Решение № 4 от 09.01.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Никопол, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20234420100465 по описа за 2023 година

По вх.№2297/20.09.2023г. пред НРС е образувано настоящото дело, в което като страни са посочени „***“ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.***, район ***, пл.“***“№5, което дружество се представлява от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и Т. И. И., чрез пълномощника адв.Пл.А. от ПлАК със съдебен адрес в гр.***, ул.“***“№*** срещу Община ***, БУЛСТАТ*** с адрес в гр.***, ул.“***“***, чрез адв.В.В. от ПлАК.

Ищецът твърди, че на 15.06.2022г. дружеството сключило имуществена застраховка „***“ с Д. А. Н. от гр.В. Търново, по силата на която бил застрахован за всички рискове по раздел „КАСКО“, клауза „ПЪЛНО КАСКО“ лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№*** със срок на действие на застраховката за период от 00:00ч. на 24.06.2022г. до 23:59ч. на 23.06.2023г., за което била издадена на застрахования застрахователна полица №***/15.06.2022г.

На 30.10.2022г. на път гр.*** - с.*** на около 15 км преди село *** се твърди, че Д. А. Н. от гр.***, като водач на застрахования от ищеца автомобил преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно (голяма дупка), стопанисвано от общ.***, при което били причинени материални щети на застрахования автомобил – увредена предна дясна част. След реализираното ПТП автомобилът се твърди, че могъл да се придвижва на собствен ход, поради което мястото на ПТП не било посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не бил съставен съгласно чл.6, т.4 от НАРЕДБА №Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов 1 надзор и Информационния център към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, според която разпоредба не се посещават от органите на МВР – пътно полиция и не се съставят документи за вреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато вредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.

Сочи се, че съгласно т.6.2. от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ към сключената застраховка, неразделна част от застрахователния договор при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието, застрахователя обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни действия (броня, калник, врата, преден, заден капак, панел, страница и таван) - т.6.2.1, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративни тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователя може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице различно от застрахования или упълномощения водач на МПС.

Допълва се, че в случая свидетел на настъпилото ПТП бил С.Й.Т., чийто обяснения били дадени в декларация приложена към щетата. За настъпилото застрахователно събитие въз основа на заявление от 31.10.2022г. от Д. А. Н. ищеца сочи, че била образувана застрахователна преписка (щета) №*** (реф.№51-0601002775/22) по описа на ищеца. Твърди, че стойността на щетите по увредените детайли на застрахования автомобил възлязла на сума в размер от 300,34лв., която се сочи, че ищеца заплатил с преводно нареждане на 24.11.2022г. на собственика на увреденото МПС Д. Н..

Навеждат се доводи, че съгласно чл.410, ал.1, т.3 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователя встъпвал в правата на застрахования срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД, като съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователя встъпвал в правата на застрахования срещу лицето причинило вредите със своето действие или бездействие и имал право на регресен иск. Допълва, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, лицата които стопанисват пътищата ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от МПС. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП, изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В случая от ищеца се навеждат доводи, че ответника не обезопасил и обозначил с необходимата 2 маркировка препятствието на пътя, както и не положил дължимата грижа за привеждане на пътното платно в нормално и безопасно състояние за придвижване на ППС, като с бездействието си станал причина за възникване на ПТП, при което били причинени щети на застрахования от ищеца автомобил.

По отношение на предприетите действия от ищеца се сочи, че първоначално е отправено писмо – регресна покана изх.ДУВ №175/17.01.2023г. до АПИ чрез ОПУ – ***, но от там ищеца бил уведомен, че участъка от пътя, на който е реализирано ПТП не провежда трасе на републикански път, а на общински път PVN1022-*** – *** - *** и се поддържа от община ***, като поради това с писмо-регресна покана изх. ДУВ №729/21-02-2023г. получена от ответника на 23.02.2023г., същият бил поканен да заплати доброволно на ищеца в настоящото производство изплатеното от него застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 300,34лв., но дължимата сума не била платена и до момента на завеждане на исковата молба.

Във връзка с изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.410, ал.1, т.3, вр. с т.1 от КЗ да осъди ответника Община ***, БУЛСТАТ:*** с адрес в гр.***, ул.“***“***, представлявана от кмета *** да заплати на „***“ ЕАД сумата от 300,34лв., представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №*** (реф.№51-06010-02775/22) по описа на „***“ЕАД на основание застрахователна полица №*** /15.06.2022г. по имуществена застраховка „***“ за причинени увреждания на застрахован лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№*** при ПТП реализирано на 30.10.2022г. на общински път PVN1022***-***-*** на около 15км. преди село ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 24.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Направено е искане за присъждане на разноски.

Направено е искане делото да се гледа в отсъствие на ищеца.

На основание чл.127, ал.1, т.2 от ГПК ищецът е заявил, че не желае връчване на съдебни книжа и съобщения на посочения електронен адрес.

В случай, че са налице условията на чл.238 и сл. от ГПК по отношение на ответника се моли съда да постанови неприсъствено решение.

Посочена е банкова сметка.

Представят се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания.

Тъй като делото първоначално е било образувано пред ПлРС, с разпореждане №4827/25.04.2023 съдията докладчик по гр.д.№2241/2023г. по описа на ПлРС, докато делото е било висящо пред този съд на основание чл.131, ал.1 от ГПК е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба с приложенията на ответника за отговор.

На 09.05.2023г. ответника община *** е бил уведомен за разпореждането на 3 съда. С вх.№15100/02.06.2023г. е постъпил писмен отговор от ответника.

На първо място от ответника се твърди, че исковата молба е допустима, но по същество неоснователна, необоснована и недоказана.

Навеждат се доводи, че за настъпилите по автомобила материални щети вследствие попадане в дупка на пътното платно не бил представен протокол, поради което ответника сочи, че била извършена проверка в съответни отдел в община *** и било установено, че ПТП не било установено по безспорен начин относно това къде е възникнало, а именно на републикански път съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.4 от ЗП и списък на републиканските пътища утвърден с решение №945/01.12.2004г. като твърди, че в тази връзка според ответника ПТП е възникнало на път от републиканската пътна мрежа, държавна собственост е и се поддържа от Областно пътно управление ***. Допълва, че в тази връзка е възможно пътя да е и общински, но липсвали доказателства за това. От тук ответника прави извод, че искът е заведен срещу ненадлежна страна в случая Община *** и общината не носи отговорност за съответния пътен участък, а претенцията според ответника следвало да се насочи към АПИ и в частност ОПУ ***, като според ответника посочения път *** – *** до гр.*** е част от републиканската пътна мрежа.

В случай, че съда приеме, че ответника по делото е Община *** се взема становище, че към исковата молба е приложено уведомление - декларация за щета по застраховка „КАСКО НА МПС„ без приложен протокол за ПТП. Сочи се, че от материалите по делото не се установява, че ПТП е посетено на място от служител на „Пътна полиция“, а е съставена единствено декларация от пострадал. Твърди се, че не е възможно да се докаже към настоящия момент дали е липсвала или не съответната маркировка и означение на въпросната дупка и имало ли е въобще такава. Твърди се, че това обстоятелство е съществено и необходимо за правилното и обективно решаване на делото. Сочи се още, че съгласно изискваният на чл.9 от Наредба №I167/24.10.2022г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенция за застрахователен надзор, че при настъпване на застрахователни събития свързани с МПС за ПТП, което не е посетено на място от служител на КАТ, че се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът на МПС е уведомил компетентната служба на МВР в срок от 24 часа и е било подадено писмено заявление от участника в 7-дневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието. Допълва се, че контролните органи разследват събитието и издават протокол. В тази връзка се изтъква, че от представените с исковата молба доказателства по никакъв начин не ставало ясно дали са изпълнени разпоредбите на цитираната Наредба, не ставало ясно дали е спазено изискването относно 7-дневения срок за подаване на писмено заявление от пострадалото лице до компетентната служба на МВР, как и дали контролните 4 органи са разследвали събитието, посетено ли е местопроизшествието, ако не как са установени съществените и необходими условия за изплащане на застрахователното събитие и в тази връзка налична ли е била дупка на пътното платно, липса на съответното обозначение, невиновно поведение на водача на МПС и причинно следствена връзка между настъпилите вреди по автомобила и твърдяната неравност на пътя.

Дължимостта на вземането според ответника се обективирала със спазване на разпоредбата на чл.9 от сочената Наредба при настъпване на застрахователни събития свързани с МПС. Навеждат се доводи, че едва след като безспорно е установено, че посочените предпоставки, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.9 са спазени е следвало да се извърши плащане на щетите по застрахователното събитие и съответно да се отправя регресен иск по чл.213 от КЗ. Дължимостта за изплащане на застрахователната сума според ответника не е била доказана по установения в цитирана наредба начин, което предполагало, че е извършено недължимо плащане.

Дължимостта на задължението на застрахователя към застрахования, според ответника се явява преюдициално към плащането по регресен иск и в тази връзка при липса на валидно основание за изплащане на застрахователна премия, невалиден и недействителен се явявал и съответния регресен иск. От ответника се счита, че представения протокол за ПТП е недействителен, не отразява фактическата обстановка на местопроизшествието, не е представено писмено заявление от пострадалото лице до компетентните органи на МВР, пряко и непосредствено не е възприето местопроизшествието от страна на актосъставителя, поради което според ответника е налице невъзможност да се даде вярна информация за ПТП и в тази връзка ответника оспорва представения протокол за ПТП, като документ с невярно съдържание.