Решение № 2 от 07.01.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. С., 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора Ив. К. Ив. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600293 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК . Образувано е по въззивен протест на РП - С. против присъда № 260053/ 25.05.2021г. по НОХД № 291 / 2020г. на Районен съд – С., с която подс. ДР. М. ДР. е признат за невиновен в това, че на 17.12.2016г. в гр. С., запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СН 0354 АМ, паркиран пред вход „Д“ на блок 29 в кв. „Дружба“, собственост на автокъща „Ауто КА“ ЕООД – гр. С., представлявано от Р. И. М. от гр. С. и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. В протеста се твърди, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и изготвените експертизи, обвинението било безусловно доказано по безспорен начин. Събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства били достатъчни да се приемело за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият осъществил престъплението, което РП – С. поддържала в съдебно заседание. С оглед постигане целите на наказанието, а именно осъществяването на специалната и генералната превенции, прокурорът счита, че подс. Д. следвало да бъде признат за виновен. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по поддържаното от РП – С. обвинение за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. В допълнението към протеста се твърди, че атакуваната присъда е неправилна, необоснована и несправедлива. Прокурорът изразява несъгласие с извода на

1 първоинстанционния съд, че липсвали каквито и да било факти или обстоятелства, които да свързват подсъдимия със запалването на автомобила.

Всички събрани доказателства сочели, че подс. Д. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК. В тази насока били и показанията на защитения свидетел. Твърди се още, че в случая тълкуването на доказателствата било повече от фрагментарно. Липсвала обективност и всестранност на анализа, което било причината за преекспонирането на доказателствената съвкупност. Обвинителните доказателства били игнорирани, а данните от тях запълнени с общи съждения и предположения.

При проведеното съдебно следствие пред въззивния съд е извършен повторен разпит на свидетелите К. Д. ЯН. и Д. Д. М.. Извършен е и разпит на защитения свидетел с идентификационен № 1/2019г. по ДП № 1690 /2016г. на РУ на МВР – С., който не е бил разпитван от първоинстанционния съд.

В хода на съдебните прения представителят на ОП – С. поддържа въззивния протест и допълнението към него. Счита, че събраните доказателства на досъдебното производство и на първоинстанционното съдебно производство, допълнени със събраните доказателства пред настоящата инстанция, били достатъчни да се приеме, както че престъплението е било извършено, така и че е извършено от подсъдимия.

Предлага показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели Я. и М. да не бъдат кредитирани, тъй като същите били близки на подсъдимия и заинтересовани да му помогнат в изграждането на защитната теза, целяща единствено избягване на наказателната отговорност. Видно било от доказателствата, че първоначално подсъдимият не давал еднозначни и адекватни отговори за това какво е правил в нощта на престъплението, а алибито му било изградено с помощта на посочените двама свидетели едва след повдигане на обвинението. Освен това показанията на тези свидетели били противоречиви както помежду си още при първоинстанционното разглеждане на делото, така и с дадените пред въззивния съд показания.

Прокурорът счита, че цялата съвкупна преценка и анализ на доказателствата, включително показанията на разпитания защитен свидетел, водели до единствения възможен извод за виновността на подсъдимия и за неправилно приложение на закона от страна на районния съд, поради което предлага окръжният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да осъди оправдания подсъдим и да му наложи съответно наказание.

Защитникът на подсъдимия счита първоинстанционната присъда за мотивирана правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че показанията на свидетелите Я. и Милчева не противоречат на събрания по делото доказателствен материал, а са подкрепени и от разпитания свидетел Христо Димитров. Счита, че първоинстанционният съд правилно е изключил от доказателствения материал по делото показанията на защитения свидетел, тъй като те по никакъв начин не подкрепяли обвинителната теза. Освен това, съобразно чл. 124 от НПК показанията на такъв тип свидетел не можели да 2 мотивират осъдителна присъда. Моли за потвърждаването на първоинстанционната присъда. Подс. Д. се присъединява към становището на защитника си и също моли за потвърждаването на протестираната присъда.

Въззивният протест и допълнението към него са подадени в срок, от надлежна страна, поради което са процесуално допустими. С.ският окръжен съд прецени, че в това производство не следва да се произнася по основателността на въззивния протест, защото в рамките на дължимата по повод протеста пълна служебна проверка на присъдата намери основания за нейната отмяна и връщане на делото на РС – С. за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредително заседание. Първоинстанционният съд е допуснал неотстраними при въззивното разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. 1-во вр. ал. 1, т. 2 НПК и наличието им препятства разглеждането на аргументите на страните по същество.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу подс. ДР. М. ДР. за престъпление по чл.330, ал.1 от НК – за това, че на 17.12.2016г. в гр. С., запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № СН 0354 АМ, паркиран пред вход „Д“ на блок 29 в кв. „Дружба“, собственост на автокъща „Ауто КА“ ЕООД – гр. С., представлявано от Р. И. М. от гр. С..

В проведеното на 06.07.2020г. разпоредително заседание по делото, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Преди да стигне до извода за невиновност на подс. Д. обаче, първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствата, като е нарушил чл. 13, чл.

14, чл. 107, ал. 3, чл. 107, ал. 5 от НПК , които са се отразили върху формирането на вътрешното убеждение на съда и излагането му в мотивите към обжалваната присъда. Суверенно право на съда е при решаването на конкретен спор да взема решението си по вътрешно убеждение, но като вид логическа дейност то следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото и на доказателствени материали, събрани и проверени по изискуемия от процесуалния закон ред.

Мотивите към присъдата на СлРС не отговарят на изискванията, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК . Съгласно този текст от закона те следва да съдържат установените обстоятелства, да се посочи въз основа на кои доказателствени материали е взето решение и какви са правните съображения, за да бъде взето това решение, а в случая това не е така. Изводите на районния съд са изградени изцяло върху защитната теза на подсъдимия. Липсва прецизен анализ от страна на решаващия съд на събраните по делото доказателства.

Основателно е възражението в протеста, че първоинстанционният съд е направил повърхностен анализ на доказателствата, като обвинителните доказателства са игнорирани, а данните от тях – запълнени с общи съждения 3 и предположения. Това по същество представлява липса на мотиви и съществено ограничава процесуалните права на прокуратурата като страна в наказателния процес.

При оценката на доказателствените източници, първоинстанционният съд е посочил бланкетния израз, че е приел описаната фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Посочил е, че кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели както и обясненията на подсъдимия, като единни, логични, последователни и взаимно допълващи се. Всички те давали идентични „обяснения“ за възприетите от тях факти и обстоятелства, като показанията им се допълвали не само помежду си, но и с останалия доказателствен материал. Дал вяра и на заключенията на вещите лица, в чиято компетентност и безпристрастност нямал съмнения. В правните изводи на мотивите Районният съд е приел, че от разпитаните свидетели нито един не е очевидец на самия палеж; че повечето свидетели са настоящи или бивши наркомани и „за прецизност“ решил, че следва да бъде направен „разбор“ на показанията им, но въпреки това не е направил такъв, а по метода „copy and paste“ от съдебните протоколи директно е копирал в мотивите показанията на всеки един от свидетелите, което е безсмислено и недопустимо, тъй като по този начин в нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК липсва извод на съда, какво относимо към делото обстоятелство е установил от тези показания. Освен това, копирайки по този начин от съдебния протокол показанията на свид.

Алексей Илиев, съдът е пропуснал да ги допълни и с прочетените по искане на прокурора показания, дадени от него на досъдебното производство, където е заявил включително и, че подсъдимият му е казал за процесния автомобил:

„Дотегна ми – запалих я, нали ти казах, че ще я запаля“ и от протокола от 22.02.2021г. е видно, че свид. Илиев е потвърдил верността на прочетеното. В нарушение на задължението си по чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК за разкриване на обективната истина, районният съд не е приобщил към доказателствения материал по делото други доказателства, относими към предмета на доказване – не са прочетени по съответния процесуален ред показанията на свид. С.П., дадени пред съдия на досъдебното производство на 06.12.2019г. (л.

60 - 61 от ДП), въпреки че между тях и тези дадени в съдебно заседание на 24.07.2020г. има съществено противоречие: така например в разпита пред съдия на досъдебното производство свидетелят е заявил „Споделял ми е Д., че на този човек му е запалил Аудито", а в съдебно заседание казва: „Д. не каза, че той я запалил“, както и че „вярно е това, което съм казал в разпитите ми…“; освен това, не е бил призован и разпитан защитения свидетел с идентификационен № 1 / 2019г. по ДП № 1690 / 2016г. на РУ на МВР – С..

Изложеното потвърждава основателността на твърдението в протеста, че обвинителните доказателства са игнорирани, а императивната норма на чл.

107, ал. 3 НПК задължава съда да събира, изследва и проверява в еднаква степен както доказателствата, които разобличават подсъдимите, така и 4 доказателствата, които ги оправдават. ВКС нееднократно е имал повод да приеме, че частичното или цялостното игнориране, превратното тълкуване или изопачаването на доказателства е в разрез с нормата на чл. 107, ал. 5 НПК, съобразно която всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка и всякога накърнява процесуалните права на онази страна в процеса, която представя или ползва посочения кръг от доказателства. В случая констатираните нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, защото са довели до ограничаване на правото на прокурора да установи тезата си чрез посочените от него доказателства.

От друга страна решаващият съд е нарушил и разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, която го задължава да формира вътрешното си убеждение, след като изясни обективно, всестранно и пълно обстоятелствата, които имат значение за правилното му решаване. Разкриването на обективната истина по делото е приоритет за дейността на съда.