Определение № 24569 от 06.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41756/2025
- Вид
- Определение № 24569
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- ЯНА ДИМИТРОВА БОРИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24569 гр. София, 06.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110141756 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника, с която е поискал разпореждане от 15.05.2026 г., с което е върната исковата молба, да бъде допълнено в частта за разноските, като в полза на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро.
В срок е постъпил отговор на молбата от ищеца, с който е изразил становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено.
Софийският районен съд, като съобрази доводите на страните и данните по делото прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК е допустима - подадена е в срок и от легитимиранo лицe.
Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, съдът се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото - с решението си по съществото на материалноправния спор, респ. - с определението си за прекратяване на производството или разпореждането за връщане на исковата молба, като в последния случай разноски се присъждат в полза на ответника, ако той е направил и претендирал такива на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по искането на ответника за разноски, при своевременно направено искане на последния, съдът допълва своя акт по реда на чл. 248 от ГПК, като без значение е дали се касае до пропуск за произнасяне по искане за присъждане на разноски в съдебно решение, или в определение, с което се прекратява производството. В случая ответникът още с отговора на исковата молба е поискал присъждане на разноски, като в срока за обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба, е направил искане по чл.248 от ГПК, като към молбата е представил договор за правна защита и съдействие, както и разписка за заплатена сума.
Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Преценявайки размера на предявения иск, характера на производството и разумните очаквания за обема и вида на защитата на правата на страната, която следва да предостави процесуалният представител към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, а не към момента на прекратяване на производството, съдът намира, че възнаграждението е съответно и адекватно. За да се приеме извод за прекомерност, то е необходимо да е налице не просто несъответствие, а явно такова между заплатеното от страната възнаграждение и вида, обема на защитата, материалният интерес, както и очакваните от процесуалния представител възможни процесуални усилия за осъществяване на линията на защита. Едва в такава хипотеза и въпреки че неоснователно е предизвикан правен спор от едната страна, другата страна не 1 може да иска присъждане на по-големи разноски с характер на обезщетение за вреди от неоснователно предизвикания спор, които вреди при полагане на дължимата грижа и проучване на пазара на предоставяни юридически услуги, сама би могла да ограничи. Съдът намира, че в настоящия случай не е налице явно, абнормно несъответствие между заплатеното адвокатско възнаграждение и очакваната защита,както и размера на защитавания материален интерес, за да се приеме, че страната следва да понесе частично последиците от избора на процесуална защита, който е направила, поради което следва да и се присъди изцяло претендираното възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА разпореждане от 15.05.2026 г., постановено по делото, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА Н*, представлявана от изпълнителния директор Р* С*, да заплати на А. М. Я., ЕГН: ********** разноски по делото, на основание чл.78,ал.4 от ГПК, за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2