Решение № 8225 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8225 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110155566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от М. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, чрез адв. К., срещу „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 10,23 EUR, представляваща недължимо платена договорна лихва по Договор за паричен заем №********/22.07.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 15,34 EUR, представляваща недължимо платена неустойка по Договор за паричен заем №********/22.07.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2025 г. до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за паричен заем №********/22.07.2025г., по силата на който ответника е предоставил на ищеца сумата от 1000 лв. за срок от 8 месеца, при ГЛП 46 % и годишен процент на разходите- 56,30 %.

Страните се споразумеели, че договора се обезпечава с поръчителство, по силата на което кредитополучателя се задължил да заплати неустойка по договора за заем в размер на 863,11 лв. Излагат се подробни съображения за недействителност на отделни клаузи от договора, вкл. Клаузата за неустойка, както и на целия договор.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Твърди, че сключения между страните догвор не недейсвттелен, като излага съображения за неоснователност на иска. Моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени молби, с които развиват съображения по същество.

По делото са събрани писмени доказателства, приета е съдебно-счетоводна експертиза.

1

С определение от 27.04.2026г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск за неустойка, чрез увеличаването му до размер от 120,55 евро.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платени суми по сключения между страните Договор за паричен заем №********/22.07.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение чл. 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б.

"ж" е посочено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В настоящия случай, при сключване на процесния договор за потребителски кредит, е допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като договореният в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато 2 неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо, поради което следва да бъде направен извод, че получаването на кредита е обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 863,11 лв. С уговорената в договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна лихва“. Същата има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да бъде включена в годишния процент на разходите.

Налага се извод, че както формално уговореният размер на ГПР в договора, така и действителният му размер, след прибавяне на дължимата неустойка, надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута - арг. чл.19, ал.4 ЗПК, в каквато насока е и заключението на вещото лице по приетата ССЕ, а именно -784,58 %. Вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл 11, ал.1, т.10 от ЗПК (в този см. Решение № 261440/04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение № 24/10.01.2022 г. по в.гр.д.

№ 7108/2021 г. на СГС и др.).

Предвид гореизложеното, съдът намира, че договора за кредит, сключен между страните е недействителен, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Установи се по делото от приетата ССЕ, че по процесния договор ищеца е заплатил сумата от 1240,02 лв., с която са погасени 1000 лв.-главница, 4,24 лв. – договорна лихва и 253,72 лв. – неустойка, като сумата над 1000 лв. подлежи на връщане. Или иска за недължимо платена неустойка следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 120,55 € (235,72 лв.) лв., а иска за лихва до размера от 2,17 лв. € (4,24 лв.), като за разликата над тази сума иска следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде уважено частично, съразмерно с уважената част от исковете, като ответника бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 210,60 евро, от които 30,98 € (60,60 лв.) за заплатена държавна такса и 150 € за депозит за вещо лице. На основание чл.38, ал.2 ЗА, ответника следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. Й. К., сумата от 150 € лв.

– възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.

Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ответника, доколкото по делото няма ангажирани доказателства за извършени такива.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, да заплати на М. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 2,17 EUR (две евро и 17 евроцента), представляваща недължимо платена договорна лихва по Договор за 3 паричен заем №********/22.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2025 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 120,55 EUR (сто и двадесет евро и 55 евроцента), представляваща недължимо платена неустойка по Договор за паричен заем №********/22.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2025 г. до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за недължимо платена договорна лихва за разликата над уважения размер, до пълния предявен размер от 10,23 EUR.

ОСЪЖДА С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, да заплати на М. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 210,60 EUR (двеста и девет евро и 60 евроцента), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. на адв. К. Й. К. от АК- П., с личен №*********, сумата от 150,00 E U R (сто и петдесет евро), представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца М. Л. Б..

Разпечатката съдържа 38 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/16db0679-1656-476f-ae95-ecfae0d19762