Определение № 18204 от 29.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18204 гр. София, 29.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100510163 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 – чл. 279, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на заявителя „А1 България“ ЕАД с вх. № 274747/14.08.2025г., подадена чрез адв. Р., с р е щ у разпореждане № 125552/12.08.2025г., постановено по ч.гр.д. № 36322/2025г., по описа на СРС, 156-и състав, с което е отхвърлено заявлението му по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника „Имобиларе София Инвест“ ЕООД.

Жалбоподателят намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че с молба от 03.07.2025г. поискал от СРС да отмени разпореждането си от 01.07.2025г. за довнасяне на държавна такса, като изложил подробни аргументи относно приложението на чл. 73, ал. 4 ГПК.

С тази молба заявил още, че поддържа искането си за издаване на заповед за изпълнение за вземането си за неустойки. Последвали нови указания и нова молба на заявителя, като с обжалваното разпореждане СРС отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, а вместо това въззивният съд да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заявените вземания .

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, намира следното:

Със заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 214253/18.06.2025г. заявителят „А1 1

България“ ЕАД поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Имобиларе София Инвест“ ЕООД за сумите 653.67 лева – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор № 506024872, партида 110119294, ID на договор М6836423/27.01.2022г., дължими за периода от 03.02.2024г. до 02.08.2024г., съгласно издадени от „А1 България“ ЕАД фактури №№ 481910330, 483399127, 484881587, 486354907, 487927672 и 489398802, всички от 2024г., сумата 66.80 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 05.04.2025г. до 17.06.2025г., сумата 129.32 лева – неустойка за неизпълнение на договора, начислена в сметки № 901399885/06.09.2023г. – 1.42 лева за обработка на просрочени задължения, № 902901454/07.11.2023г. – 2 лева за обработка на просрочени задължения, № 655701159/16.08.2024г. – 25.90 лева с ДДС при прекратяване на договора по вина на абоната, № 903550962/16.08.2024г. – 100 лева за невърнато оборудване, и сумата 9.97 лева – мораторна лихва за периода от 07.09.2023г. до 16.06.2025г. върху сумите за неустойка, ведно със законната лихва върху главниците от 18.06.2025г. до окончателното погасяване и сторените по делото разноски. Към заявлението е приложен документ за заплатена по сметка на СРС държавна такса от 21.25 лева. В полето за допълнителни изявления в заявлението е посочено, че на основание чл. 73, ал. 4 ГПК държавната такса е заплатена в намаления с 15% размер на основание чл. 73, ал. 4 ГПК.

Заповедният съд двукратно е дал указания на заявителя за довнасяне на държавна такса в размер на сумата 3.75 лева, а с първото от разпорежданията от 30.06.2025г. указал на заявителя и да посочи поддържа ли вземането за неустойка предвид наличието на преюдициално запитване. Заявителят депозирал молби, като аргументирал приложението на чл. 73, ал. 4 ГПК. В изпълнение на указанията посочил, че поддържа искането за неустойки – обосновал се, че длъжникът е търговец, предвид на което преюдициалното запитване било неотносимо. Извън обхвата на запитването били и неустойките за невърнато оборудване и обезщетенията за обработка на просрочени задължения.

Първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК. Приел, че действително заявлението било подадено по електронен път, но не била изпълнена втората предпоставка – изрично заявителят да е изразил съгласие за връчване по електронен път. С арг. чл. 73, ал. 4 ГПК отказът водел до дължимост на пълния размер на 2 държавната такса. Изложил и допълнителен аргумент, че заявителят не изразил становище по указанията, дадени с разпореждането от 30.06.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предвид нормата на чл. 73, ал. 4 ГПК (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.), съдилищата осигуряват на страните възможност за заплащане на таксите по електронен път. В случай че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл. 102е в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто.

При оттегляне на съгласието за връчване по този начин разликата до пълния размер на дължимата държавна такса се довнася от задълженото лице в 7дневен срок.

Първоинстанционният съд в случая правилно е констатирал, че заявлението е подадено в електронна форма. Заявлението е подадено именно чрез единния портал за електронно правосъдие и в него е посочен електронен адрес на процесуалния представител на дружеството-заявител.

Съобразно разпоредбата на чл. 38а, ал. 3 ГПК, лицето извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции. Ето защо с арг. чл. 38а, ал. 3 ГПК, вр. чл.

73, ал. 4 ГПК, за да се ползва заявителя от облекчения размер на държавната такса с 15%, отделно изразено негово нарочно съгласие за връчване на съобщенията и съдебните книжа чрез ЕПЕП не се изисква. Това е така, тъй като с чл. 38а, ал. 3 ГПК, извършвайки процесуалното действие по подаване на заявлението чрез ЕПЕП, законодателят приравнява и на дадено от страната съгласие да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции, до оттегляне на съгласието - чл. 73, ал. 4, изр. 3 ГПК и чл. 38а, ал. 4 ГПК.

В обобщение единствената предпоставка да се ползва страната от 3 привилегията по чл. 73, ал. 4 ГПК да заплати държавна такса в намален размер, е искането й за защита и съдействие да е извършено в електронна форма в ЕПЕП. Други изисквания законодателят не е предвидил. Нормата е императивна и съдът следва да я приложи и без отправено от страната искане.

В конкретния казус заявителят е внесъл пълния дължим размер на държавната такса за разглеждане на заявлението му по чл. 410 ГПК, а указанията на заповедния съд за довнасяне на такава са били неправилни .

С молбата си с вх. № 233636/03.07.2025г. заявителят е изразил становище по указанията за вземането за неустойка, предвид на което неправилно СРС приел липса на изпълнението им и поведение на страната в противоречие с чл. 3 ГПК.

Ето защо не са налице основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което обжалваното разпореждане, с което СРС отхвърлил заявлението н а „А1 България“ ЕАД с вх. № 214253/18.06.2025г. е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменено. Вместо това следва да се постанови издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу длъжника, като на заявителя се присъдят и сторените пред СРС разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 125552/12.08.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 36322/2025г., по описа на СРС, 156-и състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Имобиларе София Инвест“ ЕООД, ЕИК 203851257, за сумите 653.67 лева – месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор № 506024872, партида 110119294, ID на договор М6836423/27.01.2022г., дължими за периода от 03.02.2024г. до 02.08.2024г., съгласно издадени от „А1 България“ ЕАД фактури №№ 481910330, 483399127, 484881587, 486354907, 487927672 и 489398802, всички от 2024г., сумата 66.80 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 05.04.2025г. до 17.06.2025г., сумата 129.32 лева 4

– неустойка за неизпълнение на договора, начислена в сметки № 901399885/06.09.2023г. – 1.42 лева за обработка на просрочени задължения, № 902901454/07.11.2023г. – 2 лева за обработка на просрочени задължения, № 655701159/16.08.2024г. – 25.90 лева с ДДС при прекратяване на договора по вина на абоната, № 903550962/16.08.2024г. – 100 лева за невърнато оборудване, и сумата 9.97 лева – мораторна лихва за периода от 07.09.2023г. до 16.06.2025г. върху сумите за неустойка, ведно със законната лихва върху главниците от 18.06.2025г. до окончателното погасяване и 421.25 лева – разноски по ч.гр.д. № 36322/2025г., по описа на СРС, 156-и състав, от които 21.25 лева – заплатена държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд – София за издаване на заповед по чл.

410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5