Решение № 4755 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4755 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330120310 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. П., чрез пълномощник – ЕАД Е.И., против „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане от ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лева, представляваща платена без правно основание възнаградителна лихва по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 24.10.2022 г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който ищецът получил заемни средства в размер на сумата от 1500 лева, при ГПР в размер на 48,160 %. В чл.

6 от договора било предвидено, че заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на изисквания на чл. 10 от Общите условия към договора. При неизпълнени на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл. 8 от договора се дължала неустойка в размер на 2091,39 лева, която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителните вноски. От правна страна се сочи, че сключеният договор е недействителен, като е лишен от правно основание и противоречащ на добрите нрави. Изтъква се, че клаузите на договора са неравноправни и уговорени в ущърб на потребителя. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от 1 ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че в Районен съд – Пловдив има образувано гр. д. № 21555/2024 г., между същите страни, с предмет установяване на нищожност на клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Във връзка с изложеното се претендира за недобросъвестно упражняване на процесуални права, като е направено искане за съединяване на двете производства. В случай, че съдът не уважи посоченото искане са наведени доводи за неоснователност на исковата претенция. Признава се наличието на сключен между страните договор за заем, задълженията по който са погасени предсрочно, за което е представена справка за разпределение на постъпилите суми. Изтъква се, че потребителят предварително се е запознал с общите условия, като в договора ясно били посочени възможните варианти за обезпечение и дължимата неустойка, като с полагането на подписа си потребителят се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. Поддържа се, че клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Претендира се, че уговорката за заплащане на неустойката е в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Наред с това се изтъква, че ищецът имал право на отказ от сключване на договора, в случай, че не може да предостави уговорените обезпечения. Според ответното дружество уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави. Твърди се, че процесният договор е действителен и отговаря на изискванията на ЗПК.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск чрез увеличаване на неговия размер от 100 лева на 256,77 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че на 14.11.2022 г. е бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер от 3000 лева, която е следвало да се върне на 18 вноски, при лихвен процент в размер на 35,00 % и ГПР в размер 49,6 %. В чл.

5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника. Представен е Договор за гаранция /поръчителство/, сключен между Multitude Bank p.l.c. и С. Г. П., по силата на който се обезпечава Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между страните в производството. За обезпечаване на кредита, по силата на договора за гаранция, ищеца е следвало да заплати сумата в размер 2 на 3030 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи /чл. 23 ЗПК/.

На настоящия съдебен състав е служебно известно и при извършена справка се установява, че с влязло в сила Решение № 672/18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 5540/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII гр. с-в, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****, сключен между страните С. Г. П. и „Фератум България“ ЕООД, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Със същото решение ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение в полза на ЕАД Е.И. в размер на 360 лева с ДДС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че размерът на ГПР по процесния договор при включване на възнаграждението за дружеството поръчител в размер на 3030 лева възлиза на 255,87 %. Вещото лице е констатирало, че процесният договор за кредит е погасен предсрочно с общо платена сума в размер на 3407,63 лева, разпределена както следва: главница – 3000 лева, договорна лихва – 256,77 лева, такса предсрочно погасяване – 30 лева, такса съгласно тарифа Общи условия – 120 лева, надвнесена сума – 0,86 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит.

Предвид изложеното следва, че доколкото процесният договор за потребителски кредит е недействителен, то съобразно чл. 23 ЗПК потребителят връща единствено на чистата стойност на кредита, но не и лихвата и другите разходи. Пти това положение заплатената от ищеца сума за възнаградителна лихва е недължимо платена при начална липса на основание.

3

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на платената по процесния договор договорна лихва е 256,77 лева. В този размер предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата. С определение № 814/20.01.2025 г., постановено по делото, ищцата е освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на такси и разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и предвид изхода на спора, в тежест на ответника „Фератум България“ ЕООД следва да се възложи дължимата държавна такса за уважения осъдителен иск в размер на 50 лева, както и възнаграждението на вещото лице в размер на 200 лева, които да бъдат заплатени в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив.

В производството по делото ищцата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество /ЕАД/ Е.И. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата. Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, доколкото такова е присъдено в производството по гр. д. № 5540/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Този извод следва от обстоятелството, че предявените в две отделни производства искове се основават на един и същ правопораждащ факт - Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г. Първият, установителят иск за прогласяване на недействителност на този договор, разгледан в производството по гр. д. № 5540/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на платената по недействителния договор възнаградителна лихва, който е предмет на разглеждане в настоящото производство. Изложеното предполага и еднаква защита по двата иска, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете, включително и когато са предявени в различни производства. Справедливо е да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска, което вече е сторено в производството по гр. д. № 5540/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като неговия размер се явява адекватен и пропорционален на материалния интерес и търсената защита.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, да заплати на С. Г. П., ЕГН **********, сумата в размер на 256,77 лева /двеста петдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща платена без правно основание възнаградителна 4 лихва по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 5