.176 от ГПК. При отговора Е.

Ч. е заявил, че от 1998 г. до момента пребивава на адрес с.Д., ул. „Първа“ № 29, който съвпада с постоянния му адрес. Не е инициирал или участвал в процедура по издаване на документ за търпимост на строеж за процесните сгради и не е представял такъв документ пред нотариус за съставяне на нотариален акт. Заплащал е данъци за имотите и не знае някой друг да е заплащал такива.С издадения на Ш. Ч. нотариален акт за имотите е разбрал едва след като са заведено делото срещу него. Отрича да е продавал процесните имоти и да е предавал владението им на трето лице. При представяне на нотариалния акт за продажба, приложен по делото, заявява, че 4 имената му са написани с неговия почерк, подписа сигурно е негов, но пред нотариус не се е явявал, не познава лицето Ибр. и не знае какъв е този нотариален акт.

По делото са разпитани свидетели, като според свидетеля Ч., син на Ш. Ч., от дете помни, че в процесната жилищна сграда са живели баба му и дядо му, неговото семейство, леля му Ф. Ч., както и Е. Ч.. Когато свидетеля бил на 10 години семейството му заживяло в друга къща. Баба му и дядо му починали в тази къща, а след тях в нея останали да живеят Ф. Ч. и Е. Ч..

Известно време след смъртта на родителите Ш. Ч. извършил ремонт на тавана на долния етаж. Около 2004 г. Ф. Ч. заминала да работи в Испания, където пребивавала до 2014 г., но отпуските си прекарвала в България в наследствената къща. През 2007 г. Ф. изпратила на сестра си Н. средства, с които да се извърши ремонт на покрива на къщата. Н. предала парите на Е. Ч., който ги използвал, за да измаже къщата. След като измазал къщата Е. сменил вратата и леля му не могла да влезе, което наложило да се извика полиция.

След намесата на полицаите както Ф., така и семейството на свидетеля имат ключ от къщата и при нужда влизат вътре. След като се завърнала от Испания Ф. започнала работа в гр.София и живее там, но се връщала в бащината къща през месец – два. Последно влязла в къщата преди 2-3 години, като нямала проблем с влизането и преспиването в нея. Не са влизали от около 2 години, считайки, че след започналите дела и след като е продадена на трети лица, къщата има „запор“.

Според свидетеля К. процесните имоти са били на родителите на Е.

Ч., като волята им била те да останат на Е.. Това било заявено на свидетеля от бащата на Е.. След като баща им починал останалите му деца не живеели в къщата. Ф. заминала за Испания и ключ за къщата имали само Е. и свидетеля.

Е. ремонтирал къщата, като средствата били лично негови. Преди време Ф. искала да влезе в къщата, за да си вземе вещи от там. Полицая извикал свидетеля, който отключил къщата, Ф. взела багажа си и с това се приключило. Ф. няма ключ от къщата. Не знае Е. да е заявявал на брата и на сестрите си, че къщата е само негова. Не знае дали бащата е казал и на другите си деца, че къщата ще остане на Е..

Съдът не намира основания да подложи на съмнение показанията на свидетелите, въпреки роствената връзка на свид. Ч. със страните по делото, 5 тъй като в основни линии те не си противоречат. Разликите се дължат на различните събития, на които лицата са били свидетели и от кои лица са получавали сведения за осъществени факти.

При така установеното във фактическо отношение, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, като подадени от легитимирано лице до надлежния съд, при наличие на правен интерес, доколкото снабдявайки се с нотариален акт за собственост на процесните сгради ответниците оспорват правата на собственост на ищцата върху същите имоти.

Неоснователно е възражението на ответника Е. Ч. за недопустимост на иска. Този ответник счита, че ищцата е декларирала, че признава Ш. Ч. за собственик и на нейната идеална част от имотите. От една страна това възражение касае допустимостта на иска срещу втория ответник – Ш. Ч., а от друга страна за допустимостта на иска се съди по твърдените от ищцата обстоятелства, които са, че е придобила собствеността на 1/5 ид.част от имота въз основа на наследствено правоприемство и не е губила собствеността, като ответниците са били само държатели на нейната част от имотите. Вземайки предвид и това, съдът намира исковете за допустими.

Разгледани по същество съдът намира предявените искове по чл.124 от ГПК за основателни, поради следното: