Решение № 369 от 12.07.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 717/2022
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 12.07.2022
- В сила
- 09.08.2022
- Състав
- Владимир Атанасов Пензов
Цитирани разпоредби
- чл.42 т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178Д · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.98 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.98 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 369 гр. Благоевград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря М. Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20221210200717 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. КР. Б., ЕГН **********, с адрес === против Наказателно постановление № 21-1116-001394 от 21.03.2022 г. на Началник група - ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл.178Д от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата се развиват съображения, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че процесното административно нарушение не е извършено от жалбоподателя, тъй като същият разполага с карта за паркиране на хора с трайни увреждания, издадена от Община Благоевград. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адвокат Г., която подържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като моли НП да се отмени като незаконосъобразно. Претендира заплащане на сторените по делото разноски, по нарочен списък.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажират представители по делото, като с писмено становище по жалбата, намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли съдът да го потвърди. Прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че претенцията бъде уважена.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажират представители по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 05.11.2021 г. свидетелят П. ИВ. К. на длъжност „Младши автоконтрольор“ при ОДМВР – Благоевград съставил Фиш № 926290 от 05.11.2021 г. (лист 4 от делото), с който за неправилно паркиране на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, на бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № в Благоевград, на 05.11.2021г. в 23.14 часа е паркиран лек автомобил Ауди А-3 с рег. № ..., собственост на П.К.в, като на последния е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева. Срещу така съставения Фиш № 926290 от 05.11.2021 г., постъпило писмено Възражение рег. № УРИ 111600-24260 от 16.12.2021г. от собственика на автомобила П.К.в, в което същият посочвал, че за периода м.ноември 2021г. въпросният автомобил е бил предоставил за ползване и същият е управляван от лицето В. КР. Б., който разполага с Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, като за удостоверяване на това обстоятелство представил и Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.185 ал.5 от ЗДвП от 20.12.2021г. (лист 18 от делото), в която посочи, че МПС му е върнато в 15.00 часа на 06.11.2021г. По случая била извършена проверка, като видно от Докладна записка рег. № 1116р-1803 от 15.03.2022г. (лист 13 от делото) от А.А. – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, по случая с лицата П.К.в и В. КР. Б. била извършена беседа и същите попълнили Декларации за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 11.03.2022г. (лист 14 от делото), в които посочили и декларирали, че на 05.11.2021г. около 23.14 часа, МПС с рег. № ... е управлявано от В. КР. Б., с ЕГН **********. Във връзка с горното и по време на същата проверка, актосъставителя П. ИВ. К. в присъствието на свидетеля П. ЛЮБ. П., съставил на В. КР. Б., Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 454561 от 11.03.2022 г. (лист 15 от делото) за това, че на 05.11.2021г. в 23.14 часа в Благоевград, на бул.“Св. Св.
Кирил и Методий“, пред казино ЕФБЕТ, паркира повереният му лек автомобил Ауди А-3 с рег. № ..., собственост на П.К.в от гр.Благоевград на място, предназначено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, без да има това право, като квалифицирал нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Акта се връчил с разписка на жалбоподателя Б., който го подписал и отразил единствено, че има възражения. Въз основа на така съставения акта за установяване на административно нарушение, на 21.03.2022 година, Началник група ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., издал атакуваното Наказателно постановление № 21-11162 001394 от 21.03.2022г. (лист 8 от делото), с което за административно нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл.178Д от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева. НП е връчено лично с разписка на В.Б. на 11.04.2022 година, като в законоустановеният срок, на 21.04.2022 г. постъпила разглежданата в настоящото производство жалба (лист 2 от делото).
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели актосъставителя П.К. и свидетеля по акта П.П., които поддържат констатации отразени в акта. Свидетелят К. сочи, че предявения му фиш за налагане на глоба е съставен от него, но на лицето П.К.. Двамата свидетели сочат, че са били извикани в Сектор „Пътна полиция“ и там на място са съставили акт за установяване на административно нарушение на лицето В.Б., след като е била налице подписана декларация от лицето П.К. по чл.188 от ЗДвП, че към момента на осъществяване на нарушението лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателя.
По делото е разпитан свидетеля П.К.в, който с показанията си установява, че е собственик на автомобил Ауди А-3 с рег. № ..., който автомобил предоставил на жалбоподателят Б. за ползване през м. ноември 2021г. сочи, че жалбоподателя Б. живее в ...“, а родителите му живеят в близост до хотел .... През м.ноември 2021г. получил фиш за неправилно паркиране на автомобила, но през това време, през което бил паркиран автомобила, същият се ползвал от Б. и вероятно той го е оставил в близост до хотела.
По делото са приложени Заявление за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни увреждания до Община Благоевград с рег. № СОР-0605-260 от 09.04.2021г. от В. КР. Б., Експертно решение № 41 от 08.01.2020г. на МБАЛ – Благоевград за установена от ТЕЛК 50% трайно намалена работоспособност и издадената въз основа на същите документи Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, Модел на Европейските общности сериен № 5243/21г., валидна до 01.01.2023г., издадена на В.Б. (лист 32, 33 и 7 от делото).
Приложена е и Справка за нарушител/водач на името на В. КР. Б., от която е видно, че същият е правоспособен водач с придобити категории А, М, В, С, АМ, ТКТ, както и че е санкциониран за нарушения по ЗДвП за последен път през 2018г с фиш (лист 19-20 от делото).
Приложена по делото е Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г., удостоверяваща материалната компетентност на издателите на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени 3 доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е санкционирана жалбоподателя В. КР.
Б. за извършеното от него административно нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, което не се установи да е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган, видно то представената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказанаст на нарушението са неоснователни. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за 4 третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт.
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят Б. от обективна страна формално е осъществила изпълнителното деяние на вмененото му административно нарушение по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Самият жалбоподател също не оспорва обстоятелството, че е установил управляваният от него автомобил, собственост на негов приятел за престой върху място предназначено за паркиране на МПС на хора с трайни увреждания по време и местонахождение, подробно посочени в АУАН и НП, като по този начин е осъществил паркиране върху такова място за паркиране. Предвид обаче обстоятелството, жалбоподателят В. КР. Б. притежава надлежно издадена му от Община Благоевград, Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, Модел на Европейските общности сериен № 5243/21г., валидна до 01.01.2023г., то самият той представлява именно лице с трайни увреждания и паркирането на такова място за паркиране не представлява нарушение на изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл.98 ал.1 т.4 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на места, определени за хора с трайни увреждания. Именно поради това, че самият жалбоподател безусловно попада в категорията на лицата с трайни увреждания, което обстоятелство се установи по безспорен и категоричен начин и предвид притежаваната от него Карта за паркиране на хора с трайни увреждания, Модел на Европейските общности, то той попада именно в законоустановените изключения на тази забрана и същата за него не се отнася. Изложеното мотивира съда да приеме, че в казуса не се установи по безспорен и категоричен начин, че се касае за неправомерно паркиран автомобил, на място определено за хора с увреждания, от лице нямащо увреждане и нямащо право да паркира на такова място, което от своя страна обуславя извод за недоказаност на административното нарушение от обективна страна.
Разпечатката съдържа 25 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16de96e8-0834-4d23-a188-b25bb26f454f