Решение № 1847 от 09.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. София, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110126107 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу СВ.

ИВ. К..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 5898.72 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м. 05.2009г. до м.04.2011г., сумата от 934.18лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода от 31.05.2009г. до 08.03.2012г., сумата от 8.16 лв. главница за дялово разпределение и 0.65 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че производството е недопустимо. Оспорва наличието на облигационна връзка. Оспорва реалната доставка на ТЕ нейния размер и начин на изчисление. Прави възражение за изтекла давност.

Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ООД, което изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт № (номер)/(година)г., видно от който 1 ответникът е придобил собствеността върху топлоснабдения имот. Представено е заявление декларация от 17.07.2003г., с която ответник е изразил желание за откриване на партида в ищцовото дружество.

Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на етажните собственици.

Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.

Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото доказателствен материал.

Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. (населено място), приети от съвета на директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни ежедневници.

По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Видно от представените по делото нотариален акт № (номер)/(година)г. и заявление декларация от 17.07.2003г., за откриване на партида в ищцовото дружество, ответникът е собственик на топлоснабдения имот.

2

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30дневен срок /респективно 45 – дневен/ срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза, 3 което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било годно средство за техническо измерване.

Съгласно СТЕ не може да се провери верността на разпределената на абоната ТЕ от сградна инсталация за периода 2009/2010г., поради липса на данни от ФДР.

Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по счетоводни данни на ищеца.

Съгласно СТЕ размерът на главницата, без изравнявания и без просроче-ни или неплатени сметки, възлиза на 5600.37 лв. за периода м. 05.2009г. до м. 04.2011г. Исковият период обаче включва и м. 04.2009г., който не е взет предвид от СТЕ. Сумата за м. 04.2009г. възлиза на 77.96 лв. – л. 3 от ССЕ, като сумата е формирана от 5.36 лв. ТЕ за имот и 72.60 лв. – БГВ. Сумата за сградна инсталация в размер на 1.71 лв. не следва да се взема предвид поради изложените по – долусъображения. Или сумата за ТЕ за процесния период възлиза на 5678.33 лв. /5600.37 лв. за периода м. 05.2009г. до м. 04.2011г. + 77.96 лв. за м. 04.2009г./.

От тази сума 5678.33 лв. следва да се приспадне сумата за сградна инсталация за периода 2009/2010г., която не може да бъде проверена от вещото лице по СТЕ. Съгласно приложението към СТЕ тази сума възлиза на 281.49 лв. След приспадане на сумата от 281.49 лв. дължимата главница за ТЕ е в размер на 5396.84 лв.

Ответникът своевременно е направил възражение за погасяване по дав-ност за част от процесния период, което е неоснователно.

Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на задължението са перио-дични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.

Исковият период обхваща времето от м. 04.2009г. до м. 04.2011г. Заявлението по чл.

410 ГПК е подадено на 18.04.2012г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ, за които не се спори да са приложими към исковия период, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Сумата за м. 04.2009г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема на 14.06.2009г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а заявлението е подадено на 18.04.2012г.

4

Ето защо, неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

С оглед изложеното по – горе искът следва да бъде уважен за сумата от 5396.84 лв., а в останалата част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Извършените плащания, съгласно ССЕ не следва да се вземат предвид поради следните съображения. По делото не се спори, че сумите са принудително събрани по изпълнителното дело. Това се установява от ССЕ, от дадените от вещото лице в съдебно заседание разяснения, а и самият ответник признава, че сумите са принудително събрани в хода на изпълнително дело. При произнасянето си по иска по чл. 422 ГПК съдът следва да приспадне доброволно платените суми, но не и принудително събраните такива – в този смисъл е тълкуването на закона, дадено в т.9, 11в и 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК.

Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Об-щите условия на договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.