Решение № 420 от 05.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 78/2023
- Вид
- Решение № 420
- Подписан
- 05.04.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 7, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 420 гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000500078 по описа за 2023 година при участието на секретар Ваня Илиянова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:
- въззивна жалба на ищеца Д. П. Д. чрез адв. Я. Д. срещу решение 262210 от 04.07.2022 г. на Софийски градски съд, ГО - 15 състав по гр.д. 12961/2020 г. в частта, в която е отхвърлен искът му от присъдените 36000 лева до 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и от присъдените 4285, 55 лева до претендираните 7142, 58 лева имуществени вреди в резултат на ПТП от 28.07.2020 г. ведно със законната лихва от 20.11.2020 г. до плащането, присъдено по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ - насрещна въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Армеец“ АД в осъдителната му част.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.
Твърди се, че неправилно е приет принос от 40 %, като същият следва да е 20 %, ако се приеме, че такъв е налице. Иска се присъждане на допълнително обезщетение от 12 000 лева за неимуществени вреди и 1428,50 лева за имуществени вреди.
В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност и противоречие със събраните доказателства, като се твърди, че не са доказани елементите от състава на непозволеното увреждане, като застрахованият водач няма вина за инцидента, а ищецътмотоциклетист е бил непредвидимо препятствие на пътя. Алтернативно моли въззивния съд да определи по-голям принос на ищеца за настъпване на инцидента. Направено е искане по чл. 192 от ГПК да бъде задължено „Трейс груп холд“ АД да представи проект или схема за временна организация на движението по бул. „България“ към 28.07.2020 г., като искането е обосновано с недопускането му от СГС.
Постъпил е отговор на въззивната жалба. Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Въззивният съд е уважил доказателственото искане и в с.з. от 09.03.2023 г. е приет като доказателство отговорът на третото неучастващо по делото лице, според който с 1 премахването на въведената временна организация и безопасност на движението (ВОБД) отпада задължението на строителя да съхранява схемата, съответно проекта за ВОБД.
В съдебно заседание страните поддържат жалбите си и наведените до момента доводи и претендират разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Спорни пред въззивната инстанция са налице ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и в случай че ги има, наличието на принос за настъпване на инцидента и на вредите между поддържания от ищеца 20 % и непосочен от ответника, но по-голям от определения от СГС принос от 40 %. Във въззивната жалба на ищеца изрично е заявено, че с оглед претърпените травми, доказани от СМЕ и показанията на брата на ищеца, определеният от СГС размер от 60 000 лева преди редуцирането съответства на характера, степента и интензитета на търпените болки и страдания и отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. В насрещната въззивна жалба не се оспорват приетите за доказани от СГС вреди, тяхната причинна връзка с настъпилия удар и размера, определен от СГС като справедлива оценка на неимуществените вреди. Няма и доводи срещу приетите за доказани разходи за лечението на ищеца.
Няма въззивни доводи срещу механизма на пътния инцидент, приет от СГС въз основа на изслушаните от съда свидетелски показания на застрахования от ответника водач, протокол за оглед на местопроизшествието, скица на ПТП, фотоалбум и САТЕ, изготвена от доц. А. П. А.. Установява се, че на 28.07.2020 г. около 08:50 часа в гр. София по ул.
’’Флора” в посока от ул. "Златните мостове" към бул. ’’България” се е движил л.а „Фолксваген”, управляван от застрахования водач Т. Н.. Когато автомобилът достигнал кръстовището с бул. „България“, спрял пред пътен знак Б2-Стоп и знак Г2-движение само надясно след знака. Времето било слънчево, с добра видимост и суха асфалтова настилка.
Експертът разяснява, че бул. „България“ е с две самостоятелни еднопосочни платна за движение за всяка посока, с по 3 пътни ленти по 3,5 м всяка. По време на произшествието на платното за движение към „Околовръстен път“ са извършвани ремонтни дейности и е било затворено за движение. Поради тази причина платното, което е за движение в посока от „Околовръстен път“ към бул. „Т.Каблешков“ и центъра на София било с временна организация на движението, като най-дясната пътна лента била за движение в посока към центъра, а средната и най-лявата са за движение от центъра към „Околовръстен път“. Двете срещуположни движения били разделени и обезопасени чрез ограничителни табели С4, бил поставен и пътен знак Т2-„,Движение само надясно след знака“ за процесния л.а.
„Фолксваген Т-рок“. След като спряла преди кръстовището за да огледа движението по бул.
„България“, въпреки наличието на знака Г2, водачката на автомобила решила да извърши ляв завой и подала ляв пътепоказател. Водачът на неизвестен л.а. Мерцедес, приближаващ се отляво, спрял и е подал знак да завие наляво. Тя потеглила и спряла пред този автомобил в лентата за движение в посока към бул. „Т. Каблешков“, за да се огледа надясно. След като се е убедила, че отдясно по двете пътни ленти за движение към „Околовръстен път“ няма наблизо автомобили е потеглила, за да завърши левия си завой. В същото време в лентата за движение към центъра на София вляво от движещите се и спрените в колона автомобили се е движил, изпреварвайки ги, мотоциклет „Хонда ВВ125“, управляван от Д. П. Д., със скорост около 38 км/ч. Според вещото лице, тъй като водачът на автомобила при потеглянето си или не се е огледал внимателно наляво или не е имал видимост към мотоциклета, който се е появил неочаквано за него, а мотоциклетистът не е имал възможност да спре преди мястото на удара, е настъпил удар между двете МПС. Ударът настъпил между предната лява част на автомобила в зоната около левия фар при скорост около 9 км/ч и предната дясна част на мотоциклета движещ се скорост около 38 км/ч. След удара мотоциклетът продължил напред и бил отклонен наляво като паднал върху асфалта и след плъзгане около 2 м със задиране на асфалта се е спрял. По късно бил изправен и 2 преместен в зоната на междинната ивица между двете платна. Според вещото лице при удара мотоциклетистът най-вероятно е прелетял над предния капак на автомобила и е паднал върху платното за движение в лентите за посока към „Околовръстен път“.
Автомобилът вероятно също е спрян и преместен в мястото, където е намерен при съставяне на протокола за оглед.
Според вещото лице причина за създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. „Фолксваген Т-рок“, който предприел забранен ляв завой и при пресичане на първата пътна лента не е бил достатъчно внимателен.
Действията на мотоциклетиста, движещ се в една и съща лента, вляво от движещи се и спрени в колона автомобили, изпреварвайки ги, е невидим за водача на автомобила. Същият е създал неочаквана и непредвидима опасност за водача на автомобила, който най-вероятно при второто си потегляне не се е огледал наляво, защото му е даден път от спрения л.а.
Мерцедес и спрените зад него други автомобили. При потеглянето на автомобила опасността се очаква отдясно от движещи се в следващите 2 ленти МПС в посока към „Околовръстния път“. Коридорът на движещите се в лента за движение към центъра на София автомобили е 2 м, при широчина на лентата 3,50 м до прекъснатата разделителна линия страничното разстояние е само 75 см . Като се отчете, че върху ограничителните табели С4 са поставени пътни знаци Г2, който е с минимален диаметър 450 мм = 45 см , свободното пространство за движение на мотоциклета В = 0,75-0,22 = 0,53 м, което е по- малко от широчината на мотоциклетиста и на мотоциклета. Поради това, мотоциклетът вероятно се е движил в лентата за насрещното движение. Причините, довели до инцидента, според вещото лице доц. Ангелов, са от субективен характер и за двамата водачи. И двамата са имали ограничена взаимна видимост един спрямо друг от спрени в колона автомобила.
Не са се движили със скорост над разрешената 70 км/ч. При скоростта, с която се е движил мотоциклетът от 38 км/ч, водачът му не е имал възможност да спре и не е могъл да предотврати удара. Според вещото лице най-вероятно мотоциклетистът не е виждал спрения пред л.а. Мерцедес л.а. Фолксваген, преди да потегли, освен ако предната му част не е била вляво от л.а. Мерцедес. Когато л.а. „Фолксваген Т-рок“ е потеглил, за да завърши левия си завой, мотоциклетът Хонда е бил на отстояние около 17 м преди мястото на удара.
Мотоциклетистът е имал възможност да види или потеглящия л.а. „Фолксваген Т-рок“ или непосредствено на сантиметри след потеглянето му. Опасната зона за спиране на мотоциклет Хонда при скорост 38 км/ч е 22,5 м. Автомобилът е потеглил от скорост нула и се е ускорявал, като скоростта му се е променяла постоянно, затова за него не се изчислява опасна зона за спиране.
От значение за преценка на спорните пред настоящата инстанция въпроси са показанията на св. Н. в с.з. на 19.11.2021 г., която разказва, че е участвала в ПТП през юли 2020 г. Към 8:50 ч. се движела по бул. „България“, в участък с ремонт и преустроено движение в лентата, която е в посока от Околовръстното към центъра. Едното платно било за колите, идващи от Околовръстно шосе в посока центъра, и две от платната – в посока от центъра към Околовръстно шосе. При кръстовището с ул. „Флора“ свидетелката спряла, включила ляв мигач, една кола й направила път да мине. Свидетелката погледнала надясно в посока към колите, идващи от центъра, не видяла нищо и започвайки да се изнася, за да завие наляво чула клаксон и в следващия момент мотор се ударил в предницата на колата – в преден ляв фар. Моторът идвал от Околовръстното към центъра на града. Свидетелката не може да посочи скорост на движение на мотоциклета, видяла го в момента на удара.
Посочва, че нямало препятствия, които да ограничават видимостта й. След сблъсъка видяла ищеца да лежи на земята, казал й, че го боли много кръста. Свидетелката му дала вода и не помни какво се случило след това, чакали линейка. Свидетелката уточнява, че е имало разделители на пътното платно. На мястото на завоя имало знак стоп и знак „задължително надясно“. Задръстването било голямо, почти до околовръстното. Мотористът се движел отляво на колите, но свидетелката не може да конкретизира колко близо.
Правилно е прието от СГС, че застрахованият водач е извършил деликт, като изцяло неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба, че съдът е вменил в тежест на 3
Н. нарушение, което тя не е извършила. Вярно е твърдението, че ако мотоциклетът се беше движил в полагащата му се лента и не беше предприел изпреварване на спрелите в колона автомобили, не би настъпил сблъсък. От друга страна обаче, ако застрахованият водач беше спазил знака, указващ движение само надясно, също нямаше да се стигне до сблъсък.
Несъобразяването с правилата за движение по пътищата се изразява в извършване на маневра ляв завой на кръстовище със знак Г2 – пътен знак със задължително предписание за движение само надясно след знака, както и в нарушение и на правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, признато от самия водач - непосредствено преди маневрата е погледнала надясно, след което е навлязла в кръстовището, пропускайки да се увери, че няма да създаде опасност за движението за идващите превозни средства от лявата й страна. След като нарушението на ЗДвП от страна на водача на Фолксваген е в причинна връзка с настъпилия удар, няма как да се приеме, че не е налице противоправно нейно поведение, довело до вредите. Настъпването на последните не е спорно по делото, а вината се предполага. Вярно е застъпеното в насрещната въззивна жалба становище, че чл. 20, ал. 2 ЗДвП вменява на водачите задължение да се движат с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая обаче не подлежи на изследване въпросът дали водачът на двуколесното МПС е бил предвидимо препятствие, тъй като водачът на фолскваген е нарушил правилата за движение по пътищата. Дали препятствието е било предвидимо би имало значение, ако не беше извършена маневра в нарушение на пътен знак Г2 и ако водачът се беше убедил, че маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
Разпечатката съдържа 34 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16db271a-df1a-435a-a854-8934c1b36576