Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2746 от 21.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2356/2025
Вид
Определение № 2746
Подписан
21.08.2025
В сила
21.08.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Иван Гаврилов Йорданов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2746 гр. Пловдив, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502356 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, в качеството му на ответник по гр.д.№ 2668/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград, против определение № 3011/27.06.2025г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото решение № 199/17.04.2025г. в частта относно разноските, като бъде отменено присъденото в полза на пълномощника на ищцата Г. А., адвокат Д. Б., адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева. В частната жалба се сочи, че от Г. А. са заведени две съдебни дела пред РС- гр.Асеновград, като исковете и по двете се основават на твърдението за недействителност на сключен между страните договор за потребителски кредит от 08.06.2022г. По първото дело бил предявен иск за връщане на недължимо платени по договора възнаградителни лихви, а по второто- гр.д.№ 2668/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград, бил предявен иск за връщане на недължимо платени такси и лихви за забавено плащане. В тази връзка на първо място се твърди, че жалбоподателят не е станал причина за завеждане на второто дело и поради това следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Твърди се, че със завеждането на две отделни съдебни дела на едно и също основание се цели единствено неоснователно обогатяване на процесуалния представител на ищцата. Заявено е и възражение за прекомерност на определеното адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

От въззиваемата Г. А. не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 2668/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано по искова молба от Г. А. против „Профи кредит“ЕООД, с която са предявени осъдителни искове по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 137,93 лева- лихва за забавено плащане, и сумата от 170 лева- начислени такси. С 1 решение № 199/17.04.2025г. исковете са уважени изцяло, като в полза на пълномощника на ищцата, адв.Д. Б., е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на първо място следва да се отбележи, че тъй като с подадения от „Профи кредит“ЕООД отговор на исковата молба по първоинстанционното дело предявените против дружеството искове не са признати, разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК се явява неприложима.

Размерът на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА се определя по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Тази наредба е предмет на разглеждане по цитираното в частната жалба Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне.

Преценката относно това, в какъв размер следва да бъде определено адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, ще следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото, като предвидения в наредбата минимален размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир. Както се сочи и в мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. В конкретния случай по първоинстанционното дело са предявени два обективно съединени иска с цена в общ размер от 307,93 лева. При служебно извършена справка в интернет сайта на Районен съд- гр.Асеновград съдът констатира, че по тяхно гр.д.№ 770/2024г. е била 2 предявен иск от Г. А. против „Профи кредит България“ЕООД за връщане на недължимо платена сума в размер от 1383,59 лева, представляваща възнаградителна лихва по същия договор за потребителски кредит от 08.06.2022г. Искът е уважен изцяло, като в полза на адв.Д. Б. е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева. Общо по двете дела материалният интерес е в размер от 1691,52 лева. При приложение на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минималното възнаграждение е в размер от 569,15 лева. Като се има предвид и това, че спорът по първоинстанционното дело не се отличава с висока правна и фактическа сложност, съдът намира, че адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за адв.Д. Б. ще следва да бъде редуцирано от 300 лева на 150 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3011/27.06.2025г. по гр.д.№ 2668/2024г. на Районен съдгр.Асеновград в частта, с която искането на жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 199/17.04.2025г. в частта относно разноските е оставено без уважение, като е отказано присъденото в полза на пълномощника на ищцата Г. А., адвокат Д. Б., адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА да бъде намалено от 300 лева на 150 лева, като вместо това

НАМАЛЯ присъденото с решение № 199/17.04.2025г. по гр.д.№ 2668/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в полза на пълномощника на ищцата Г. А., адвокат Д. Б., от 300 лева на 150 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против определение № 3011/27.06.2025г. по гр.д.№ 2668/2024г. на Районен съдгр.Асеновград в частта, с която се иска цялостна отмяна на присъденото в полза на адв.Д. Б. адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3