Решение № 111 от 11.10.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Търговище, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500243 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на проверка е решение № 70 от 02.08. 2021 г., по гр.д. № 520/ 2020 г. на РС – Попово, в частта, в която Св. Б. от гр. Шумен, е осъдена да заплати на Ф. Н. от гр. Попово, сумата от 8709,89 лв., представляваща невърната парична сума, преведена по гр.д. № 159/ 2016 г. на РС – Търговище и оставена за съхранение на 15.09. 2016 г., по силата на прекратен договор за влог, ведно със законната лихва, считано от 14.08. 2020 г. до окончателното изплащане, 326,62 лв. обезщетение за забава за периода от 01.04. 2020 г., както и в частта, в която е отхвърлен насрещният иск за заплащане на сумата от 2000 лв., частично от 16 000 лв., търсена от ищцата по първоначалния иск за осъществени от ответника услуги по договори за правна защита и съдействие. Решението се обжалва и в частта за разноските.

Жалбата е подадена от адвокат Кр. П., пълномощник на Св. Б. – ответник по основния иск. Излагат се много подробни съображения във връзка с доводите на съда, касаещи отношенията по договорите за правна 1 помощ и съдействие, тяхното изпълнение и събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, като се уважи и предявеният насрещен иск, да се отхвърли и акцесорният иск за присъждане на законна лихва считано от 14.08. 2020 г., да се извърши прихващането до пълния претендиран размер.

Да бъдат присъдени в пълен обем и направените по делото разноски. В съд. зас. адвокат П. поддържа жалбата.

От адв. Т. Д., е постъпил писмен отговор от името на ищцата Ф. Н..

Съдът счита, че този отговор не е редовен, поради което и не следва да се коментира.

В хода на делото ищцата почина и съдът издири нейните наследници по закон. Същите бяха конституирани по делото и това са живите първи братовчеди на починалата ищца.

От тях постъпи отговор от двама, като само един изрази категорично становище, че приема наследството в дадения от съда срок.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е отчасти неправилно.

Ищцата, Ф. Н. предявява иск за заплащане на суми, които ответницата С. Б. получила в качеството си на неин адвокат по водено гр.д. № 159/ 2016 г., на РС – Търговище, за което платила всички такси – адвокатски хонорар, д.т. и експертизи. В нейна полза било постановено и решение № 441/12.08.2016 г., с което била присъдена сумата от 22 310 лв., както и разноски по делото в размер от 2379,90 лв., които трябвало да заплати ответникът по това дело – ЕТ "Б... – Х.Т." от гр. Търговище. Сумите били заплатени доброволно и преведени по сметка на адвоката, от която ищцата била доволна. На няколко пъти получила суми от нея, като четири пъти по банков път и един път на ръка. Имало и заплащане за климатик на стойност 1642 лв. на 14.09. 2017 г.

Общата сума, която била получила от ответника била в размер на 11 642 лв., от общо дължимата 26 037,39 лв. Уведомила ответницата, че ако има нещо да дължи, да си удържи и остатъкът да й бъдел преведен по банкова сметка, в банка „ДСК" ЕАД. Твърди, че не се чувствала длъжна за извършените от нея адвокатски услуги, и за получаваното внимание, тъй като, освен че си била заплатила всички разходи, на 02.05. 2017 г. била направила саморъчно 2 завещание в нейна полза за всички притежавани от нея имоти/жилище в гр.

Попово, земи и гори и движими вещи.

Неочаквано, на 22.04. 2020 г., получила чрез куриер плик от ответницата, в който се намирала изготвена от нея справка с наименование „за предоставени юридически услуги и направените разходи през периода м. септември 2016 година – м. февруари 2020 г." , от която разбрала, че не само няма да си получи парите, но била станала длъжница с огромни суми.

Във връзка с изложеното ищцата счита, че ответникът е получила сумите по гр.д. №159/ 2016 г. по описа на ТРС без основание и моли съда да я осъди да й заплати сумата 14 395,39лв. – главница, както и сумата 5418 лв. – лихва за забава, считано от 15.09. 2016 г. (датата на получаване на сумата от ЕТ "Б... –Х.Т." до 14.08.2020 г. Претендира и за направените разноски в производството.

Ответницата оспорва предявените искове по основание и размер. Искът по чл. 86 от ЗЗД бил изцяло неоснователен, тъй като сумите от ЕТ „Б... – Х.Т.” били преведени по нейна сметка по настояване на ищцата. Същите били оставени на съхранение въз основа на договор за правна защита и съдействие, кочан № 0000076383/ 04.10.2016 г. След като ищцата й предоставила банковата си сметка година по-късно – на 14.09. 2017 г., незабавно й превела исканата от нея част от сумата. Затова законната лихва за периода от 15.09.

2016 г. до 14.08. 2020 г. не се дължи. Освен това според уговорките с ищцата, от получените 26 037,39 лв., трябвало да задържи сумите за лихви (1347,49лв.) и за разноски (2379,90лв.) за погасяване на неплатените от нея разходи по делото. На ищцата били преведени и изплатени в брой посочените в исковата молба суми в размер на 11 642,00лв., както и 6000 лв., платени с РКО на 15.09. 2018 г. От тази сума били платени направени от ищцата разходи като за закупуване на бензинова косачка, както и на бензин и консумативи за косачката, за оттегляне на завещание и депозиране на ново завещание, за преводни такси и др. Така на ищцата били преведени, изплатени в брой и изхарчени за нейни нужди общо 18 809,50лв. Останалите 3500,50лв. били прихванати суми за предоставени юридически услуги, подробно посочени и приложени по договори за правна защита и съдействие:

№ **********/ 05.10. 2016 г. в размер на 1099,50 лв.; договор за правна защита и съдействие № 0000076383/ 04.10. 2016 г. за 3 текуща правна помощ., като изпълнението продължило 40 месеца (от 4.10.2016 г. до 29.02. 2020 г.), когато ищцата изразила желание ответникът да си приспадне разходите и да преведе целия остатък. Неплатените суми от ищцата възлизали на 16 000 лв. Непогасени и дължими били и разходите за пътуване (гориво, винетки, обслужване и амортизации на МПС), възлизащи на 1920 лв. съгласно уговореното в договора.

Ищцата се е обогатила, възползвайки се от нейното време, знания и труд.

От оставените на съхранение парични суми следвало да бъдат приспаднати всички суми по горепосочените договори за правна защита и съдействие, включително по договор № 0000076383/ 04.10. 2016 г., по който изискуемостта настъпвала с прекратяването му, а същият бил прекратен на 29.02.2020 г., или с връчване на исковата молба с оттегляне на поръчката от доверителя. Моли сьда, да приеме, че с подаване на отговора прави волеизявление за прекратяване/отказ от поръчката, възложена й с договор № 0000076383/ 04.10.2016 г.

В тази връзка прави и възражение за прихващане на следните суми:

230 лв., платени за покупката на бензинова косачка „Райдер", на бензин и консумативи;

72 лв., платени в брой на 09.08. 2017 г. на двамата нотариуси – за оттегляне на завещанието и за приемане за съхранение на ново завещание;

60 лв. – платени на Ц.ка Апостолова поради липса на средства от Ф. Д.;

5,50 лв. – платени за преводни такси;

700 лв. – платени за косене на двора на ищцата, на Ж. Костов;

100 лв. – платени за покупка и подмяна на 4 патрона на брави;

1180 лв. – по договор за правна защита и съдействие от 04.10. 2016 г.;

1500 лв. – по договор за правна защита и съдействие от 04.10.2019 г.;

820,50 лв. от – част от дължимото по договор за правна защита и съдействие № **********/ 05.10. 2019 г., чиято обща стойност е 1920 лв.

При условия на евентуалност, ако ищцата оспорила изявлението си за задържане/ прихващане на преведените от ЕТ „Б... – Х.Т." лихви и разноски – общо 3727,39 лева, прави възражение за прихващане и с дължимите от нея, но 4 платени от ответника суми за разноски по гр.д. № 159/2016 г. по описа на ТРС, както следва:

1200лв. – внесени по сметка на „Адвокатско дружество Бъчварови" хонорар по дог. № 0000000751/ 31.08.2015 г. за гр.д. № 159/ 2016 г. на ТРС;

362 лв. – платен депозит за ССЕ и СЛЕ и за призоваване на свидетели по гр.д.№ 159/ 2016 г. на ТРС;

493,40 лв., довнесена по сметка на ТРС допълнителна държавна такса по гр.д. № 159/2016 г. на ТРС;

61 лв. – платен по сметка на ТРС депозит за ССЕ по гр.д.№ 159/ 2016 г. на ТРС;

600 лв. – доплащане на адвокатско възнаграждение по договор № 0000074516/ 27.07.2016 г., което било писано като платено, но било уговорено да бъде платено/прихванато по-късно.

За останалите суми, които Ф. Д. дължала за пълното плащане на подлежащите на прихващане суми по договор за правна защита и съдействие от 04.10. 2016 г. и за разходите за 32 пътувания до град Попово предявява насрещен иск за присъждане на част от дължимото /2000 лв./, по договора за текущи правни услуги, за пътуване и разходи /16 000 лв. и 1920 лв./ и за остатъка по договор 95259 от 05.10. 2019 г./1099,50 лв./.

В последствие уточнява, след оставяне на исковата молба без движение, че предявява иска за 2000 лв., част от общо дължима сума, по договора за текущи правни услуги в размер на 16 000 лв., по задължението за изплащане на пътни разходи за 1920 лв. и за цялата стойност по договора от 5.10. 2019 г.

№ 95259 за предоставени услуги по договори за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва, считано от депозиране на иска 29.10. 2020 г. до окончателно изплащане на задължението.

Т.е. има препокриване на претенции по възражението за прихващане по договор 95259 и по насрещния иск за сумата от 820,50 лв.

В своя отговор по насрещния иск, Ф. Н. го оспорва изцяло като неоснователен: изложените фактически твърдения, за извършените от ищцата „услуги", за които се иска прихващане от сумите по първоначално предявения от нея иск.

Оспорва представените с отговора доказателства, от които ще се ползва 5 ищцата по насрещния иск и моли съда да открие производство по оспорването им.

На първо място представените договори за правна помощ съдържали предмет, различен от този, за който била поискала и ангажирала адвокат, както и твърди, че не била подписвала документи с такова съдържание.

Такива услуги, включени в претенция от страна на ищцата, не били извършвани в нейна полза и не била ангажирала ищцата за нищо, освен за процесуално представителство по съдебни дела, подробно описани в исковата молба. Заплатила всички правни услуги, за което се подписала и тези пълномощни били представени по делата и съответно били присъдени разноските по тези дела. Представените доказателства били изфабрикувани и представени едва сега, когато предявила претенциите си.

В хода на въззивното дело се установи, че Ф. Н. е починала и съдът конституира по делото нейните наследници, съобразно задължителната съдебна практика. Беше им даден срок, според заявеното желание от другата страна, до провеждане на първото по делото заседание след конституирането им, да заявят дали приемат наследството. Всичките трима правоприемници са първи братовчеди на ищцата Н.. Това са Ц. Н. от гр. Варна, Т. А. от гр.

Шумен и П. М. от гр. Шумен.

Ц. Н. заяви, че приема наследството на Ф. Н.. Т. А. подаде две молби в различен смисъл, като във втората е направила заявление за отказ от наследството. П. М. е редовно призован, като му е връчено разпореждането относно задължението да заяви дали приема наследството. Не е изпратил писмено заявление и не е взел становище по иска. Такова становище няма и от единствения приел наследството Ц. Н..

Като се има предвид това, съдът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на наследника, който се е отказал от наследството изрично. По отношение на другия, той вече няма право да приеме наследството, но може да бъде спорно дали производството по делото следва да се прекрати. Но като единствен ищец следва да остане Ц. Н. от гр.