Решение № 293 от 13.12.2018, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 642/2017
- Вид
- Решение № 293
- Подписан
- 13.12.2018
- В сила
- 05.03.2020
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА, ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.569 · Граждански процесуален кодекс
- чл.580 · Граждански процесуален кодекс
- чл.593 · Граждански процесуален кодекс
- чл.74 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126, ал. 3, т. 1 и 3 · Търговски закон
- чл. 126, ал. 3, т. 1 и 3 · Търговски закон
- чл.126, т. 3 · Търговски закон
- чл.137, ал.3 · Търговски закон
- чл.137, ал.5 · Търговски закон
- чл.140, ал.4 · Търговски закон
- чл. 197, ал. 3 предл. 2 · Търговски закон
- чл.216 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл.74, ал.1 · Търговски закон
- чл.74, ал.2 · Търговски закон
- чл.75, ал.2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№_________ гр. Варна, _______.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия
М.Христова в.т.д.№642 по описа за 2017г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано по въззивни жалби, както следва: 1/ вх.№23175/14.08.2017г. от „БЪЛГАРИЯ-КАТАР СЕЛСКОСТОПАНСКА КОМПАНИЯ” ООД, чрез адв.А., срещу решение №516/21.07.2017г. по т.д.№380/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която са прогласени за нищожни по предявени от „Тексима трейдинг" ЕООД, ЕИК *********, срещу „България-Катар селскостопанска компания" ООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, решенията на общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД за: актуално разпределение на капитала в размер на 5000,00 лева, който става изцяло собственост на „Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД; промяна правната форма на дружеството от ООД на ЕООД; освобождаване на досегашния управител Янко Карамфилов Пашов и продължаване на управлението само от управителя Мохамед Жасим Ал-Тани; приемане на нов учредителен акт на дружеството, съобразен с промените, всички обективирани в „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД“ от 15.03.2016 г., подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ съдружника „Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД и е осъдено дружеството да заплати сумата 580,00 лева, представляващи сторени в производството по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като прогласените за нищожни решения са действителни по следните съображения: като нищожни се квалифицират само две групи решения на общото събрание на съдружниците – тези по чл.75, ал.2 ТЗ и решенията по чл.137, ал.5 ТЗ. Процесните решения не са от тази категория. В ТР 1/2002 година като нищожни са квалифицирани още две групи решения – липсващите /невзети/ и решенията, приети извън компетентността на Общото събрание. Приетите решения касаят единствено съдружника „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД, който предвид изключването на другия съдружник е компетентен да ги взема. Приемането на тези решения не е обвързано от спазване на нарочна процедура, доколкото „Тексима Трейдинг“ ЕООД е изгубил качеството си на съдружник. Констативния протокол, изготвен от нотариуса, има единствено доказателствено значение за провеждане на събранието, явяването на съдружниците, дскусиите и взетите решения. Целта му е доказване на факта на приемане на решение за изключване на съдружника. Всички останали решения са взети от съдружника, който е останал като такъв и за удостоверяването им е достатъчно съставянето на един протокол. Още повече, че по делото е установен факта на вземане на решенията.
По същество се претендира отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Тексима трейдинг“ ЕООД, с писмен отговор, чрез адв.С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че от събраните доказателства се установява, че на 15.03.2016г. е проведено едно единствено ОСС на „България-Катар селскостопанска компания" ООД. Всички решения по процесния протокол – съставен в различно време, на различно място са невзети, респ. нищожни, съгласно ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС.
Твърди още, че разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ е в обратния смисъл на твърденията във въззивната жалба, а именно, че изключването на съдружника има действие след вписването в ТР. Законът не прави разлика в действието на решението между съдружниците и спрямо третите лица, т.е. до вписване на едно от двете насрещни решения за изключване на съдружник, съдружниците са двама, а дружеството – ООД.
Протоколът на нотариуса има доказателствено значение по смисъла на чл.593 от ГПК. При разминаване в съдържанието на процесния протокол и този изготвен от нотариуса, правилно ВОС е приел за достоверен втория, който именно обективира взетите решения на ОСС.
Процесният протокол е съставен в отсъствието на ищеца и съдържа необявени в дневния ред и невзети решения, както и е опроверган досежно неговата достоверност от събраните по делото доказателства.
По същество претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на ВОС и присъждане на направените по делото разноски.
2/въззивна жалба вх.№23874/22.08.2017г. от „Тексима трейдинг" ЕООД срещу решение №516/21.07.2017г. по т.д.№ 380/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „България-Катар селскостопанска компания" ООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за прогласяване на нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД за: изключване на „Тексима трейдинг" ЕООД като съдружник в „България-Катар селскостопанска компания“ ООД; поемане на дружествените дялове на „Тексима трейдинг“ ЕООД от „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД; предявяване на искове срещу управителя Янко Карамфилов Пашов, обективирани в „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД“ от 15.03.2016 г., подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ съдружника „Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД, както и предявените от „Тексима трейдинг" ЕООД, ЕИК *********, срещу „България-Катар селскостопанска компания" ООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД, проведено на 15.03.2016 г., с които (1) „Тексима трейдинг" ЕООД ЕИК ********* е изключено като съдружник в „България-Катар селскостопанска компания" ООД; (2) е решено дяловете на „Тексима трейдинг“ ЕООД да се поемат от съдружника „Катар мениджмънт ейджънси“ ЕООД; (3) е решено да се предявят искове срещу Янко Карамфилов Пашов, в качеството му на управител на „България-Катар селскостопанска компания" ООД, обективирани в констативен протокол рег. № 2110/2016, том 1, № 70 от 15.03.2016 г. на нотариус рег. № 214 на НК и в „Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „България-Катар селскостопанска компания" ООД“ от 15.03.2016 г., подписан само от Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани като представляващ съдружника „Катар мениджмънт ейджънси" ЕООД и е осъдено „Тексима трейдинг" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „България-Катар селскостопанска компания" ООД, ЕИК *********, сумата 1450,00 лева, представляващи сторени в производството по исковете с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
При отхвърляне на исковете с правно основание чл.124 от ГПК съдът е приел, че на 15.03.2016г. е проведено едно ОСС, решенията от което са вписани в два протокола. Всички решения на ОСС, които са извън съставения от нотариуса протокол, който е пълен и точен, са несъществуващи /невзети/, следователно нищожни по смисъла на ТР №1/2002г. на ВКС. При изграждане на извода си съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ответника, които са негови служители и участници в събранието от негова страна.
По отношение на исковете с правно основание чл.74 от ТЗ излага, че между съдържанието на поканата – предупреждение от 06.01.2016г. и основанието за изключване по решението на ОСС от 15.03.2016г. е налице съществено разминаване, което е недопустимо. Дружеството не е било предупреждавано персонално за нарушение, изразяващо се в това, че се е „обогатило незаконно“ със средства на ответника, както са формулирани нарушенията по протокола за изключването му, нито е предупреждавано за нарушение, изразяващо се в липса отчетност, разграничимост между имуществото на ищеца и това по договора за сътрудничество и съвместна дейност от 07.11.2013г.
Необоснован е изводът на съда, че липсват доказателства за получаването и изразходването на преведените средства в изпълнение на договора за сътрудничество, като горният извод е в противоречие със събраните по делото доказателства. Безусловното възприемане на изводите на експертизите противоречи на събраните по делото писмени доказателства. Незаконосъобразен е изводът на съда относно това, че отказът да бъдат върнати средствата е разрушил доверието между съдружниците, тъй като договорът е със срок до 07.11.2016 година и претенции за връщане на средствата са преждевременни.
Изводът на съда, че независимо от висящия спор, „Катар Мениджмънт ейджънси“ ООД, като оставащ „единствен съдружник“, законосъобразно е взел решение от името на ОС за поемане на дяловете на „Тексима Трейдинг“ ЕООД противоречи на материалния закон – чл.140, ал.4 от ТЗ и на цитираната от ВОС практика.
По същество моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна „България-Катар селскостопанска компания" ООД, с писмен отговор, чрез адв.А., оспорва жалбата като неоснователна.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, излага, че протоколът от проведеното на 15.03.2016г. ОСС, с нотариална заверка на подписите, е съставен в писмена форма, съответстваща на изискванията на ТЗ, поради което всякакви доводи за нищожност поради липса на форма са неоснователни. Решенията по този протокол съответстват на предварително оповестения дневен ред, като в същия са надлежно отразени всички факти, които са осъществени по време на събранието. Протоколът, представен с исковата молба по т.д.№663/2016г., не се отнася за различно ОСС. И двата документа отразяват провеждането на едно и също събрание и взетите на него решения. Наличието на констативен протокол от нотариуса не изключва съставянето на друг писмен протокол за проведеното ОС. Не е установена и неистинността на нотариалното удостоверяване на подписа на Мохамед Жасим А.А. Ал-Тани.
По отношение на исковете с правно основание чл.74 от ТЗ, твърди, че в отправената до съдружника нотариална покана изчерпателно са посочени нарушенията и увреждащото поведение на съдружника, довело до злепоставяне интересите на дружеството пред неговия кредитор и създаваната опасност от изпадането му в несъстоятелност. Поискан е отчет за дейността, както и е направено искане за връщане на получената сума. Така описаните нарушения са безспорно установени от събраните по делото доказателства, а мотивите за изключване на съдружника, посочени в протокола от ОС, изцяло съответстват на поканата и установените нарушения.
По делото, въпреки дадените указания и възможност, не са събрани доказателства относно обстоятелството, че предоставените на ищеца средства са разходвани за целите на договора за съвместна дейност от 07.11.2013г. Не се установява изпълнение на нито едно от поетите с този договор задължения. По делото са представени изходящи от ищеца документи, в които е направено признание, че получената сума е разходвана като заем, а не „в изпълнение на договора за съвместна дейност“. Приложените по делото първични счетоводни документи се отнасят за дейността на съдружника, а не за предвидената съвместна дейност.
Всички документи посочват, че основанието за получаване на средствата е заем.
Представените отчети за изпълнение на задълженията по договора са оспорени и опровергани от събраните по делото доказателства.
Законосъобразни са и изводите на съда по отношение изключването на съдружника, като решението е в съответствие с разпоредбата на чл.140, ал.4 от ТЗ. Законът прави ясно разграничение в действието на решението на ОСС по отношение на съдружниците вътре в него и по отношение на третите лица.